БЯЛ ХЛЯБ

 

Какво прави човек, когато му омръзне да чувства онази тежест в стомаха, след като е ял заводски хляб с набухватели, подобрители, оцветители и всякакви други боклуци? Ами чисто и просто – прави си хляба сам! Особено когато се чуди какво да умеси с новия си планетарен миксер… :D

По принцип идеята ми беше да си направя истински френски багети и се порових във френските сайтове. Бях приятно изненадан, че оригиналната багета се прави само от вода, брашно, мая и щипка сол. Прочетох няколко рецепти, които се оказа, че са почти идентични, и реших да се пробвам – не стана типичната на вкус багета, каквато продават по магазините, но пък полученото много наподобяваше това, което си спомням от Франция. Но багетите имат едно много неприятно свойство – ядат се прекалено бързо заради формата им, поради което вторият опит беше оформен като обикновен хляб – получи се перфектен!

 

Необходими продукти:

500 гр. бяло брашно

300 мл. вода

1 ½ ч. л. сол

1/3 кубче мая

1 ч. л. захар

1 с. л. прясно мляко

 

Приготвяне

Брашното се пресява за да поеме въздух в купата към миксера. Към него се добавят солта и водата. Меси се с бъркалката за тесто на бавни обороти докато се получи хомогенна топка.

Купата се сваля от миксера и се покрива тестото да престои около 20-30 минути. Горе-долу толкова време трябва и на маята да бухне.

Тя се разбива в малка чашка с млякото и захарта докато се получи кашичка, сед което се оставя да нанбъбне 3-4 пъти.

Купата се връща в миксера и се добавя активираната мая. Меси се първоначално 3-4 минути на бавни обороти, след което оборотите се вдигат на средни и се меси още няколко минути. Приготвя се купа, в която тестото да втасва (първо се намазва със съвсем малко олио с помощта на салфетка, след което се слагат 1-2 лъжици брашно, които с тръскане на купата се разпределят по цялата й повърхност, а излишното брашно се изтупва). Тестото се прехвърля в набрашнената купа и се покрива с кърпа.

Оставя се да втасва около 2-3 часа (зависи от много неща – температура, мая и други, но е готово когато е увеличило обема си поне 2,5 пъти).

Втасалото тесто се изважда от купата върху набрашнена повърхност и с помощта на набрашнени ръце се премесва малко на ръка, така че да излезе излишния въздух (обемът ще спадне, но това е нормално).

Оформят се 2 франзелки или един хляб. Поставя се в тавата, в която ще се пече, след което с много остър нож се правят диагонални прорези с дълбочина около 1 см.

Покрива се с кърпа и се оставя да втаса още 25-30 минути. През това време фурната се загрява на 200 °С. На дъното й се поставя съд с вода.

Пече се около 25-30 минути. През това време – велоаргометър на максимално натоварване, че се очаква съвсем нормално човек да прекали. Изпеченият хляб се увива в кърпа, която леко се напръсква с вода.

 

МЪРЗЕЛИВА БЪРЗА ЧАБАТА

Смея да кажа, че за месища ме бива доста. За постни ястия – само за тези, които обичам. Тук там и за някой десерт. Но хлебните изделия, свързани с месене на тесто, като изключим феноменалния ми великденски козунак и коледната постна питка, не са силната ми страна… Тази година за козунака бях взел качествено италианско брашно, но ми остана половин кило. Поради това ме осени идеята да си приготвя хляб по време на карантината. Но най-добре би било да приготвя италиански хляб с италианското брашно… И така – чабата. Първоначално прочетените рецепти хич не ми харесаха заради приготвянето на специална закваска, но попаднах на една рецепта в един сайт, в който и преди съм чел хубави неща, която се оказа толкова успешна, че още на втория ден повторих, но този път с брашно от твърда пшеница (отново италианско). Така че рецептата не е моя, но пък обясненията по-долу са си мои…

Необходими продукти:

500 гр. брашно

20 гр. прясна мая

10 гр. сол

10 гр. захар

2-3 супени лъжици зехтин

Приготвяне

Маята се размесва на гъста каша с една-две лъжици вода, след което получената кашичка се разтваря до 450 мл. с хладка (но не гореща!) вода.

Брашното се пресява в дълбок съд, след което към него се добавят захарта, солта, зехтина и разтвора на маята.

Бърка се 10 минути поне с миксер, като за целта се използват бъркалките за тесто.

След 1-2 минути постепенно скоростта се увеличава до максималната. Внимава се да се разбърква всичко. Получава се лепкаво тесто, което се оставя в купата, в която е било замесено. Купата се покрива с домакинско фолио и се оставя да втаса.

