„БЕЗВОДНИ“ КЮФТЕТА ОТ ОВЧЕ МЕСО

Вчера, когато направих рецептата за овчите кебапкюфтета, използвах само половината от каймата с идеята да пробвам поне две неща. А следващото нещо просто по ред следваше след вчерашната рецепта. Станаха отново страхотни, при това различни на вкус и дори на текстура. Въпреки канелата, която по принцип ненавиждам в сладкиши, тук няма да скрия, че ми хареса. А защо се казват безводни, си е пълна загадка, тъй като за разлика от вчера, в днешната рецепта се включва и вода – както в каймата, така и в тавата. По оригиналната рецепта трябва да се приготвят в тас, който е сложен в тенджера, която е запечатана с тесто, но тук се изкуших да използвам съвременна технология – сложих ги в тавичка, която запечатах в плик за печене.

Необходими продукти:

600 гр. кайма от овче/шилешко месо

50 гр. краве масло

1 средна глава лук

1 чаена лъжичка канела

сол на вкус

черен пипер на вкус

Приготвяне

Лукът отново не пишеше как се нарязва, но аз реших да го накълцам на възможно най-ситно поради факта, че на практика кюфтетата ще се варят, а не пекат, и той няма да се карамелизира.

Към него добавих каймата, подправките и около 70-80 мл вода (на практика малка по малко докато поема, както се прави кайма за кебапчета).

Размесва се хубаво и се оформят кюфтенца с диаметър около 3-4 см (резултат от вчерашния опит). Нареждат се в тава, която предварително е проверено, че се побира в плик за печене.

Налива се около 0,5 см вода на дъното, след което върху всяко кюфте се слага парченце масло (в оригиналната рецепта пише да се сложи в таса, но аз реших, че няма как да стане по-зле, ако то се стече първоначално върху кюфтето, а и през 1870 г. едва ли всяко българско семейство в Цариград е разполагало с хладилник, в който да си държи маслото стегнато).

Тавичката се запечатва в плика за печене и се слага във фурната на 160 °С без вентилатор.

Пече се 90 минути след достигането на температурата.

За гарнитура направих салата „табуле“, опасявайки се напълно напразно, че ще станат тежки и ще ми е необходимо нещо свежо. Е, не станаха тежки, но пък се табулето се оказа подходящо като гарнитура.

Забележки

Който иска, мога да предложа да пробва с тас, сложен в глинен гювеч, запечатан с тесто, каквато беше първоначалната ми идея, но не мисля, че ще се получи по-различно. Явно идеята на запечатването е да се омесят и пропият ароматите.

Не мога също така да кажа кои кюфтета от книгата на дядо Славейков ми харесват повече – и двете рецепти са прости, но даващи невероятни резултати. Истината е, че са различни и трудно биха могли да се сравняват обективно. Фактът, че канелата ми хареса (а аз мразя канела!) говори достатъчно…