Това е рецепта, която се канех от доста време да
пробвам. Разбира се, типично за мен, не се сдържах до преобладаващия ѝ вариант
в Интернет и реших да ѝ направя мой прочит. Нещата се пообъркаха и не станаха,
както ги бях замислил, но пък резултатът се оказа под формата на две рецепти…
Тук обаче ще наблегна на основната, която смятам, че ми се получи изключително
добре. А след нея ще споделя и неочаквания ѝ вариант.
Необходими продукти:
250 гр.
червена леща
250 гр.
булгур
50 гр.
настърган кашкавал
1 яйце
1 голяма
глава лук
30 мл. олио
или зехтин
сол
черен пипер
червен пипер
чесън на прах
куркума
Приготвяне
Лещата се слага в тенджера с вода и след като
водата заври, котлонът се намалява и се оставя да се вари на тих огън 20
минути.
След като тя се свари, се прецежда, а с водата ѝ се залива булгура.
Лещата се оставя да се отцеди много добре, а булгурът – да набъбне (поне 30
минути).
Ако е необходимо се добавя още вряща вода, която е добре да е в
готомвност. След това и булгурът се отцежда добре и се добавя към лещата.
Докато той се отцежда, лукът се нарязва на ситно и се запържва до златисто в
олиото (зехтина).
Към варивата се добавят подправките на вкус (аз използвах 3
ч.л. сол и по 1 ч.л. от останалите подправки), запържения лук с мазнината му,
кашкавала и едно яйце (то се добавя след като останалите неща се разбъркат,
така че да не се „изпържи“ от горещото олио от лука).
С помощта на дървена
шпатула сместа се размесва много добре. Оформят се кюфтета, които се поставят в
тава върху хартия за печене и се пекат около 25-30 минути в предварително
загрята фурна на 180 °С с вентилатор.
За неволите и неуспехите, които се
превърнаха в успех…
Първоначалната ми идея беше да запържа кюфтетата,
както бях гледал в едно клипче… Всичко тръгна добре докато не реших да ги
обърна. И като реших – ренде! Разпаднаха се.
Тъй като вече в тигана беше
сложена половината от сместа, хич не ми се искаше да я изхвърля. И тогава ми
хрумна да я отцедя колкото мога от мазнината и да я подправя с разни неща. За
съжаление не разполагах с голямо разнообразие от подходящи по мое мнение
добавки, така че се ограничих до 10-на маслини и 50 гр. сирене. Маслините нарязах
на ситно, а сиренето – нароних. Проверих дали сместа е изстинала и добавих още
едно яйце, разбърках отново и във фурната на мястото на „редовните“ кюфтета.
Получиха се неочаквано вкусни, при това съвсем различни на вкус от първите –
явно защото лещата притежава свойството да добива вкуса на това, с което се
готви. А защото бяха тежички малко (колкото и да ги отцеждах, бая мазнина
остана), се мотивирах да отворя някоя друга бира…
Няма коментари:
Публикуване на коментар