ПЕЧЕНИ НА ФУРНА СВИНСКИ РЕБРА С КОКА-КОЛА

Естествено, че кока-колата не е за преглъщане, спокойно! Не съм се повредил… Но всичко започна така - преди няколко дни беше св. Трифон, та с един приятел решихме за зарежем лозето и въобще да поработим на него, както си му е редът. Беше малко импровизирано решение без предварителна подготовка. Така че – веднага в любимата месарница, че на гладно лозе не се копае. Там бях привлечен от едни много симпатични свински ребърца. Взехме ги без особена концепция за приготвянето им. Но се сетих, че бях чел и гледал клипчета, как братята американци ги приготвят с кока-кола… Защо пък не? Речено – сторено. Прочетохме тук-там по нещо и накрая компилирахме една невероятно успешна рецепта. Ребрата станаха толкова крехки, че като се опитах да ги обърна, те се скъсаха. Вероятно заради изключително киселото рН на тази напитка, която аз иначе купувам и използвам само за развиване на клеясали ръждиви болтове и гайки, безотказен трик, който знам от баща ми, който пък е автомонтьор… Много съм доволен, че намерих още една практична употреба на тази черна течност! Така че днес реших да повторя и документирах рецептата.

Необходими продукти (за 5 доволни порции):

~ 2 кг. Хубави свински ребра с кост и повечко месо

7-800 мл. кока-кола (със захар, а не диетична!)

2 с.л. мед

2 с.л. кетчуп

2 с.л. соев сос

2 с.л. ябълков оцет

1 с.л. горчица

сол

черен пипер

Приготвяне

Поради предишния горчив опит, при който ребрата станаха неочаквано крехки и се счупиха като ги обръщах, днес реших предварително да ги разрежа на порции.

Посолих със сол и черен пипер на вкус, след което ги сложих в тава с капак с костите отдолу (при предишния опит ми се стори, че от тлъстата страна показват склонност да залепват).

Около тях се налива кока-кола – колкото да да потънат около 3/4 от дебелината им.

Похлупват се и се слагат във фурната, която се включва на 180 °С.

През това време се приготвя маринатата за намазване. За целта в подходящ съд се смесват меда, кетчупа, соевия сос, ябълковия оцет и горчицата.

Слагат се на котлон и се (внимание – „любимата“ ми дума на модерните кулинари) редуцират при непрекъснато бъркане докато се поизпари от киселината на оцета.

След като двата часа са изминали, би трябвало кока-колата да се изпарила, а на нейно място да се е отделил сок и мазнина.

Ребрата се вадят от тавата, а сосът и мазнината се изхвърлят.

Фурната не се изключва. Парчетата месо се връщат в тавата и се намазват от всички страни обилно с маринатата с помощта на четка.

Отново се оставят с костите отдолу. Връщат се във фурната, но вече без капак. През 15-20 минути се мажат отново поне два пъти с остатъка от маринатата (този път само отгоре и отстрани). Още 15-20 минути и са готови!

Вкусът им превъзхожда вида им, а държа да отбележа, че правя снимките с телефон за 200 лв. и не използвам фотошоп… Наздраве!

ПЕЧЕН НА ФУРНА ТЕЛЕШКИ БУТ

Това е ефектна, относително бърза, лесна и много вкусна рецепта, в която има само една уловка – необходимо е телешко месо, което е почти невъзможна мисия, тъй като тук говеждото се продава за телешко. А, ако е и порода за месо, а не за мляко, тогава успехът е гарантиран! Все пак напоследък се случва да се намери от различни ферми (аз самият преди седмица заредих фризера с 40 кила), така че споделям рецептата.

Необходими продукти:

1 цяло парче от бута около 1 кг. с относително равномерна форма на шайба с дебелина 4-5 см.

50 гр. краве масло

черен пипер

готварски термометър

Приготвяне

Месото се изплаква за кратко със студена вода и се подсушава бързо с помощта на домакинска хартия или чиста кърпа. Поръсва се с черен пипер (за да не стане сухо сол не се слага, тъй като тя ще издърпа соковете на месото, а при необходимост, каквато едва ли ще възникне, а и не препоръчвам, че да се усети невероятния вкус на истинското телешко, се посолява едва в чинията!!!) Маслото се слага в тиган на котлон на максимална мощност и след като зацвърчи в него за 3-4 минути максимум се запечатва месото от всички страни.

