Ако миналата зима беше зимата на пастърмите, таза
ще е на сурово-сушените колбаси. Истината е, че досега не бях правил. И макар
суджукът да не е първото ми заложено изпълнение, той пръв стана готов. Или
почти – то дето вика народът „циганин до топъл хляб и сирене не спи“. Аз пък не
спя до суджук… Еми какво – мъчение си е! Но да не се отплесвам с лирика повече…
Изчетох сума ти рецепти от блогове и форуми (видове меса, подправки и т.н.),
след което реших да го направя по описания по-долу начин. Смело и гордо мога да
заявя, че това е най-вкусния суджук, който съм ял (казвам го честно, не защото си ми е мое чедо)!
Необходими продукти (за 1 кг смес):
600 гр.
телешко месо (за 60%)
400 гр.
тлъсто свинско месо (за 40%)
30 гр.
готварска сол
10 гр. захар
5 гр. черен
пипер
5 гр. чесън
на прах
5 гр.
кориандър
сушени
свински черва за пълнене (от тънките, 30-40 мм)
брашно за
овалване
Приготвяне
Месото се смила на едрата решетка на машинката,
като се пускат едновременно късчета свинско и телешко за по-добро размесване.
Към
каймата се добавят всички подправки и се размесва мноооооого старателно.
Поставя се в пластмасов или стъклен съд (никога метален, че да не промени вкуса
на месото), отгоре се заглажда и се покрива с домакинско фолио като се внимава
да не останат мехурчета въздух.
Оставя се на студено за 18-24 часа. 1 час преди
пълненето червата (добре е да са купени обърнати предварително преди сушенето
им, че е по-лесно) се накисват в хладка смес от вода и оцет в съотношение 5:1
(оцетът е необходим за да се премахне неприятната миризма на свинските черва).
След като се разкиснат и набъбнат, червата се изплакват неколкократно със
студена вода. С помощта на приставка за мелачката или на ръка с фуния червата
се пълнят стегнато, но не прекалено. Краищата им се завързват с помощта на с
помощта на конопен канап.
Ако някъде се наблюдават мехурчета, те се пукат внимателно
с помощта на карфица и въздухът се изкарва. Може да се завържат по класическия
начин на подкови, но аз реших при мен да са на полу-подкови (това ми е мярката
мезе за вечерните 2 чаши). Оставят се да се сушат провесени на студено и проветриво
място или, както аз го направих, в пастърмарника. На втория, четвъртия, шестия
и осмия ден се валират с помощта на точилка или друго подходящо нещо, като не
се натиска прекалено силно, така че да не се спукат. Това е необходимо за да се
изкарат евентуално наличните във вътрешността на суджуците въздушни мехури,
като при необходимост въздухът пак се изкарва с помощта на карфица. След
последното валиране суджуците могат да се овалят в брашно, което по не много
ясни за мен причини води до по-бързото им изсушаване, а освен това им придава и
„добър търговски вид“. Сушат се до готовност, която зависи от много фактори
(температура, влажност) и поради това не може да се фиксира като точен период
от време. Обикновено още поне 10 дни… Търпение му е майката! И редовна проверка
с опипване.
Е, аз не успях да издържа до пълна готовност, но и
на 14 ден (включващ и 8-те дни валиране) мога да кажа, че е невероятно вкусен,
макар и да е една идея по-мек, отколкото му трябва, за да е идеален на консистенция.
Наздраве! Аз отивам за още червено вино!
Много малко ги сушиш. Трябва да зреят поне месец и то с влага, а не да се сушат. След ферментацията има истински вкус, аромат и текстура. Самият колбас става също по-траен.
ОтговорИзтриванеНе е ли много солта
ОтговорИзтриванеНе, точно е
ИзтриванеСолта 24,25г
ОтговорИзтриване