Като начало да разкажа как стигнах до това абсурдно заглавие…
Дояде ми се дюнер. Ама се замислих, че не ми се яде телешки и още по-малко
пилешки… А свински арабите не правят. След това се сетих, че мога да ям гръцки
свински гирос, но пък заведението, където обичах да ям, вече го няма. И в този
момент ме осени идеята, че може би не е съвсем невъзможно да се опитам да си
направя вкъщи. Естествено се започна с чичо Гугъл, но пък там за дюнер в
домашни условия се предлагаха два варианта – навито месо на руло, печено на
фурна, и тънко нарязано месо, изпържено в тиган… Това не е дюнер – както пише в
Уикипедия (всъщност не знам дали пише): дюнерът се пече на вертикален шиш. А и
аз така го разбирам, така че тези варианти не ме устройваха. И понеже нямах намерение да си купувам цялата необходима
инфраструктурна апаратура за дюнерджийница (поради липса на финанси и място за
нея, не за друго), реших да сляза до гаража ми (който всъщност се е превърнал в
работилница, в която се намират какви ли не неща, включително и неподозирани и
от мен самия, при това в удобна близост до различни метало- и дървообработващи
инструменти) и си сглобих от разни стари развалени неща подходящ шиш, който
може де стои изправен в тава. Толкова ми хареса, а си нямаше име, поради
което го кръстих мини дюнерджийник. Концептуалната схема не е сложна, така че,
ако някой реши да си направи, не претендирам за авторски права върху
изобретението.
Ще споделя само, че едно от достойнствата му е, че е сгъваем и
разглобяем, поради което се прибира лесно в оскъдното шкафово пространство
вкъщи. Остана само да направя сефтето му, при което, признавам, импровизирах
доста и съвсем не се стремях да се придържам до дюнерджийските и гиросните
канони. Преди да обясня как обаче, ще споомена, че реших дюнерът ми да е "порция", че не ми се месеха питки, а и не е добре човек, тежащ 110 кг да прекалява с тестото... Ето как се лучиха събитията:
Необходими продукти (за 4 порции като от дюнерджийница или 2 мои):
700 гр. свинско месо (според
личните предпочитания)
1 средно голяма глава
лук
1 кубче зеленчуков бульон
3 с.л. майонеза
3 с.л. кисело мляко
3 с.л. зехтин (олио)
магданоз
сол
черен пипер
чесън на прах
червен пипер
риган
Приготвяне
Най-напред се приготвя месото. В моя случай то беше от бут.
Внимателно с помощта на много остър нож го отоперирах от мускулната фасция
(ципата) с мазнината под нея, но е я изхвърлих, а запазих.
Нарязах месото на
тънки филийки с дебелина 0,5 см (които напоследък е по-фешън да се наричат
жулиени, но аз съм си неук езиково неграмотен простак, така че забравяме за
това фенси наименование).
Въпросните филийки ги начуках леко и внимателно с
дребните зъби на чука, след което приготвих сместа за мариноване, като разбих в
зехтина сухите подправки.
Залях маринатата върху парчетата месо и ги омесих
добре в нея.
След това нарязах една глава лук на средно тънки филийки и
започнах нанизването на месото върху мини дюнерджийника, като внимавах
парчетата месо да се сложат по такъв начин, че диаметърът на дюнера да е
относително правилен и с еднакъв размер.
През ред-два месо слагах по едно
кръгче от лука. Месото го притисках леко, така че да се запечата, както и да
запечата лука. Най-отгоре сложих предварително изрязаната ципа, така че от нея
в процеса на печенето да се стича мазнина по долните етажи.
Така приготвения
мини дюнер го оставих да отлежава около 5 часа в хладилник, че да се пропие с
ароматите, но подозирам, че една нощ или 24 часа ще му дойдат още по-добре.
Накрая го поставих в йенска купа, в която да се събира соса, и го пекох около
70 мин. на вентилатор при 180 °С. Докато то се печеше приготвих набързо един
сос за поливане от майонезата, киселото мляко, копъра и натрошеното на прах
кубче бульон. След като месото се опече, извадих мини дюнерджийника върху една
голяма дъска и нарязах доколкото можах месото, както го режат дюнерджиите.
Върнах го в купата със соса, който то беше пуснало, поръсих с малко риган, размесих
го, а след това го сервирах полято с млечно-майонезения сос. За гарнитура
сложих сух таратор (собствено производство) и тънко нарязан домат.
Бон апети!
Докато моят свински дюнер се печеше, ми хрумна идея за
следващото приложение на мини дюнерджийника – искендер кебап от телешко, както
си му е редът!
Няма коментари:
Публикуване на коментар