Прехвърля се в тава, полива се с маслото, в което е било запечатано, и се пече на 180 °С без вентилатор до достигане на вътрешна температура от 65 °С – 70 °С, но не повече!

Вода или друга течност не се слага! Температурата се следи през 10 мин след първите 30 минути с термометъра, който се забива така в месото, че върхът на шиша му да достига до средата на месото. При достигането на необходимата вътрешна температура месото се изважда от тавата и се реже с много остър нож върху дъска на много тънки филийки.

По принцип е добре рязането да стане напречно на мускулните влакна, но ако това не е възможно (както беше в моя случай), се реже под ъгъл от 45 °С (първоначално цялото парче се разрязва на две под ъгъл, след което едното се обръща, така че да е удобно да се реже). Може да се полее с отделения от месото сос.

Тази рецепта може да накара човек да си изяде пръстите, като единствената уловка е да има подходящо истинско телешко и, за съжаление, готварски термометър. Впрочем напоследък такъв може да се набави от различни интернет сайтове почти за жълти стотинки – това е инвестиция, която се заслужава! Наздраве с добро червено вино и добър апетит!

ПЕЧЕНА ЦИПУРА ЗАПЕЧАТАНА В МОРСКА СОЛ

От дълго време се канех да я пробвам и определено не съжалявам!

Необходими продукти:

Необходимият брой ципури (от по около 500-600 гр.)

1 кг. морска сол на риба

1 яйце на риба

1 лимон

2 с.л. зехтин на риба

1 голяма скилидка чесън на риба

сух розмарин

Приготвяне

Рибите се изчистват от вътрешностите им, посоляват отвън и отвътре се със сухия розмарин и се овалват в малко зехтин, но така че хем да се покрият, хем да не тече.

Лимонът се нарязва на резенчета и в корема на всяка риба се слагат по две шайби. Чесънът се нарязва на шайби и също се слага в коремчетата.

Оставят се да се мариноват на студено 2 – 6 часа. Белтъците на яйцата се отделят и се разбиват с помощта на миксер на сняг.

Към тях се добавя морската сол и се разбърква равномерно.

На дъното на тава (най-добре покрита с хартия за печене) се разстила слой от сместа от морска сол и разбити белтъци с дебелина около 1 см.

Рибите се поставят върху него и се засипват с останалото количество.

С ръце се оформят обвивки, като се събира и солта, която не е под рибите. Притиска се леко и се заглажда с ръце. Важното е рибите да са плътно запечатани.

Слагат се в предварително загрята на 180 °С и се пекат без вентилатор до пожълтяването на солта (около 50 - 60 мин.).

Тавата се вади от фурната и се оставя за няколко минути да изстине леко. Образувалата се кора се разчупва с удар с дървена лъжица и парчетата от нея се отстраняват внимателно (по принцип кожата е възможно да се отдели на места).

Рибите се изваждат от солта, след като се разкрият, и се филетират.

Сервират се изчистените филета, че да не попаднат в чиниите парченца от морската сол.

Това е един от най-вкусните начини за приготвяне на риба – става мозък, при това е изключително вкусна, тъй като солта с яйцата запечатват рибата и не позволяват ароматите на подправките да излязат, а от друга страна се изпича равномерно в дълбочина и става „на мозък“ (както се вижда от начупилите ми се филета в чинията L ). Рибата категоримно не се пресолява, тъй като тя не може да поеме повече сол от необходимото ѝ. Не се колебайте, а пробвайте!

