БЯЛ ХЛЯБ

 

Какво прави човек, когато му омръзне да чувства онази тежест в стомаха, след като е ял заводски хляб с набухватели, подобрители, оцветители и всякакви други боклуци? Ами чисто и просто – прави си хляба сам! Особено когато се чуди какво да умеси с новия си планетарен миксер… :D

По принцип идеята ми беше да си направя истински френски багети и се порових във френските сайтове. Бях приятно изненадан, че оригиналната багета се прави само от вода, брашно, мая и щипка сол. Прочетох няколко рецепти, които се оказа, че са почти идентични, и реших да се пробвам – не стана типичната на вкус багета, каквато продават по магазините, но пък полученото много наподобяваше това, което си спомням от Франция. Но багетите имат едно много неприятно свойство – ядат се прекалено бързо заради формата им, поради което вторият опит беше оформен като обикновен хляб – получи се перфектен!

 

Необходими продукти:

500 гр. бяло брашно

300 мл. вода

1 ½ ч. л. сол

1/3 кубче мая

1 ч. л. захар

1 с. л. прясно мляко

 

Приготвяне

Брашното се пресява за да поеме въздух в купата към миксера. Към него се добавят солта и водата. Меси се с бъркалката за тесто на бавни обороти докато се получи хомогенна топка.

Купата се сваля от миксера и се покрива тестото да престои около 20-30 минути. Горе-долу толкова време трябва и на маята да бухне.

Тя се разбива в малка чашка с млякото и захарта докато се получи кашичка, сед което се оставя да нанбъбне 3-4 пъти.

Купата се връща в миксера и се добавя активираната мая. Меси се първоначално 3-4 минути на бавни обороти, след което оборотите се вдигат на средни и се меси още няколко минути. Приготвя се купа, в която тестото да втасва (първо се намазва със съвсем малко олио с помощта на салфетка, след което се слагат 1-2 лъжици брашно, които с тръскане на купата се разпределят по цялата й повърхност, а излишното брашно се изтупва). Тестото се прехвърля в набрашнената купа и се покрива с кърпа.

Оставя се да втасва около 2-3 часа (зависи от много неща – температура, мая и други, но е готово когато е увеличило обема си поне 2,5 пъти).

Втасалото тесто се изважда от купата върху набрашнена повърхност и с помощта на набрашнени ръце се премесва малко на ръка, така че да излезе излишния въздух (обемът ще спадне, но това е нормално).

Оформят се 2 франзелки или един хляб. Поставя се в тавата, в която ще се пече, след което с много остър нож се правят диагонални прорези с дълбочина около 1 см.

Покрива се с кърпа и се оставя да втаса още 25-30 минути. През това време фурната се загрява на 200 °С. На дъното й се поставя съд с вода.

Пече се около 25-30 минути. През това време – велоаргометър на максимално натоварване, че се очаква съвсем нормално човек да прекали. Изпеченият хляб се увива в кърпа, която леко се напръсква с вода.

 

БАНИЦА НА ТИГАН С КИСЕЛО ЗЕЛЕ

 

 

Преди известно време в едно популярно шоу по телевизията един от участниците направи баница с кисело зеле. Естествено детайли по рецептата не бяха дадени, но пък аз се замислих върху идеята и колкото повече мислих, толкова повече се убеждавах, че би трябвало да е вкусно… И така реших да направя моя интерпретация под формата на баница на тиган.

 

Необходими продукти:

1 пакет кори за баница

½ кисела зелка (средно голяма№

1 средно голяма глава лук

7-8 скилидки чесън

60-70 мл олио

1 ч.л. червен пипер

1 ч.л. черен пипер (по желание)

 

Приготвяне

Главата лук се нарязва и запържва до златисто в малко над половината от олиото в тигана, в който ще се прави баницата (необходимо е да е с капак и по възможност да е с дебело дъно, което да акумулира и разпределя равномерно топлината).

Докато лукът се запържва, зелето се нарязва на ситно, а чесънът – на филийки.

Когато лукът стане златист, към него се добавят нарязаното зеле и подправките (сол не се слага, тъй като киселото зеле е по правило доста солено).

Задушава се под капак докато омекне, като от време на време се разбърква, и малко преди да е готово, към него се добавя и чесънът (слага се по-късно за да не прегори и да не се изгуби аромата му).

Задушеното зеле се прехвърля в някаква купа, така че да поизстине. Тиганът не се мие, тъй като е добре да си остане мазен.