Принципно времето за втасване зависи от много фактори – температура на помещението, колко прясна е маята и други, но може да е между 30 и 130 минути. Съди се, че е втасало по това, че е утроило обема си (затова е удобно домакинското фолио, тъй като може да се гледа през него).

Когато втаса се приготвя хартия за печене с ръбове, която да влиза в тавата, в което ще се пече. Фурната се включва на 230 °С без вентилатор да загрява, като тавата се слага също да се загрее предварително. Хартията се набрашнява обилно.

Тестото се разделя доколкото е възможно на две еднакви части, като това става чрез изсипване директно върху набрашнената хартия.

Може да си помагате със силиконова шпатула, но в никакъв случай с пръсти, тъй като тестото е изключително лепкаво.  Формата теоретично би трябвало да е продълговата, но това почти няма как да стане, но пък чарът на тези чабати е именно в техните уникални форми. „Изпльосканите“ теста се поръсват и отгоре с малко брашно, след което се оставят още 20-на минути да втасат отново (през това време фурната би трябвало да е загряла). Чабатите се пренасят с помощта на хартията върху тавата (още едно предимство – тавата може да не се мие при чиста работа). Пекат се около 20 минути, като е хубаво фурната да не се отваря. Когато добият вид, че са готови, се проверяват с дървена клечка за зъби, която се забива в най-дебелата им част – ако при изваждането няма полепнало тесто и клечката изглежда суха, значи им е време да се извадят от фурната.

Извадените чабати се завиват в кърпи и се оставят да поизстинат.

После е ясно – още няколко кила на кантара… Особено, ако наблизо има сиренце и масълце! :D :D :D

Горната снимка е с нормалното брашно, с което се получи по-светъл хляб (а и го пекох при 220 °С, както бе в оригиналната рецепта), докато при втори опит с брашното от твърда пшеница и печене при 230 °С се получиха по-тъмни и по- бухнали хлебчета:

СОДЕНИ ПИТЧИЦИ СЪС СИРЕНЕ

Така… Всичко започна сутринта, когато установих, че съм отишъл на работа без да си взема портфейла. Подходих философски към проблема и си казах – ще преживея в глад някак до към 3 следобед, след което ще обядвам като се прибера вкъщи. Докато се пързалях с колата на път за вкъщи обаче осъзнах, че няма как да си напазарувам храна, тъй като в себе си не нося пари. Проблем! Прибирах се вкъщи, отворих хладилника, но вътре нищо подходящо за ядене. Но пък паприкованата сланина ми се усмихва от единия от рафтовете. Тук обаче нов проблем – няма хляб, а сланина без хляб (освен, ако не е мезе към пиенето) някак се не влиза богоугодно. А да изляза обратно във виелицата при -12°С за хляб просто няма как да стане. И тук се сетих две неща: 1) Не съм сакат и имам готварска печка, при това хубава, и 2) На Бъдни вечер, докато ядях от содената питка, ми беше хрумнало, че чудесно би вървяла с шпеков салам… Тогава, разбира се, спазих християнската традиция и изгоних еретичните мисли, но пък в момента не са пости. Е, нямам шпеков салам, но пък имам нещо по-добро – паприкована сланина! Значи е решено – ще пека содена питка. Но пък днес не е необходимо да е постна, така че се поразрових в Интернет и накрая, видоизменяйки една от рецептите, изкомпилирах настоящата, която се получи много добре!

Необходими продукти:

около 3-3,5 големи чаени чаши брашно

1 кофичка кисело мляко

2-3 лъжици олио

1,5 – 2 чаени лъжички сода бикарбонат

2 чаени лъжички сол

200 гр. сирене

малко масло

Приготвяне

Най-напред содата се загасява в киселото мляко, след което сиренето се натрошава предварително в купичка. Омесва се тесто от брашното, киселото мляко със содата, солта и олиото. Когато тестото е готово, към него се добавя натрошеното сирене, омесва се още малко, след което се разделя на 6 части. Всяко част се оформя като кръгло хлебче, поставя се в предварително намазнена и набрашнена тава и цепва се с много остър нож на кръст. В средата на всяка питка се поставя по половин чаена лъжичка краве масло, след което питките се поръсват леко с брашно. Пекат се на вентилатор в

предварително загрята на 200 °С фурна за около 35-40 минути. След като се опекат, се напръскват отгоре леко с вода и се завиват с кърпа за около 15-20 минути.

По-нататък – който с каквото му е на сърце. Но понеже са содени, е добре да се знае, че засищат доста! Да ви е сладко! В комбинация със сланинката и бахура, който открих в последствие, при мен беше божествено! Сега отивам да правя коремни преси…