СИРОП ОТ БЯЛ БЪЗ

Това е нещо толкова „тривиално“, а същевременно полезно и вкусно. Какво по-хубаво в летните жеги от една голяма чаша изстуден сироп от бъз с няколко бучки лед?! Лесно и бързо е да се направи. Необходимо е само да се намери чисто място извън града – бъзът расте навсякъде, но обича по-влажните места.

Не е трудно да се намери. И трябва да е в края на май и началото на юни, когато цъфти.

Необходими продукти

около 60 цвята от бъз

4 кг. кристална захар

40 гр. лимонена киселина

Приготвяне

Набират се необходимото количество цветове от бъз, като се внимава да не попадат листа и насекоми (е, насекоми няма как да не попаднат, но в последващата обработка им се дава възможност да избягат). По възможно най-бързия начин те се прехвърлят едно по едно като се проверява отново за буболечки в достатъчно голяма тенджера, така че да ги побере. Не се мият, така че за се запази аромата ми (затова се берат от чисто място извън града).

Заливат се с 4 литра студена вода. Водата се налива постепенно, което дава възможност на основната част от гадинките да изпълзят. Изчаква се известно време да напуснат, след което цветовете се притискат с нещо, така че да са под нивото на водата. Накиснатите цветове се оставят 24 часа на хладно (стайна температура).

На следващия ден водата се прецежда (от отделилите се цветчета и евентуално останала някоя друга удавена буболечка), като към нея се добавя захарта.

Слага се на котлон да заври, като се бърка от време на време. Малко преди да заври, се слага и лимонената киселина. На този етап захарта трябва да се е разтворила. Когато заври, се оставя да ври няколко минути при непрекъснато разбъркване, след което силата на котлона се намалява, така че да къкри съвсем бавно. Горещият сироп се налива в шишета, които се затварят плътно и се оставят да изстинат.

От 4 литра вода и 4 кг захар излизат малко под 6 литра сироп - за информация за предвиждане на необходимия брой съдове да съхранение.

При този начин на приготвяне без продължителна термична обработка се запазват в най-голяма степен полезните свойства на бъза. Отделно се разчита на високата концентрация на захарта, която не позволява на патогенни микроорганизми да се развиват, както и на самоконсервирането при наливането на горещия сироп. Веднъж отворена обаче една бутилка, тя трябва да се съхранява в хладилник и да се изпие за 1-2 седмици.

Ами това е… Наздраве с чаша студен сироп в жегата! Най-хубавото му е, че всеки си го приготвя толкова сладък и/или газиран, колкото му харесва!

СИРОП ОТ ДИНЯ

Тази седмица близки приятели ми подариха две огромни и изключително сладки и сочни дини. Проблемът с тези дини е, че след като се разрежат, трябва да се изядат достатъчно бързо, а вкъщи сме само двама човека. Та ме хвана страх да не почнат да се развалят. В този момент се сетих, че преди години бях виждал във Франция сироп от диня, но в нашите сайтове не открих рецепта. Затова се разрових из френските и от 3-4 опит попаднах на тази, която се оказа бърза и лесна:

Необходими продукти:

диня – колкото човек прецени, че му се отделя от сърцето

захар – зависи от количеството сок, което се отдели от динята

лимонена киселина – отново зависи от количеството сок

Приготвяне:

Аз използвах 2 нормално широки резена от една поне 10-килограмова диня. Нарязах ги на парчета (без кората!), след което изцедих сока с помощта на преса за картофено пюре (да са живи и здрави французите за прекрасната идея – признавам, че нямаше да ми хрумне!), като под нея бях подложил голяма цедка, но с много фина мрежа. От двете парчета изкарах 750 мл сок, към които прибавих 750 гр. захар. Нагрях ги на котлона при постоянно разбъркване и след като захарта се разтвори и сиропа започна да ври, намалих котлона на слаба степен колкото да поддържа варенето, бърках още няколко минути, добавих 5 гр. лимонена киселина, оставих още минута-две да поври, обрах с решетеста лъжица твърдата пяна отгоре и налях сиропа още много горещ в бутилки.

