ШОКОЛАДОВИ МЪФИНИ

Това е рецепта за едни мнооооого шоколадови мъфини, която и аз не знам как ми хрумна. Но се получиха добре, така че я споделям.

Необходими продукти:

250 гр. брашно

150 гр. масло

150 гр. пудра захар

2 яйца

20 гр. какао

80 гр. шоколад за готвене (не е задължително да е за готвене ;) )

1 ванилова есенция

6 гр. бакпулвер

½ ч.л. сол

Приготвяне

Фурната се включва да загрее на 200 °С на вентилатор. Шоколадът се натрошава с помощта на нож (желателно е да и бил преди това в хладилник, че да стане) на дребни парчета.

Маслото, ако е стегнало от хладилник, се нарязва на тънки филийки, които се разбиват с миксера докато стане кремообразно.

Към него се прибавя пудрата захар и отново се разбива до кремообразна консистенция. 

Добавят се двете яйца и ванилията и се разбива до получаването на еднороден крем.

Следва добавяне на бакпулвера, солта и пресятото брашно, като се разбива до получаването на еднородно тесто.

Добавя се какаото и се разбива до получаването на еднороден цвят.

Най-накрая се слагат парченцата шоколад, които се разпределят равномерно в тестото с помощта на лъжица, че да не се разтопят в тестото.

От полученото тесто във формички се слага количество, което е около половината от обема им (малко трудно се преценява, тъй като тестото не е течно).

Пекат се 15 мин., след което се изваждат и оставят да изстинат. Ако искате парченцата шоколад да стегнат, поставете мъфините в хладилник за няколко часа.

Да ви е сладко!

ЛИМОНЕНИ МЪФИНИ

От доста време се опитвам да намеря рецептата за един лимонов кейк с лимоново тесто и лимонова глазура, който бях ял преди време, но така и не успявам. Попаднах обаче на една рецепта за малки лимонени кексчета и като я прочетох, ми се стори, че ще стане това, което търсих. Е, голям кекс при печенето не стана, че се спихна в средата, но пък на вкус се доближаваше 80-90% до това, което исках. Затова реших да повторя в мини вариант, както си беше в оригинал. Като изключим глазурата, която явно беше сбъркана като количество и поради което моите мъфини се претовариха и станаха отровно сладки, общо взето се получи. Затова се престрашавам да споделя как я осъществих без полуфабрикатите, които също присъстваха в оригиналната рецепта.

Необходими продукти (за 12 броя средни по размер мъфина):

250 гр. брашно

150 гр. масло

600 гр. пудра захар

2 яйца

1 лимон

6 гр. (около ½ пакетче) бакпулвер

1 бр. ванилова есенция

½ ч.л. сол

Приготвяне

Фурната се включва да загрее на 200 °С (без вентилатор). Кората от лимона се остъргва и заделя да чака в готовност. 150 гр. от маслото, което е добре да е извадено предварително, че да омекне (ако сте забравили, го нарежете на тънки филийки), се разбива с миксер докато стане меко и пухкаво.

Към него се добавят 150 гр. пудра захар и се разбива отново до получаването на еднородни вид и консистенция.

Добавят се двете яйца и ваниловата есенция и се разбива отново до еднородност.

След това се добавят пресятото брашно, бакпулверът и солта и отново се разбива до хомогенност.

Най-накрая се добавя половината от настърганата кора и се разбърква за последен път да се разпредели равномерно.

Сипва се във формички за мъфини (аз използвах силиконови), като направих грешката да ги попрепълня и в процеса на печене два преляха, поради което съветвам да се пълнят под 2/3 от обема. Сместа е малко гъста и няма как да се изравни, но спокойно – в процеса на печене си се подравнява сама.

Пекат се 15 мин. до добиването на златист цвят.

Оставят се да изстинат, през което се приготвя глазурата. За целта с миксер се разбиват 450 гр. пресята пудра захар и 100 гр. меко масло. Когато се смесят, към тях се добавя сока от лимона, от който е остъргана кората (няма нищо да се хвърля я! ;) ). Отново се разбива до хомогенна смес, след което се разпределя с лъжичка върху мъфините.

След около 6-7 часа, когато глазурата е стегнала, кексчетата се украсяват останалата настъргана лимонена кора.

Забележка!

От лакомия и любопитство реших да опитам един още почти топъл – груба грешка! Наложи се да го ям с лъжичка, нито мъфинът си беше образувал структурата (беше полутечен), нито глазурата беше стегнала като хората. Да не говорим, че в почти топъл вид ми се стори неприятно сладък. След престой една нощ в хладилника обаче, нещата стояха по съвсем различен начин! Да ви е сладко!