БЯЛ ХЛЯБ

 

Какво прави човек, когато му омръзне да чувства онази тежест в стомаха, след като е ял заводски хляб с набухватели, подобрители, оцветители и всякакви други боклуци? Ами чисто и просто – прави си хляба сам! Особено когато се чуди какво да умеси с новия си планетарен миксер… :D

По принцип идеята ми беше да си направя истински френски багети и се порових във френските сайтове. Бях приятно изненадан, че оригиналната багета се прави само от вода, брашно, мая и щипка сол. Прочетох няколко рецепти, които се оказа, че са почти идентични, и реших да се пробвам – не стана типичната на вкус багета, каквато продават по магазините, но пък полученото много наподобяваше това, което си спомням от Франция. Но багетите имат едно много неприятно свойство – ядат се прекалено бързо заради формата им, поради което вторият опит беше оформен като обикновен хляб – получи се перфектен!

 

Необходими продукти:

500 гр. бяло брашно

300 мл. вода

1 ½ ч. л. сол

1/3 кубче мая

1 ч. л. захар

1 с. л. прясно мляко

 

Приготвяне

Брашното се пресява за да поеме въздух в купата към миксера. Към него се добавят солта и водата. Меси се с бъркалката за тесто на бавни обороти докато се получи хомогенна топка.

Купата се сваля от миксера и се покрива тестото да престои около 20-30 минути. Горе-долу толкова време трябва и на маята да бухне.

Тя се разбива в малка чашка с млякото и захарта докато се получи кашичка, сед което се оставя да нанбъбне 3-4 пъти.

Купата се връща в миксера и се добавя активираната мая. Меси се първоначално 3-4 минути на бавни обороти, след което оборотите се вдигат на средни и се меси още няколко минути. Приготвя се купа, в която тестото да втасва (първо се намазва със съвсем малко олио с помощта на салфетка, след което се слагат 1-2 лъжици брашно, които с тръскане на купата се разпределят по цялата й повърхност, а излишното брашно се изтупва). Тестото се прехвърля в набрашнената купа и се покрива с кърпа.

Оставя се да втасва около 2-3 часа (зависи от много неща – температура, мая и други, но е готово когато е увеличило обема си поне 2,5 пъти).

Втасалото тесто се изважда от купата върху набрашнена повърхност и с помощта на набрашнени ръце се премесва малко на ръка, така че да излезе излишния въздух (обемът ще спадне, но това е нормално).

Оформят се 2 франзелки или един хляб. Поставя се в тавата, в която ще се пече, след което с много остър нож се правят диагонални прорези с дълбочина около 1 см.

Покрива се с кърпа и се оставя да втаса още 25-30 минути. През това време фурната се загрява на 200 °С. На дъното й се поставя съд с вода.

Пече се около 25-30 минути. През това време – велоаргометър на максимално натоварване, че се очаква съвсем нормално човек да прекали. Изпеченият хляб се увива в кърпа, която леко се напръсква с вода.

 

МЪРЗЕЛИВА БЪРЗА ЧАБАТА

Смея да кажа, че за месища ме бива доста. За постни ястия – само за тези, които обичам. Тук там и за някой десерт. Но хлебните изделия, свързани с месене на тесто, като изключим феноменалния ми великденски козунак и коледната постна питка, не са силната ми страна… Тази година за козунака бях взел качествено италианско брашно, но ми остана половин кило. Поради това ме осени идеята да си приготвя хляб по време на карантината. Но най-добре би било да приготвя италиански хляб с италианското брашно… И така – чабата. Първоначално прочетените рецепти хич не ми харесаха заради приготвянето на специална закваска, но попаднах на една рецепта в един сайт, в който и преди съм чел хубави неща, която се оказа толкова успешна, че още на втория ден повторих, но този път с брашно от твърда пшеница (отново италианско). Така че рецептата не е моя, но пък обясненията по-долу са си мои…

Необходими продукти:

500 гр. брашно

20 гр. прясна мая

10 гр. сол

10 гр. захар

2-3 супени лъжици зехтин

Приготвяне

Маята се размесва на гъста каша с една-две лъжици вода, след което получената кашичка се разтваря до 450 мл. с хладка (но не гореща!) вода.

