ПИЛЕШКА ПАСТЪРМА

Това е, така да се каже, един страничен кулинарен експеримент, от който нямах големи очаквания, но който се оказа изключително успешен! Бях тръгнал да приготвям един френски специалитет – сушено филе от патешко магре (за който ще разкажа след около седмица, когато се очаква да е готов), но не знам какво ме прихвана и как ми дойде на акъла да пробвам дали няма да стане и с пилешко филе. Е, определено ще се повтори в по-голям мащаб и, за да не бъда егоист, ще споделя тайната…

Необходими продукти

Пилешки гърди – колкото сметнете за необходимо

2 с.л. пчелен мед (за намазване)

2 кг. морска сол

червен пипер (за овалване)

черен пипер (за овалване)

чесън на прах (за овалване)

ронена чубрица (за овалване)

Приготвяне

Филетата се изчистват от ципи и кожа, ако евентуално има. Изплакват се бързо със студена вода, подсушават се с кърпа (за предпочитане е пред домакинската хартия, че винаги съществува риск да останат парченца хартия) и се овалват в мед (малко, колкото да ги покрие, а не да се стича от тях).

В кутия с капак се слага морска сол, така че да има поне 1,5 – 2,0 см дебел слой. Филетата се притискат върху нея, но така, че да не се опират едно в друго, доколкото кутията го позволява, след което се посипват отгоре с останалата сол, която също се притиска с ръце върху тях. Кутията се затваря плътно и се оставя 24 часа в хладилник.

Филетата се изравят от солта, изплакват се със студена вода и се подсушават с чиста кърпа.

Бяха се втвърдили и на обем бяха станали около 1/3 от първоначалния, а на дъното на кутията ясно се открояваше изтегления сок. На този етап, тъй като импровизирах, не знаех в какво да ги овкуся, така че пробвах чревен пипер, чубрица, чесън на прах и смес от червен пипер, черен пипер и чубрица.

Според френската рецепта за филето от магре, която аз следвах творчески, ги увих в чисти кърпи и ги оставих в хладилника в чекмеджето за зеленчуци. Междувременно сглобих прословутата сушилня за пастърми и, тъй като те не даваха признаци на изсушаване в продължение на седмица, взех, че ги прехвърлих в нея, където им трябваха още около 10 дни да станат готови (периодът не е абсолютен, тъй като продължителността зависи от температура, влажност и т.н. и трябва да се проверяват на вид и опипване през ден-два).

Е, денят Х дойде и ги пробвах… Резултатът беше невероятен! И все пак трябваше да реша с кои подправки ми допаднаха най-много. Направих две - проби чисто филе за дъвчене и на сандвич върху крехка франзелка с малко масълце.

На мен най-много ми харесаха вариантите с чесън на прах само и с червен пипер само (не, че другите не ми харесаха, но тези ми се усладиха най-много). Подправките, разбира се, са нещо което се подчинява на личните вкусове, така че с това мнение не ангажирам никой. Но независимо от тях, получи се невероятно мезе. Иначе въобще не съм фен на пилешкото бяло месо - прекалено ми е постно и ми намирисва на болнична храна. Но в този му вид го препоръчвам горещо!