Търсене в този блог

сряда, 4 май 2011 г.

Печен заек

Мотивацията. Това е една лесна, вкусна и според мен относително диетична рецепта за угоителен обяд след серия от празници, на които ви е втръснало от иначе превъзходно печено агнешко.

Първият проблем е да намерите заек. Ако нямате някой близък, който да отглежда, ще се наложи да се полутате по магазините. Не е невъзможно да се открие, макар и в повечето случаи да е замразен… L Въпреки това и с такъв рецептата става, така че горе главата.
Един заек обикновено излиза около 2.0 – 2.5 кг. Ако сте били късметлии и сте купили пресен заек действайте направо, а ако ли не – оставете го да се размрази на студено от предишната вечер. Лично аз го разрязвам на 8 парчета – 4 бутчета и още 4 от гръбнака и тазовата част. Нарязването не е сложно защото костите са тънки.


Рецептата. Всяко парче бива осолено отделно със сол (не прекалявайте с нея не само защото е вредна, но и защото ще маскира истинския вкус на месото!) и черен пипер, след което запечатано за да не изсъхне чрез леко запържване от всички страни в тиган. Оставете парчетата да се отцедят от мазнината, след което ги наредете в дълбока тава с капак (примерно йенска), налейте около 1 пръст вода на дъното на съда(вместо гОла вОда можете да сложите и вода и вино в съотношения, в които ви дава сърцето да жертвате виното), сложете капака и оставете да се пече на 140 ºС за около 2 часа под капак. Отворете капака и печете още около 30 мин. (докато водата почти  се изпари). Заекът е готов! Много добре се гарнира с печени картофи, но по непонятни за мен причини, когато комбинирам картофите с месото да се пекат заедно, те не стават добре, а и заешкото не е толкова вкусно… Така че печете поотделно. Върви и с картофено пюре (хайде по възможност да е истинско, а не готово, моля!).


Забележки. Към заека обикновено вървят глава и вътрешности. До момента не съм измислил приложение на главата, а освен това тя изглежда твърде нелицеприятно. Нея просто я изхвърлям поради липсата на куче. Дреболийките обаче са друга работа. За тях има два варианта – да станат на малко количество дроб сърма за гарнитура  (може да се добави още нещо, че да е повечко, например гъби печурки) или пък от тях ад се приготви много вкусна супа.

вторник, 3 май 2011 г.

Печен свински джолан

Това е една от любимите ми рецепти и смея да твърдя резултат от няколкомесечно систематично научно изследване. Така че спокойно мога да претендирам за авторски права. Затова смятам, че мога да й отделя първото място в това ново начинание… Ама за да не ви текат лигите на гладно, няма да ви бавя повече.

Предварителна подготовка. Първото нещо, което трябва да направите, ако ви се яде тази висококалорична и изключително НЕдиетична юнашка храна, е да намерите Джолана (главната буква не е грешка!). Това е относително трудно начинание, при положение, че като мен нямате приятел месар. Той трябва да е правилно изрязан с формата на пресечен конус, МАКСИМАЛНО ГОЛЯМ (така или иначе по-голямата част от него е кост, която ще зарадва някое улично куче, но съотношението месо-кост е по-приемливо при по-едрите) и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО С КОЖА – освен изключително вкусна, когато е добре препечена, тя е необходима месото да не изсъхне. Парадоксалното обаче е, че почти винаги успявам да намеря суров приемлив джолан в „МЕТРО”.
Трябва да ви предупредя обаче да не си правите илюзии, че ще ядете печен джолан за обяд, ако го купите в 10 сутринта… Въоръжете се с търпение защото за печения джолан е в сила твърдението, че хубавите неща стават бавно и, ако искате да се насладите на пълната му прелест, трябва да го започнете от предишната вечер.
Освен джолан, ще ви трябват още масло (да, масло, а не някакви индустриални сурогати подвизаващи се под името „маргарин”!!! :& ), сол, червен пипер, черен пипер, лют червен пипер и чесън на прах. Водата не я споменавам защото от една страна е съвсем малко, а от друга  тече от чешмата. А ето я и самата рецепта:
Ден 1. В купичка смесвате 2-3 лъжички червен пипер, 2-3 брашно от чесън, 2-3 лъжички сол, 1 лъжичка черен пипер, ½ лъжичка лют червен пипер докато се получи хомогенна смес. Тази смес се втрива отвсякъде в джолана с пръсти, като се набляга особено на пресечените части на конуса, откъдето ароматите могат да проникнат през мускулните влакна във вътрешността, но не се забравя и кожата, която също трябва да е плътно покрита. Тук-там се мацва по малко масълце, което ще ароматизира приятно  ястието, докато се стича по кожата и в крайна сметка се озове в соса. Не трябва обаче да се прекалява с маслото – слага се за аромат. Джоланът си има достатъчно мазнина! Така паприкования джолан се поставя в дълбока тава с плътно прилепващ капак (примерно йенска, но напоследък продават едни прекрасни от лят алуминий със стъклен капак, през който се наблюдава процеса на печене) с горната част на конуса нагоре, така че широката му страна, през която може да изсъхне вътрешността, да прилепне за дъното на тавата. ТРЯБВА ДА СЕ ВНИМАВА КАПАКЪТ ДА ПРИЛЕПВА ПЛЪТНО! Оставя се да престои поне 1 нощ в хладилник.
Ден 2. Джоланът се вади от хладилника точно 5 часа преди желаното за консумиране време, внимателно на тънка струйка отстрани по ръба на тавата се налива на дъното не повече от 2/3 пръст вода (пробвал съм и с вино, но става голям бой между неговия аромат и аромата на подправките, който аз лично не харесвам), като се внимава да не се отмият подправките. Самият джолан не се залива! Слага се във фурната и се пече не по-малко от 4 часа на затворен капак при не повече от 140 ºС при ЗАТВОРЕН КАПАК. За това време трябва 90% от водата на дъното да се е изпарила. Отваря се капака и се пече още около 30 минути на отворен капак за да стане хрупкава кожичката. Ако условията на печене са спазени, трябва след изваждането месото да е изключително крехко и сочно и да пада едва ли не само от костите. Отцедете от мазнината. Сосът, който се е отделил, може да се сервира отделно в сосиера за поливане върху гарнитурата.
Допълнителни съвети. Джоланчето е тежичка храна, поради което може да изпие доста червено винце, като на мен най-много ми пасва с мавруд (то май-няма нещо, с което маврудът да не пасва, ама това е друга тема J). Като подходяща гарнитура препоръчвам грах, задушен в масло – много добре убива мазнотията. Ако гостите ви са били болни или по някаква друга невероятна причина е останал джолан, приберете го в хладилник, на другия ден стават страхотни сандвичи, след като е стегнал и може да се реже на тънко.