Плънката от зеле се разпределя по корите, като в случаите, когато от нея не тече достатъчно мазнина, се добавя върху всяка кора и по малко олио.

Корите се навиват на руло като се внимава да не се скъсат. Започва се от центъра на тигана, като краищата на корите се застъпват със следващата.

Когато се навие цялата баница, се слагат около 50 мл. вода, а горната част на баницата се намазва с малко олио. Тиганът се похлупва и се слага на студен котлон. Котлонът се включва на средна степен (при мен 5 от 9).

Не трябва да е силен, тъй като в този случай баницата ще прегори отвън преди да се опече отвътре. Пече се през цялото време под капак около 20-25 мин. от всяка страна, като след 15-та минута през 5 мин. се проверява дали печащата се в момента страна е добре опечена (това става най-лесно с обръщане върху чиния, като се внимава човек да не се изгори от евентуално изтекла мазнина).

Ами това – бързо, лесно и много вкусно, както приятно се изненадах!

 

БЪРЗ ЗАПЕЧЕН НА ФУРНА БОБ

Заради пандемията от бая време не съм посещавал югозападните ни съседи, където не пропускам да хапна един техен специалитет. Така че от доста време ми се яде, но уви, ще трябва да почакам още. Така стигнах до идеята, че може да сътворя нещо подобно, като предварително правя уточнението, че не става дума за специалитета.

 

Необходими продукти:

1 консерва чист сварен бял боб от 800 мл.

1 консерва белени нарязани домати от 400 мл

1 голяма глава лук

50 мл. зехтин/слънчогледово олио

сол на вкус

черен пипер на вкус

ронена чубрица на вкус

червен пипер на вкус

лют червен пипер на вкус

чесън на прах

 

Приготвяне

Лукът се нарязва на ситно.

Бобът се отцежда добре от водата в консервата (желателно е тя да е с дребен боб без никакви други подправки, освен сол). Добавят се растителното масло и подправките и всичко се размесва добре в голяма купа.

Разпределя се в гювечета (посочените количества стигат за 3-4 броя), които се пекат във фурна при 200 °С за около 30-40 след достигането на температурата. Важно е гювечетата да се сложат в студена фурна, че да не се пръснат.

При желание може да се гарнира с наденица, бекон, пушени ребра или нещо друго по избор, които се слягат върху боба малко преди да стане готов.

 

МЛЕЧНА СУПА ОТ КЛАДНИЦА

 

Направих това по идея на Monsieur Kiriloff (той си знае кой е! ;) ), въпреки че и аз самият се учудих от смелостта си да ме вземат за … Някои я наричат кощунствено лъжлива шкембе чорба, но шкембето по нашите географски ширини и дължини е култура извисена до нивото едва ли не на религия, така че ще се въздържа от това определение. За шкембето – ТУК и
ТУК. В тази публикация ще стане дума за млечна супа от кладница. Да си призная не знаех какво да очаквам, но се оказа доста приятна и вкусна. Определено не е шкембе чорба, но пък със сигурност ще влезе сред рецептите които ще правя поне 1-2 пъти годишно!

 

Необходими продукти:

500 гр. (1 стандартен пакет) кладница

1 л. прясно мляко

150 гр. масло

5-6 скилидки чесън

1 с.л. червен пипер

лют червен пипер

черен пипер

сол

оцет

 

Приготвяне

Харесах тази супа, тъй като става буквално за 15-20 минути, а е доста питателна във варианта, в който я осъществих. Гъбите се нарязват парченца като за шкембе чорба.

Задушават се в тиган (или направо в тенджерата, в която ще се вари супата) в около 75 гр. от маслото, сол и черен пипер на вкус.

Задушават се при непрекъснато бъркане, като процесът продължава докато омекнат.

Прехвърлят се в тенджерата, след което върху тях се излива прясното мляко и около 600-700 мл. вода. Разбърква се и се оставя да заври.

Докато супата заври скилидките чесън се смачкват или нарязват на съвсем ситно и към тях се добавя оцет докато се получи подправка за шкембе. След това в останалото масло се запържва сладкия червен пипер.

Запържения червен пипер се добавя към супата.

Когато заври е добре да се бърка, тъй като, ако млякото е добро, може да започне да кипи.

Оставя се да ври 5 минути, след което се сервира. Овкусява се сместа от чесън и оцет и лют пипер на вкус.

Бон апети!