Брашното се пресява в дълбок съд, след което към него се добавят захарта, солта, зехтина и разтвора на маята.

Бърка се 10 минути поне с миксер, като за целта се използват бъркалките за тесто.

След 1-2 минути постепенно скоростта се увеличава до максималната. Внимава се да се разбърква всичко. Получава се лепкаво тесто, което се оставя в купата, в която е било замесено. Купата се покрива с домакинско фолио и се оставя да втаса.

Принципно времето за втасване зависи от много фактори – температура на помещението, колко прясна е маята и други, но може да е между 30 и 130 минути. Съди се, че е втасало по това, че е утроило обема си (затова е удобно домакинското фолио, тъй като може да се гледа през него).

Когато втаса се приготвя хартия за печене с ръбове, която да влиза в тавата, в което ще се пече. Фурната се включва на 230 °С без вентилатор да загрява, като тавата се слага също да се загрее предварително. Хартията се набрашнява обилно.

Тестото се разделя доколкото е възможно на две еднакви части, като това става чрез изсипване директно върху набрашнената хартия.

Може да си помагате със силиконова шпатула, но в никакъв случай с пръсти, тъй като тестото е изключително лепкаво.  Формата теоретично би трябвало да е продълговата, но това почти няма как да стане, но пък чарът на тези чабати е именно в техните уникални форми. „Изпльосканите“ теста се поръсват и отгоре с малко брашно, след което се оставят още 20-на минути да втасат отново (през това време фурната би трябвало да е загряла). Чабатите се пренасят с помощта на хартията върху тавата (още едно предимство – тавата може да не се мие при чиста работа). Пекат се около 20 минути, като е хубаво фурната да не се отваря. Когато добият вид, че са готови, се проверяват с дървена клечка за зъби, която се забива в най-дебелата им част – ако при изваждането няма полепнало тесто и клечката изглежда суха, значи им е време да се извадят от фурната.

Извадените чабати се завиват в кърпи и се оставят да поизстинат.

После е ясно – още няколко кила на кантара… Особено, ако наблизо има сиренце и масълце! :D :D :D

Горната снимка е с нормалното брашно, с което се получи по-светъл хляб (а и го пекох при 220 °С, както бе в оригиналната рецепта), докато при втори опит с брашното от твърда пшеница и печене при 230 °С се получиха по-тъмни и по- бухнали хлебчета:

ШОКОЛАДОВ КЕЙК В МУЛТИКУКЪР

Започвам с това, че рецептата не е моя, а е от книжката към мултикукъра, който скоро купих и който все още овладявам…

Всичко започна с това, че не ми се вярваше в тенджера да може да се приготви кейк, така че реших да жертвам малко продукти, след което да пиша на производителя гневни имейли. За моя изненада обаче се получи, при това твърде не лошо. Поради първоначалната липса на положителни очаквания давам рецептата без много снимки (наистина не вярвах, че ще се получи!), както обикновено правя. Но пък ще се постарая да компенсирам с малко по-подробни обяснения от тези, които присъстваха в книгата (вероятно не повече от 60-70 думи всичко). Почти не съм променял неща.

