Това е една рецепта, която е едновременно лесна, вкусна и
ефектна. Бих казал също така и относително бърза (като се изключи времето за
печене, но през това време какво пречи да се напредне с предястието и аперитива…).
Посочените продукти са за една порция (впрочем порциите са обилнички), като
необходимите количества се преизчисляват за броя на порциите.
Необходими продукти:
един котлет
един по-скоро голям картоф
няколко парчета бекон (най-добре става с английски сурово
пушен)
половин средно голяма глава лук
подправки – сол, черен пипер, червен пипер
желателни, но незадължителни глезотии (примерно сушени домати
с чесън и босилек в зехтин, сушени манатарки или др.)
Приготовление
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgRgE8DPy1IIBGL_HjvJ0dArC3f2PMUTY71Z7KESn0BQmMOEFqPjfl227sjo4d9obUHfnzAoGmwLrtJD5xZwXXfv0pRXlBiTF5QD4AzSNJ-J7Lz0bEYMhpgI9Zttd4P3kKNgql2-eKpLoo3/s320/DSCN0960.JPG)
Върху квадратна чиния (или направо върху алуминиевото фолио)
се нареждат плътно парчетата бекон така, че да покрият порцията отдолу. Върху
тях се подреждат резени лук с дебелина около половин сантиметър, а върху тях половината
картофи, разрязани също на кръгчета със същата дебелина, като те се посоляват
леко. Върху картофите може да се сложат примерно малко сушени манатарки за
аромат, а върху тях се поставят котлетите, които предварително са посолени със
сол и черен пипер от двете им страни. Върху тях на свой ред се нареждат по
няколко сушени домата в зехтин, като те се вадят така, че да не се отцеждат
много от зехтина. Отгоре се покриват с останалата половина от резените картофи,
които се посоляват със сол и червен пипер. Така направените „сандвичи“, заедно
с чиниите, ако се правят в чинии, се загъват плътно с алуминиевото фолио и се
пекат около 100 минути на 160 °С.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhToArJ2UUA_afLXYQ1xDJfN6XI46LuZA4qrACu3-r_PEWAm8XKwHIc2PIgp6ii4unKD5DqlxUCisp11Fic3M9VG-HhOBcTfY3E_iYkC0uC1VeePwp1k7kFNP0ViKwAmi77yiNwvm9qMiUB/s320/DSCN0961.JPG)
Сервират се загънати с фолиото, поставени върху големи чинии, тъй като винаги
продуктите показват тенденция да бягат от малката чиния.