Смятам, че трябва да се квалифицира като углавно
престъпление, когато човек види хубаво чисто телешко шкембе в магазина и не си
купи.
Шкембето е едновременно балсам за стомаха (във всякакви ситуации), за
главата (в едни точно определени ситуации), но също така и за душата (е, тук ще
пропусна поетичното и поетично-певческото творчество, че не е моя стил).
Има всякакви рецепти за шкембе чорба – правят я със
свинско, с агнешко, с телешко, правят я застроена (ама никак не ми харесва и я
ям само защото нещо с шкембе няма как да е гадно), незастроена (най-превъзходния
за мен вариант), някъде слагат гъби (от опит знам, че върви само с челядинки –
такава са ми сервирали за закуска в прекрасното с. Ковачевица и беше много
добра), а има и извратени хора, които я правят само от гъби (истинско кощунство
– когато човек реши да стане растителнояден, в което няма нищо лошо, ако това е
негово решение и не го натрапва на околните, то да бъде така добър да не си
мечтае за месо, изборът си е негов личен!). Истината е, че шкембе чорбата,
въпреки не особено приятната миризма, която се носи докато се приготвя, се
прави много лесно, а и за намаляване на миризмата си има чалъм, който ще
споделя.
Необходими продукти за 7-8 големи порции:
1.5 кг телешко
шкембе (ако е замразено – повечко, че набутват поне 30% вода)
700-800 мл
прясно мляко
50 гр. масло
2 с.л. сол
2 с.л. червен
пипер
½ с.л. черен
пипер
½ средно
голяма глава чесън
50 мл. оцет
Приготвяне
Преди да напиша рецептата в детайли, държа да направя
едно много важно уточнение – не трябва да се добавят никакви други подправки,
освен изброените, тъй като шкембе чорбата е ястие, което за да стане добро, не
трябва да се разваля с измислени подправки, донякъде поради самия вкус на
шкембето, който трябва да се запази (на който не му харесва – да яде гъбена
чорба). Парчетата шкембе се измиват (в добрите магазини продават шкембето добре
измито, но все пак) и се слагат в тенджера под налягане. Добавя се 1 с.л. сол и
се покрива със студена вода (никакви други подправки на този етап!).

Щом почне
да излиза парата, котлонът се превключва на по-слаба степен, така че да се
поддържа процеса и се вари от този момент нататък около 45 минути (това е
неприятния момент, свързан отмирисването на жилището, но аз се спасявам като го
варя на балкона при затворена врата на един индукционен котлон, така че и ток
пестя ;) ). След като се изпусне парата и се отвори тенджерата бульонът се
изхвърля, а самото шкембе се измива със студена вода (може леко да се слояса,
ако водата е съвсем ледена, но това не е проблем и само ще улесни нарязването
му в последствие).
Шкембето трябва да е станало визуално на половина.
Нарязва се
по желание – за мен оптималното е на парченца 1.0 см Х 1.5 см, но тук всеки си
преценява.
Ако наистина не обичате да умирисвате на шкембе къщата, а ви се яде
често, то може да сварите първоначално по-голямо количество и след като го
нарежете, да го разпределите на порции в пликчета, които да приберете във
фризера (запазва се превъзходно).
Нарязаното шкембе се слагат в обикновена тенджера с
1 с.л. сол и черния пипер.
Наливат се около 3 л. студена вода и се слага на
котлона да заври. През това време се правят следните неща: първо чесънът се
обелва и прекарва през преса за чесън (може ида се нареже на ситно, но няма да
отдели толкова аромат), след което се залива с оцета, и на съседния котлон се
стапя в тиган маслото, след което в него се запържва червения пипер до момента,
в който започва да покафевява.
През това време обикновено шкембето е завряло и запържения
в масло пипер се излива внимателно в него (че може да пръска, тъй като кипящото
масло е с много по-висока температура от врящата вода).
Оставя се да ври 2-3
минути и след това се налива и млякото.
След като заври с млякото, се вари 5-10
минути и е готово. Сервира се задължително в купичка, а не в чиния за супа –
ценителите знаят защо! А как и с какво се подправя, няма да кажа, че да не ви
обидя! ;)
Да ви е сладко и в студ, и в пек!