Необходими продукти:

4 бр. средно големи яйца

250 гр. пудра захар

80 гр. краве масло

60 гр. брашно

2 ч.л. бакпулвер

100 гр. натурален шоколад (над 70%)

130 гр. нарязани орехи

Приготвяне

Както казах, почти не съм променял неща, а там, където съм го правил, е било само с добри намерения…
Преди да се започне с разбиването с миксер на яйцата, което продължава докато се получи хомогенна на вид смес, се слага вода в малка тенджера да заври. Яйцата се разбиват и към тях се добавят 225 гр. пудра захар (в оригиналната рецепта не пише да е пудра, но всеки, който се е опитвал да разтвори захар в яйца, знае, че с пудра захар става далеч по-бързо и успешно!) и се разбива до абсолютно гладък полу-течен крем. Междувременно водата трябва да е завряла и в нея се слага купичка, която съдържа маслото, така че то да се стопи (може да се стопи и в микровълнова в чаша), след което в друга купичка на същата водна баня се слага шоколада, който се натрошавана по-малки парченца за по-бързото му стапяне. С четка за мазане се намазват с малко от разтопеното масло дъното и стените на тенджерата на мултикукъра, като се внимава да не намаже навсякъде, но и същевременно да не тече масло.  Докато се разбива с миксера сместа от яйца и захар, към нея малко по малко се добавя останалото разтопеното масло, като се внимава да не се пресече. След като цялото масло се добави, отново при непрестанно разбиване с миксера се добавят брашното и бакпулвера. За това време трябва шоколадът да се разтопил, и ако е така, накрая малко по малко при непрекъснато разбиване се добавя и той. Разбива се още няколко минути, след което се добавят нарязаните орехите. Те се разбъркват вече с лъжица, като се бърка кратко, внимателно и само в една посока. Дъното и стените на тенджерата се посипват с какао, като се внимава да не останат неопрашени места (може и с брашно, но то е бяло и ще развали вида на кейка след изваждането) – би трябвало да няма проблем, тъй като маслото ще е стегнало и какаото ще полепне добре и равномерно по него. Евентуално останалото излишно какао се изхвърля, а сместа за кейка се налива в тенджерата. Мултикукърът се включва за 45 мин. в режим печене на тесто (baking) и се задава температура 160 °С. След като процесът приключи, се оставя още 10-на минути на поддържане на температура (keep warm), а след това тенджерата се изважда, но кейкът не се вади докато не изстине. След като изстине се изважда с помощта на обърната чиния върху него, прехвърля се върху по-голяма чиния и се поръсва през цедка с останалите 25 гр. пудра захар.

Останалото – според зависи. Примерно си правите едно кафе и нападате!

Абе явно ще трябва да започна да гледам на мултикукъра по-сериозно. Следващата рецепта, която според мен няма как да стане, но я има в книжката и ще пробвам, е тази за пица… :D

СЛАДКИШ „БРАУНИ“

Хич нямах намерение да приготвям сладкиши, ама си купих мултикукър, който в момента разучавам. Изненадах се като видях, че има рецепта и за сладкиши. Е, какво пък, казах си аз – най-много да изхвърля продуктите или да ям с лъжица. А и ме глождеше любопитството как се приготвя тесто в тенджера под налягане… Разбира се, както очаквах, не се получи и като отворих уреда той си седеше с вид на нутела, така че го пъхнах директно във фурната, където резултатът ме изненада много приятно. Така че споделям преживяването, а следващия път – директно във фурната!

Необходими продукти:

220 гр. краве масло

340 гр. захар

4 яйца

150 гр. брашно

½пакет бакпулвер

2 течни есенции от ванилия

1 ч.л. сол

100 гр. какао

100 гр. ядки по избор (аз използвах 50 гр. суров шам фъстък и 50 гр. сурови кедрови ядки)

прясно настъргана кора от лимон

Приготвяне

Най-напред с миксер се разбиват яйцата със захарта и маслото (което е добре да е оставено навън, че да е омекнал). Отнема малко време докато се получи напълно хомогенна на вид смес. Към нея по малко се добавя брашното, като се бърка през цялото време. Добавят се бакпулвера и солта, последвани от ванилията. Бърка се до получаването на напълно еднородна смес. Накрая се прибавя какаото и се разбърква за последно с миксера. След като сместта е готова, към нея се добавят ядките и настърганата кора от лимон. Разбърква се с лаажица. Пече се в тава или форма (предварително намазана с масло и поръсена с малко какао, така че да не залепне и да може да се извади) във фурна на вентилатор на 180 °С, като се следи и след получаването на кора отгоре се проверява през 5 мин. с клечка за зъби (когато се извади по нея не трябва да има останало от сладкиша). Изважда се и се оставя да изстине. Обръща се върху подходящ поднос и за красота може да се поръси с малко пудра захар през цедка.