СВИНСКИ ДЮНЕР ПО БЪЛГАРСКИ

Като начало да разкажа как стигнах до това абсурдно заглавие… Дояде ми се дюнер. Ама се замислих, че не ми се яде телешки и още по-малко пилешки… А свински арабите не правят. След това се сетих, че мога да ям гръцки свински гирос, но пък заведението, където обичах да ям, вече го няма. И в този момент ме осени идеята, че може би не е съвсем невъзможно да се опитам да си направя вкъщи. Естествено се започна с чичо Гугъл, но пък там за дюнер в домашни условия се предлагаха два варианта – навито месо на руло, печено на фурна, и тънко нарязано месо, изпържено в тиган… Това не е дюнер – както пише в Уикипедия (всъщност не знам дали пише): дюнерът се пече на вертикален шиш. А и аз така го разбирам, така че тези варианти не ме устройваха. И понеже нямах намерение да си купувам цялата необходима инфраструктурна апаратура за дюнерджийница (поради липса на финанси и място за нея, не за друго), реших да сляза до гаража ми (който всъщност се е превърнал в работилница, в която се намират какви ли не неща, включително и неподозирани и от мен самия, при това в удобна близост до различни метало- и дървообработващи инструменти) и си сглобих от разни стари развалени неща подходящ шиш, който може де стои изправен в тава. Толкова ми хареса, а си нямаше име, поради което го кръстих мини дюнерджийник. Концептуалната схема не е сложна, така че, ако някой реши да си направи, не претендирам за авторски права върху изобретението.

Ще споделя само, че едно от достойнствата му е, че е сгъваем и разглобяем, поради което се прибира лесно в оскъдното шкафово пространство вкъщи. Остана само да направя сефтето му, при което, признавам, импровизирах доста и съвсем не се стремях да се придържам до дюнерджийските и гиросните канони. Преди да обясня как обаче, ще споомена, че реших дюнерът ми да е "порция", че не ми се месеха питки, а и не е добре човек, тежащ 110 кг да прекалява с тестото... Ето как се лучиха събитията:

Необходими продукти (за 4 порции като от дюнерджийница или 2 мои):

700 гр. свинско месо (според личните предпочитания)

1 средно голяма глава лук

1 кубче зеленчуков бульон

3 с.л. майонеза

3 с.л. кисело мляко

3 с.л. зехтин (олио)

магданоз

сол

черен пипер

чесън на прах

червен пипер

риган

Приготвяне

Най-напред се приготвя месото. В моя случай то беше от бут.

Внимателно с помощта на много остър нож го отоперирах от мускулната фасция (ципата) с мазнината под нея, но е я изхвърлих, а запазих.

Нарязах месото на тънки филийки с дебелина 0,5 см (които напоследък е по-фешън да се наричат жулиени, но аз съм си неук езиково неграмотен простак, така че забравяме за това фенси наименование).

Въпросните филийки ги начуках леко и внимателно с дребните зъби на чука, след което приготвих сместа за мариноване, като разбих в зехтина сухите подправки.

Залях маринатата върху парчетата месо и ги омесих добре в нея.

След това нарязах една глава лук на средно тънки филийки и започнах нанизването на месото върху мини дюнерджийника, като внимавах парчетата месо да се сложат по такъв начин, че диаметърът на дюнера да е относително правилен и с еднакъв размер.

През ред-два месо слагах по едно кръгче от лука. Месото го притисках леко, така че да се запечата, както и да запечата лука. Най-отгоре сложих предварително изрязаната ципа, така че от нея в процеса на печенето да се стича мазнина по долните етажи.

Така приготвения мини дюнер го оставих да отлежава около 5 часа в хладилник, че да се пропие с ароматите, но подозирам, че една нощ или 24 часа ще му дойдат още по-добре. Накрая го поставих в йенска купа, в която да се събира соса, и го пекох около 70 мин. на вентилатор при 180 °С. Докато то се печеше приготвих набързо един сос за поливане от майонезата, киселото мляко, копъра и натрошеното на прах кубче бульон. След като месото се опече, извадих мини дюнерджийника върху една голяма дъска и нарязах доколкото можах месото, както го режат дюнерджиите.

Върнах го в купата със соса, който то беше пуснало, поръсих с малко риган, размесих го, а след това го сервирах полято с млечно-майонезения сос. За гарнитура сложих сух таратор (собствено производство) и тънко нарязан домат.

Бон апети!

Докато моят свински дюнер се печеше, ми хрумна идея за следващото приложение на мини дюнерджийника – искендер кебап от телешко, както си му е редът!