![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEihYO7HCXejwIpMQz4uaFgUWbLrP0SmF6VLcQ73sJvlZD35L9HfmMia3U573hVORtMMPiP-VnhhNz7NP8LfJ865DmQmVyHgbdP9MozZUJzdZEtN12Iq8buvjdVw4kyV_FVLr3jThDRJTdN9/s200/IMG_20170812_163645.jpg)
Необходими продукти
чисти свински котлети
без кост и жили – по 2 за порция
песто от сушени домати
– по 1 чаена лъжичка на порция
сол
черен пипер
розмарин
босилек
Приготвяне
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjAW3Ye4WWvVGkIiyD-1dL-MOhCAkmWIn7NT1ARzA26Jf-NiF_tGXqUjoOy_e5PD5J35HW8_cuVKJzEU-gfka7emC3AlP0HsxMHrzN-IkjTcwT51ktl3cKfio5GAN4eeelYRxE27VVwymyh/s200/IMG_20170812_164133.jpg)
Най-важното е да се подберат правилните котлети.
Задължително е да са без кости и без жили, да са с еднаква дебелина около 1 см
и по-възможност да са се намирали в съседство в прасето, че да имат съвпадащи
контури (ако няма как – горе-долу да са еднакви). Първото нещо е да се премахне
ципата, която въври по ръба на котлета, че в последствие, ако тя остане, ще се
стигне до преждевремнно прекратяване на „бременноста“ им поради нейното
свиване. Следва старателно начукване, така че размерът им да стане поне двоен
на площ и ¼ на дебелина (тук съм описал технологията на начукването с едри и
дребни зъби). Следва поръсването на котлетчетата от едната им страна със сол и
черен пипер на вкус, след което върху единия от тях се слаган лъжичка песто
(всъщност човек може да сложи каквото му е по душа, включително на мен ми мина
мисълта за бекон или салам) и тънко нарязания кашкавал. Важно е кашкавалът да е
колкото се може по-тънко нарязан, че да не станат прекалено тумбести, че няма
да могат да се запечатат. Също така пестото и каквото друго там се слага не
трябва да отива по-близо от 2 см. от ръба, които са необходими за
запечатването. Върху така наредения котлет се слага внимателно втория с овкусената страна навътре, като се
внимава контурите по възможност да съвпадат. Самото запечатване става като
двата котлета се начукат внимателно с малките зъби по периферията, където няма
плънка – по 2-3 пъти и от двете страни, но без да се прекалява, че да не се
скъсат. Така получените „бременни“ котлети от двете им страни се поръсват с малко розмарин и се
намазват със зехтин, който се разпределя равномерно, като отново се внимава, че
да не се разлепят. Оставят се няколко часа в хладилник да се овкусят, след
което се мятат на предварително намазнетата скара. Всеки си ги пече колкото му
се харесва, но съветвам да не е прекалено дълго, че месото е наистина тъничко и
става бързо. Останалото е ясно… Бон апети!
Няма коментари:
Публикуване на коментар