Търсене в този блог

понеделник, 6 август 2018 г.

ОВЧИ КЕБАП КЮФТЕТА




Днес се убедих в две важни неща: 1) преди 150 години хората съвсем не са били загубени и са знаели какво да ядат и как да си го приготвят; и 2) за пореден път установих, че повечето гениални неща са прости, както и че това важи и за кухненските подвизи. Но по същество – престраших се да пробвам първото си нещо от фототипното издание на една готварска книга издадена през 1870 г. в Цариград от самия Петко Славейков. След като я четох с невероятно удоволствие (въпреки от постоянната необходимост от електронно устройство свързано с Интернет в близост до мен) в продължение на две седмици, днес реших да пробвам една по-проста (включително и за четене!) рецепта – тази за кебап кюфтета. В оригинала се прави с една ока „некачествено“ овче или телешко месо, но мен ме грабна идеята за овчето. Е, овче не намерих, но пък и с шилешко стана много добре. А най-доброто беше, че в месарницата се навиха да ми го смелят (в повечето се мръщят заради специфичния му аромат, който оставал в машината). Е, не използвах цялата ока, а само половината, че една ока за двама души ми се видя множко…


Необходими продукти:
600 гр. кайма от овче/шилешко месо
2 средни (1 много голяма) глави лук
50 гр. краве масло
7-8 стръка магданоз
сол

Приготвяне
Магданозът се изчиства от стъблата и се накълцва.


Лукът дядо Славейков не казва как се реже, но аз обичам да го усещам, така че го нарязах на не много дребно и го добавих към „майданоса“.



Това нещо се размесва добре с каймата и сол на вкус.

Изкуших се от други подправки за момент, но реших да се придържам към оригинала, така че не добавих нищо извън рецептата. Не знаех също колко големи да оформя кюфтетата, затова с научно-изследователска цел ги направих три различни калибъра (след изпичането се посвиха и разликите понамаляха, но ми се струва, че 3,0 – 3,5 см първоначален диаметър е най-добре). 

Нареждат се в тава без нищо и върху всяко сложих по едно парченце масло.

Дядо Славейков не казва и нищо по отношение на условията на печене, че вероятно не е имал електронни готварски печки, заради което аз реших, че най-автентично ще е без вентилатор и при температура 160 °С (не вярвам едновремешните печки да са вдигали и толкова). По време на печенето през 15-20 мин. реших, че ще е добре да ги намазвам с разтопилото се масло, мазнината от самото месо и сока, който пуснаха заради огромното количество лук – не съжалих за решението си. 20-на минути преди края ги обърнах, така че да се запекат и от потопената в мазнините и сока страни.

Самият край разбрах кога е, тъй като водата се изпари и бяха останали само на мазнина, а и лукът по повърхността се беше карамелизирал. Цялото печене ми около 100 минути, заедно със загряването на фурната, но при различните печки може да е различно, затова трябва да се следи визуално за готовността. Чудих се с каква гарнитура да ги сервирам и реших бял ориз и доматен сос като за рецептата ми за не-пърженипържени  патладжани – също се оказа изключително добра комбинация. После… „Послето“ е ясно – облизах си пръстите и… другото не е за лица под 18 г. възраст!







Няма коментари:

Публикуване на коментар