ПИЛЕШКИ ДЮНЕР

Преди няколко дни, както знаят тези, които се отбиват в блога ми, не пропуснах да се похваля с моя мини-дюнерджийник в публикацията за свинския дюнер. И въпреки че количеството на положителните отзиви ме изненада и мен, се намериха и единични, да ги наречем градивно критични, негативни отзиви, че според арабите дюнерът не можел да е със свинско. Е, предполагам, че днес такива няма да има, тъй като мат’рялът е пиУе. Всъщност, отново не спазих съвсем каноните за приготвянето на пилешки дюнер, да не кажа, че съвсем не си направих труда да търся рецепти в интернет, а се осланях на 95% вдъхновение и 5% откъслечни спомени за неща, които бях чел. Но понеже този път беше в хлебче, както едно време преди много години за  пръв път го опитах в Истанбул, а и ме мързеше да търся или меся арабски питки, днес ще го нарека пилешки дюнер по турски.

Необходими продукти (за 4 малки или 2 големи сандвича):

500 гр. пилешко месо (примерно гърди)

4 супени лъжици майонеза

2 супени лъжици кетчуп

1 супена лъжица горчица

сол

черен пипер

червен пипер

чесън на прах

Приготвяне

Месото се нарязва на филийки с дебелина около 1 см, които се начукват много внимателно и леко с ситните зъби на чука, като в процеса се оформят, доколкото е възможно, да придобият кръгла форма.

В купа се слагат майонезата, кетчупа, горчицата и сухите подправки, след което се размесват добре.

Посочените количества са ориентировъчни и подлежат на промени при вкусови предпочитания, различаващи се от моите. Месото се слага при размесената „марината“ и се омесва внимателно в нея, като се внимава да не се разкъсат изтънелите в резултат на начукването парчета.

Парчетата се редят върху мини дюнерджийника (който може да видите как съм направил в тази рецепта) и се оставят 5-6 в хладилник.

Накрая дюнерът се пече на фурна с вентилатор при 180 °С за около 50 минути до час (то си проличава кога е готов).

Месото се реже с помощта на много остър нож и се сервира както на човек му се яде – в хляб, арабска питка, порция или нещо смесено.

При желание може да се добави и със, който също съм описал в предишната ми рецепта за дюнер. Днес вместо него си сложих маринована печена люта чушчица и не съжалявам за избора ми.

Добър апетит! Да ви е сладко!

СВИНСКИ ДЮНЕР ПО БЪЛГАРСКИ

Като начало да разкажа как стигнах до това абсурдно заглавие… Дояде ми се дюнер. Ама се замислих, че не ми се яде телешки и още по-малко пилешки… А свински арабите не правят. След това се сетих, че мога да ям гръцки свински гирос, но пък заведението, където обичах да ям, вече го няма. И в този момент ме осени идеята, че може би не е съвсем невъзможно да се опитам да си направя вкъщи. Естествено се започна с чичо Гугъл, но пък там за дюнер в домашни условия се предлагаха два варианта – навито месо на руло, печено на фурна, и тънко нарязано месо, изпържено в тиган… Това не е дюнер – както пише в Уикипедия (всъщност не знам дали пише): дюнерът се пече на вертикален шиш. А и аз така го разбирам, така че тези варианти не ме устройваха. И понеже нямах намерение да си купувам цялата необходима инфраструктурна апаратура за дюнерджийница (поради липса на финанси и място за нея, не за друго), реших да сляза до гаража ми (който всъщност се е превърнал в работилница, в която се намират какви ли не неща, включително и неподозирани и от мен самия, при това в удобна близост до различни метало- и дървообработващи инструменти) и си сглобих от разни стари развалени неща подходящ шиш, който може де стои изправен в тава. Толкова ми хареса, а си нямаше име, поради което го кръстих мини дюнерджийник. Концептуалната схема не е сложна, така че, ако някой реши да си направи, не претендирам за авторски права върху изобретението.

Ще споделя само, че едно от достойнствата му е, че е сгъваем и разглобяем, поради което се прибира лесно в оскъдното шкафово пространство вкъщи. Остана само да направя сефтето му, при което, признавам, импровизирах доста и съвсем не се стремях да се придържам до дюнерджийските и гиросните канони. Преди да обясня как обаче, ще споомена, че реших дюнерът ми да е "порция", че не ми се месеха питки, а и не е добре човек, тежащ 110 кг да прекалява с тестото... Ето как се лучиха събитията:

Необходими продукти (за 4 порции като от дюнерджийница или 2 мои):

700 гр. свинско месо (според личните предпочитания)

1 средно голяма глава лук

1 кубче зеленчуков бульон

3 с.л. майонеза

3 с.л. кисело мляко

3 с.л. зехтин (олио)

магданоз

сол

черен пипер

чесън на прах

червен пипер

риган

Приготвяне

Най-напред се приготвя месото. В моя случай то беше от бут.

Внимателно с помощта на много остър нож го отоперирах от мускулната фасция (ципата) с мазнината под нея, но е я изхвърлих, а запазих.

Нарязах месото на тънки филийки с дебелина 0,5 см (които напоследък е по-фешън да се наричат жулиени, но аз съм си неук езиково неграмотен простак, така че забравяме за това фенси наименование).

Въпросните филийки ги начуках леко и внимателно с дребните зъби на чука, след което приготвих сместа за мариноване, като разбих в зехтина сухите подправки.

Залях маринатата върху парчетата месо и ги омесих добре в нея.

След това нарязах една глава лук на средно тънки филийки и започнах нанизването на месото върху мини дюнерджийника, като внимавах парчетата месо да се сложат по такъв начин, че диаметърът на дюнера да е относително правилен и с еднакъв размер.

През ред-два месо слагах по едно кръгче от лука. Месото го притисках леко, така че да се запечата, както и да запечата лука. Най-отгоре сложих предварително изрязаната ципа, така че от нея в процеса на печенето да се стича мазнина по долните етажи.

Така приготвения мини дюнер го оставих да отлежава около 5 часа в хладилник, че да се пропие с ароматите, но подозирам, че една нощ или 24 часа ще му дойдат още по-добре. Накрая го поставих в йенска купа, в която да се събира соса, и го пекох около 70 мин. на вентилатор при 180 °С. Докато то се печеше приготвих набързо един сос за поливане от майонезата, киселото мляко, копъра и натрошеното на прах кубче бульон. След като месото се опече, извадих мини дюнерджийника върху една голяма дъска и нарязах доколкото можах месото, както го режат дюнерджиите.

Върнах го в купата със соса, който то беше пуснало, поръсих с малко риган, размесих го, а след това го сервирах полято с млечно-майонезения сос. За гарнитура сложих сух таратор (собствено производство) и тънко нарязан домат.

Бон апети!

Докато моят свински дюнер се печеше, ми хрумна идея за следващото приложение на мини дюнерджийника – искендер кебап от телешко, както си му е редът!