СУШИЛНЯ ЗА КОЛБАСИ И ПАСТЪРМА

Това не е рецепта, но реших да го кача в блога, тъй като мисля да заеме полагащото му се място в някои от бъдещите ми кулинарни подвизи… Въобще не претендирам за авторство на тази гениална идея – видях я бегло описана в някоя от кулинарните групи и толкова ми хареса, че направо я откраднах. Е, въведох и някои съвсем дребни оптимизации според моите естетически разбирания, но пак казвам – авторът на гениалното изобретение, което спася градски чеда като мен, не съм аз! Тук просто описвам как аз си направих сушилнята стъпка по стъпка. А в момента вече се осоляват едни рибици в хладилника, с които мисля още утре да я сефтосам.

Необходими материали:

Висока пластмасова кутия с капак, който се затваря със скоби (моята е от 30 л. или поне така се води)

Вентилатор за компютърен процесор (може и да е стар)

Токоизправителче за 12 V (може и старо от отдавна забравен и вероятно изхвърлен уред)

Тръба с дължина над 5 пъти ширината на кутията и с диаметър около 10-12 мм (аз изрових старо рамо за простиране от автоматична простиралка за пране)

4 бр. винтчета с диаметър 4мм с гайки за прикрепяне на вентилаторчето

Необходими инструменти:

Акумулаторна бормашина (може и на захранване от мрежата, но предвид на меката пластмаса, не е съвсем добра идея)

тънко свредло за метал 1,5 мм

свредло за метал 4 мм

кръгов трион за бормашина с диаметър малко по-малък от диаметъра на вентилаторчето

дебело свредло за дърво или метал с диаметър равен на диаметъра на металните тръби

флекс (ножовка) за рязане на тръбите

поялник

изолирбанд

Конструиране

Започва се с пробиването на дупките с тънкото свредло, през които ще излиза въздухът от сушилнята. Удобно е да се отбележат с маркер и линийка предварително, че да е естетически издържано. Аз направих сигурно над стотина дупки, че да съм сигурен, че въздухът ще излиза свободно. Същевременно се спрях на диаметър 1,5 мм, тъй като реших, че това са достатъчно големи дупки, но същевременно не чак толкова, че да влизат мушици през тях. (В оригиналния вариант беше изрязана голяма дупка, за която беше залепена със силикон някаква мрежа, но това ми се стори грозно, а и нетрайно като решение).

От другата страна, точно срещу дупките с дисковия трион изрязах дупката за вентилатора. 

Наложих вентилатора и отбелязах местата, които да пробия дупките за прикрепящите вентилатора винтчета. Тъй като моята кутия се оказа, че е широка около 31 см, с помощта на флекс разрязах тръбата на 5 парчета с дължина 34 см. Отбелязах местата, където ще минават тръбите, с маркер, като се водих от едни ръбове по кутията, така че да са на равни разстояния едно от друго, а от горния ѝ ръб – на такова разстояние, че да са максимално високо, но да не пречат на капака да се затваря плътно (тъй като капакът също притежава ръб). Пробих ги с свредло 12 мм, тъй като тръбите се оказаха с такъв диаметър – получи се добре, тъй като са с пластмасово покритие и влизат достатъчно лесно, но същевременно има триене, което не им позволява да се клатят и изхлузват сами.

Отрязах наконечника на старото зарядно и пробвах при какво положение вентилаторчето духа в „правилната“ посока, след което запоих кабелите и опаковах мястото с изолирбанд.  Монтирах вентилаторчето с помощта на 4-те винтечта с гайки.

Изпробвах кутията и, както може са се види от клипчето, оказа се, че потокът на въздуха е достатъчно силен, че да гаси пламъка на запалката при засмукване и издухване. Иначе с ръка се усеща съвсем лек повей.