ВИТА БАНИЦА СЪС СИРЕНЕ НА ТИГАН

След като преди време поовладях технологията на наложените баници на тиган, които приготвях с пресни дебели домашни кори, печени на сач, оттогава ме глождеше мисълта за вита баничка на тиган – такава, която аз да си развивам, ядейки с пръсти и да си ги облизвам. С печените кори на сач реших, че няма да е добре, тъй като те са кръгли и масурите няма да са с еднаква дебелина по цялата им дължина. От друга страна се колебаех пред неизвестността какво би се случило с фините кори в тигана върху котлона. Е, днес се реших – какво толкова, най-много да приготвя храна за уличните кучета на стойност няколко лева. Преживяват се… А пък то взе че стана – няма как да се опише!

Необходими продукти:

1 пакет фини точени кори (15 листа)

300 гр. сирене

3 яйца

150 гр. кисело мляко

150 гр. масло

Приготвяне

Започва се с маслото, което се разтапя (примерно в микровълнова фурна) да си седи готово. В купа се натрошава сиренето и към него се добавят яйцата и киселото мляко. Размесват се добре.

Тиганът, който трябва да е с дебело дъно, че да разнася равномерно топлината от котлона, се намазва с разтопено масло.

Корите се разстилат. Най-горната се прегъва наполовина, след което втората под нея се намазва с масло в откритата част.

Следва обръщане на другата половина на най-горната кора, така че да се намаже и другата половина на тази под нея.

Горната кора се отваря, след което и тя се намазва с разтопено масло.

Върху нея се нахвърля около 1/7 от плънката (имах 15 кори, а за всеки масур се използват две) по дължина, като тя трябва да заеме около 2/3 от височината (горната 1/3 е да „запечата“ масура, че да не избива плънка от него).

Навива се на масур, който след това се навива около себе си в средата на тигана.

Процедурата се повтаря с 3-тата и 4-тата кора и така докато свършат (от 15-тата кора направих един по-тънък масур с по-малко плънка). Когато масурите се навиват в тигана, се внимава краищата им да се разминават поне на няколко сантиметра.

След като се навие цялата баница, тя се намазва отгоре с останалото разтопено масло.

Тиганът се слага на СТУДЕН котлон, който трябва да се настрои на средна степен (в моя случай 5-а от общо 9), след което се похлупва. Аз успях да уцеля точния момент за обръщането от раз на основата на аромата, пък и понатрупания опит, който се падна на 25-тата минута, но съветвам като начало да се проверява на всеки 10-на минути. Самото обръщане в тигана става с помощта на технологията на чинията – чиния с диаметър по-голям от тигана (трябва да е по-голям, че ако се накапете с разтопено масло боли зверски, а след това мехурите оставят белези), тиганът, заедно с чинията се обръща, така че баницата да падне върху него, след което баницата се „подхлъзва“ от неопечената страна обратно в тигана. Печенето от другата страна преди време установих, че отнема около 1/3 от времето за първата страна, така че проверих баницата на 8-та минута и тя се оказа идеално изпечена.

Еми няма какво повече да обяснявам – снимките, макар и правени само с телефон и необработени, говорят достатъчно. Мога само да кажа, че и вкусът и ароматът не отстъпват на визията. А цялата подготовка, заедно с печенето, отнеха под 45 минути… J

Да ви е сладко!