Видът на това зимно кулинарно чудо говори сам за
него, а ако можеше да се вкуси и помирише през Интернет, то вкусът и ароматът
му щяха да ви оставят без думи! Накратко – истинската панчета да върви да си
яде пастите.
А всичко започна някак си на шега още преди Коледа
с едно парче доста месест бекон. Мислех първоначално да го приготвя в шунковара
(то и рецептата по отношение на подправките е като за бекон в шуннковар), но
след като го завих и се получи такова идеално търкало, нещо ме загриза съвестта,
и след една две консултации с един приятел, надделя мнението, че трябва да го
изсуша. Не знам откъде ми дойде идеята да го завия плътно и завържа в хартия за
печене, но после се оказа, че е била много правилна. Речено – сторено. И като
се почна едно отделяне на течност през първите дни, реших, че съм бастисал
хубавото парче бекон. Но някакво вътрешно гласче направо ми крещеше да не го
изхвърлям и да изчиствам отделената в пастърмарника течност. А хартията как се
накваси, въобще не смятам да разказвам (дори си мислех, че и да стане нещо, със
сигурност хартията никога няма да се отлепи). След около седмица спря да отделя
течност, но си стоеше все така влажно и меко и едва след около месец започна да
се усеща, че се втвърдява. Междувременно от време на време го мерих на везната
да видя как напрадва – за мое разочарование напредваше твърде бавно. И така, разсейвайки
се с разни наденици и суджуци почти го забравих, докато днес, вадейки поредната
(и последна за сезона L
) порция суджуци, реших да го пипна. Оказа се твърдо като камък и съвсем сухо.
А везната показа, че е загубило около 30% от масата си. Това ме окуражи да го
разопаковам, като самия процес, въпреки че хартията беше прилепнала плътно
заради първоначалното ѝ намокряне, се случи неочаквано лесно – вероятно заради
това, че се беше намазнила. Още в процеса на разопаковане ароматът, който се
разнесе, ме успокои и още по него разбрах, че нещата са се случили много добре!
Сега се извинявам, че споделям късно тази рецепта,
но при 2 месеца зреене нямаше как да го направя по-рано. Но я препоръчвам
горещо за догодина – аз самият мисля да направя минимум 5 такива сурови бекона!
Необходими продукти (приравнени за 1 кг.
гърди без кост):
около 1 кг. не
много тлъсти свински гърди (парче с по-правилна правоъгълна форма)
22 гр. готварска
сол + още 20 гр. за овалване
4 гр.
кристална захар
25-30 гр. праз
лук
Приготвяне
В купа се смесват първоначалното количество сол и
захарта, след което се разпределят равномерно върху гърдите откъм вътрешната им
част (по-кривата, а не тази, върху която е била чистата сланина).
Важно е
парчето да не е много по-голямо от килограм (моето беше 1200 гр.) Празът се
нарязва на ленти с дължина, равна на ширината на бекона.
Беконът се завива
максимално плътно, увива се и се връзва канап.
Трябва да се получи горе-долу
правилен цилиндър. Върху хартия за готвене се слага второто количество сол,
като месото се овалва равномерно в нея, след което се завива плътно с хартията,
като се гледа да остане колкото се може по-малко въздух.
Омотава се отново с
канап и се връзва. Суши се на студено място, където няма достъп на насекоми и
животинки (аз го правя в някой от пастърмарниците ми). Премерва се колко тежи. Първата
седмица се забърсва почти всеки ден отделилата се течност). След поне месец
започва да се мери и когато загуби 25-30% от теглото си, значи е готово (беше
станало 775 гр.).
Е, при мен отне точно 2 месеца, но след като го
опитах, смело мога да твърдя, че всеки ден чакане си е заслужавал!
Чудно е станало и аз ще пробвам )
ОтговорИзтриванеБлагодаря за добрите думи!
ИзтриванеУспех!