След като изстина, си приготвих с вода при разреждане 1:7 и почти се изненадах, че написаното в рецептата, че вкусът и ароматът се запазват, е вярно! Довечера след залез слънце мисля да започна импровизациите с водка, мастика, а четох дори и за коктейл и с уиски. Но истината е, че и като чист сироп с вода е превъзходно свежо и може да припомни на човек през януари вкуса на дините.

Лайквайте, споделяйте и най-вече коменатриайте!

МАЛИНОВ СИРОП

Всеки луд с номера си, а някои с цял рецитал… Напоследък ме обзе крастата да правя сиропи, които след подходящо разреждане, слагам в хладилника в един огромен буркан с канелка и си точа от време на време по някоя чаша. Днес, минавайки покрай едни сергии с плодове, видях едни симпатични малини и реших да си приготвя. Ето как го направих:

Необходими продукти (за около 1,5 литра концентрат):

малини – 600 гр.

захар – 1200 гр.

лимонена киселина – 1 пакетче

Приготвяне:

Малините се заливат в тенджера с вода докато се покрият, след което се загряват докато кипнат. Оставят се да се варят около 7-8 минути, като аз през цялото време ги разбърквах. Нормално е да се обезцветят и разпаднат. След това се прецеждат през гъста цедка (предполагам, че и марля би свършила работа), като с шпатулата се разбъркват в цедката докато спре да се отделя сок. Обемът на сока се измерва, тъй като необходимото количество захар е 1,5 кг. за 1 литър отделен сок. В моя случай излезе около 800 мл., поради което добавих 1,2 кг. захар. Сиропът се слага отново в тенджерата на котлона и се вари на умерен огън около 15-20 мин., като се бърка непрекъснато, а с решетъчна лъжица се отстранява пяната. След като се сгъсти достатъчно, се добавя 1 пакетче лимонена киселина, оставя се да ври още минута-две, след което се разсипва още горещ в шишета, които се затварят и се оставят да се самоконсервират при охлаждането им. Препоръчвам разреждане 1:10, но тук всеки може колкото му се услажда!

Сега остава и жегите да се върнат…

Благодаря предварителнто за мненията, коменатрите, съветите и споделянията ви!

СМОКИНОВ СИРОП

Вчера на гости на едни изключително симпатични и приятни хора бях почерпен с този сироп, който ме изненада изключително приятно с изискания си аромат на смокини. За моя изненада домакините ми казаха, че се бил правел от листата на дървото, а не от плодовете, след което си тръгнах, освен с рецептата, но и с един плик с листа от смокинята в двора им. Споделям я и с удоволствие (въпреки че от лакомия и нетърпение направих дребни промени):

Необходими продукти (за малко под 2 литра готов продукт):

около 40 листа от смокиня

1,5 литра вода

1,5 кг. захар

1 пакетче и половина лимонена киселина

Приготвяне

Оказва се, че този сироп се приготвя изключително бързо и лесно – за пръв път приготвям някакъв сироп в живота ми, а той взе, че стана превъзходен. Но по същество без лирични отклонения…

Листата се измиват внимателно с вода, след което се поставят в достатъчно голяма тенджера, след което се заливат с водата. Котлонът се включва и след като водата заври, се оставят да се варят на умерен огън под капак в продължение на 20 мин. Котлонът се изключва, а листата се вадят като се отцеждат с помощта на щипка или друг подходящ уред. Добавя се захарта и се след като сиропът заври и тя се разтвори, се оставя да ври без капак в продължение на около 30 мин. като се разбърква от време на време през няколко минути, така че да се сгъсти (последната капка да от лъжицата да не пада). Няколко минути преди да е готов се добавя лимонената киселина и се оставя да ври още 2-3 мин (леко помътнява). Разлива се докато е горещ в шишета, така че да се самоконсервира. Кой колко да го разрежда и с какво и въпрос на личен избор. Да ви е сладко!