Тайните ми рецепти: ОКТОПОД НА СКАРА

Човек, опита ли веднъж октопод на скара, се влюбва за цял живот. Особено, ако е опитвал, както го готвят на най-доброто място за октоподи, където е местен деликатес – о-в Корфу. Ако някой попадне там, горещо му препоръчвам да седне в някое малко ресторантче на самия бряг на плажа (колкото по-малко е ресторантчето и колкото по-близо до водата, толкова по-добре) и да се отдаде на тази вкусова симфония. Е, аз тази година не съм ходил до Корфу, а и няма изгледи да отида, но пък станахме полуцивилизована държава и човек вече може да се снабди с този деликатес и у нас. Проблемът е, че готвенето на това главоного е тънка работа – ако не е досготвено, то се точи като каучукова гума в устата, а ако е преварено – става изключително твърдо. А пък донякъде обезкуражаващо за кулинарните експерименти с неясен резултат действа и цената му, която не може да мине за ниска… Е, престраших се, купих и се зарових в интернет… И попаднах на глупости, от които ми настръхната косите и които човек може да рине с лопата. Ама нали сме нация от специалисти по всичко, при това с комплекси, таа трябва да се изкажем! Но в някои от рецептите имаше смислени неща и в края на краищата аз комбинирах различни идеи от различни рецепти, добавих шестото ми чувство и вдъхновението, а то взе, че стана превъзходно! Затова бързам да споделя идеята, а пък ще съм благодарен, ако и читателите на блога ми я споделят.

Необходими продукти:

1 бр. октопод (от 1 кг суров излизат 3 нормални или 4 гурме порции)

1 глава лук

целина

дафинов лист

сол

черен пипер

2 бр. коркови тапи от бутилка от вино

чесън

босилек

зехтин

лимонов сок

Приготвяне

Особеното при октопода на скара е, че първо трябва да се свари (не съветвам читателите да се втурват в дивотии от рода да се млати в масата или да се бие с чук за пържоли), при това в марината. По отношение на състава ѝ има също доста дивотии в мрежата, като в някои се слагаха до 20 подправки (между които и канела!), но според мен повече от 4-5 подправки започват да се бият и почти винаги резултатът не е добър. Затова аз се ограничих до следните неща: лук, целина, дафинов лист, сол и черен пипер.

Сложих в тенджера една едро нарязана глава лук, два дафинови листа, две парчета целина (замразен корен, който си пазя във фризера), 2 ч.л. сол и 1 ч.л. черен пипер.

Налях вода и пуснах вътре корковите тапи (слагат се, евентуално, ако октоподът пусне мастило, да го абсорбират, а не за да стане по-крехък, както пише на много места), след което сложих водата да заври.

През това време почистих октопода – моят беше изчистен, но човката и очите си стояха и се наложи да ги изрежа (ако някой има непочистен – в Youtube клипчета безброй как се прави). След като водата заври се прави следното нещо с цел пипалата да се навият елегантно – октоподът се хваща за тялото и пипалата се потапят за 1-2 секунди във врящата вода, след което се вади, като процедурата се повтаря няколко пъти.

След това се пуска и се оставя да ври на слаб огън. И това е най-деликатната част, от която зависи да е сготвен, но да не е твърд и жилав – има правило, според което за всеки килограм суров октопод варенето продължава 40 минути.

Моят беше около 700 грама и го варих на бавен огън 30 минути, при което уцелих времето. След като се свари, се измива със студена вода, отцежда се и се нарязва.

В купичка се смесват зехтин, сушен босилек и няколко скилидки смачкан чесън. Парчетата се мариноват в тази смес, след което се оставят да престоят известно време, като принципъът е колкото повече – толкова по-добре.