АСПЕРЖИ С ЧЕСНОВО-ЗЕХТИНЕН ДРЕСИНГ И ПАРМЕЗАН

Най-напред да успокоя всички, които ме познават – не съм станал растителнояден, просто предлагам една добра гарнитурка…

А защо аспержи ли? Ами някак си станаха „фешън“ напоследък. Не бях ял от детството ми, когато лелите ми (родени в Белгия) ги приготвяха винаги, когато успяваха да ги намерят на Женския пазар от автентичните му години. След това за десетилетия бях вкусвал единствено от време на време при пътувания в чужбина, но от известно време се появиха на родния пазар. А преди няколко дни бях на гости, където ме почерпиха, та реших да експериментирам на основата на шестото ми чувство и разбиранията ми по въпроса… Получи се, така че споделям рецептата.

Необходими продукти:

аспержи – 1 връзка около 250 гр.

3 с.л. зехтин

1 с.л. мек соев със (най-добре японски за суши, но подозирам, че ще стане и с Уорчестър сос)

2 с.л. лимонов сок

2-3 стръъка копър

3-4 скилидки чесън

20-30 гр. настърган пармезан

Приготвяне

Аспержите са вкусни, ако са хрупкави, което означава, че е много важно да не се преварят. Ако са преварени, спокойно могат да бъдат заместени със зелен фасул и, ако човек не вижда какво яде, може и да не ги разпознае… Е, шегувам се, но все пак е важно, ако искате да ви се получат добре.
Започва се като се почиства основата им – ако в края са по-светли, по-светлата част се изрязва. При моите не се наложи с изключение на 3-4 бройки.

Приготвят се две тенджери – едната се слага с вода на котлона да заври на максимална мощност, а другата се пълни със студена вода, като в нея се слага прилично количество лед, така че да я охлади още повече.

Измитите и изчистени аспержи се слагат едва когато водата заври. Оставят се да врят в продължение максимум на 4 минути – показатели, че са готови, са пожълтяването на водата, но без те самите да си променят цвета.

С помощта на щипка се прехвърлят бързо в преохладената вода в другата тенджера и се оставят в нея за 5-10 минути.

Вадят се и се оставят да се отцедят. През това време се приготвя дресинга. В малко бурканче с плътно затваряща се капачка се слагат зехтина, соевия сос, сока от лимона и пресования чесън. Затваря се плътно и се тръска максимално енергично около 30-40 секунди, за което време сместа трябва да е станала на емулсия. Отцедените аспержи се поставят в подходяща кутия с плътно затварящ се капак (например от сладолед), към тях се добавя ситно нарязания магданоз, а накрая дресинга, който се разтръсква отново непосредствено преди да се прибави.

Кутията се затваря и се тръска внимателно, така че дресингът и копърът да успеят да се разпределят равномерно.

Вадят се от кутията и се поставят в чиниите, след което върху тях се настъргва пармезана. Истинската храна е по ваш избор – днес бяхме в италианско настроение, така че ги гарнирах с прошуто крудо. Получи се чудесна лека и здравословна вечеря. А и от предишен опит знам, че стават и за ракиено мезе...

СУШИ

По отношение на сушито обикновено няма средно положение – хората или го обожават, или не могат да го понасят… Ех, защо ли не съм от вторите – колко пари щях да спестявам годишно! Причината – цената на сушито по ресторанти и доставки, която върви между лев и два за хапка. А аз със всичките си 110 кг, за които трябва да се грижа, изяждам доста хапки. Истината е обаче, че дори и домашно приготвено, не излиза пак много евтино, но пък за сметка на това, без да е трудно за приготвяне, е доста пипкава процедура. Именно заради това обикновено предпочитам да дам някой лев отгоре и да ми го донесат след час и половина вкъщи до вратата. Но днес имах доста неща, които трябваще да свърша, но същевременно страдах от остра липса на мотивация за свършването им, така че и пипкавото навиване на рулцата не можа да ме откаже да кривна от правия път на трудовата дейност…
Споделям тази рецепта от ентусиазъм и в помощ на начинаещите, какъвто съм и аз по отношение на далечно азиатската кухня – просто да видят, че не е трудно и че става при желание.

Необходими продукти (за 40+ хапки):

5 листа кори за суши „нори“ (сушените водорасли)

250 гр. специален ориз за суши (намира се и български на „Крина“)

4-5 с.л. лъжици оризов оцет за суши (има един уж японски – „Кокоман“, който е чудесен)

1 краставица

1 авокадо

рулца от раци (сурими)

1/2 кутия сирене „Филаделфия“

100 гр. сьомга (аз все пак използвах пушена – хем е нарязана на тънко, хем е по-безопасно)

по желание и други „пълнежи“ – риба тон, моркови или въобще каквото ви душа сака

уасаби

рогозка за навиване на суши

Приготвяне

Всъщност най-много време отнема оризът. Той трябва да се измие на течаща вода изключително добре – мие се докато водата, която изтича от него, започне да става за пиене (тоест да е съвсем бистра). След това трябва да се остави да се отцеди напълно и много добре – поне за 30-40 минути, но може и повече.

Добре отцедения ориз се поставя в някоя по-малка тенджера, така като се залее с точно 350 мл. вода (ако се работи с обемни съотношения – ориз:вода – 1:1,15, както пише по книгите), нивото да е по-дълбоко, че да не изври бързо.

Слага се на котлона на максимална степен, след което, в момента в който заври, силата се намалява на минималната, при която все още излизат мехурчета (добре е тенджерата да е с прозрачен капак!). Така се вари докато се поеме цялата вода – показател е, че „гейзерчетата“, които са се образували при вренето в ориза, спират да бълбукат (по книгите пише 15 мин., но най-добре е да се следи, тъй като при мен процедурата отне само 10). Тенджерата се маха от котлона без да се отваря, така че да продължава да поема от отделилата се пара. Оставя се поне 15-20 мин. без да се пипа.

През това време е удобно да се направи „заготовката“ – авокадото се обелва и нарязва на ленти доколкото е възможно, краставиците – също, като се режат на 4 на дължина и се маха меката сърцевина, суримите на половинки по дължина, рибите – както дойде, така че да се образуват или да се навиват на рулца с диаметър 5 мм.

След като оризът е отлежал достатъчно, той се прехвърля в пластмасов или стъклен съд, но не и метален, че оцетът реагира с метала и ще си промени вкуса!). Би трябвало, ако е сварен правилно, зърната да не са се разкашкали, но самият ориз да е станал отвратително лепкав при пипане.

Към него се добавя оцета за суши, като след 3-тата лъжица се проверява на вкус – трябва да се усеща вкуса на оцета, без самият ориз да е кисел. Бърка се задължително с дървена или пластмасова лъжица (пак заради реакцията с метала).

С това подготовката би трябвало да е готова и се пристъпва към навиването на рулата за т.нар. „хосомаки“. Корите се поставят върху рогозката за навиване с лъскавата страна отдолу. Върху тях се поставя слой ориз с дебелина около 5 мм, който да покрива около 2-3 от кората.

Върху ориза може да се намаже при желание малко сирене „Филаделфия“ и в единия край да се поставят плънките (обикновено обичам да смесвам месо + зеленчук, но може само месо или само зеленчук).

Кората се надига с рогозката за навиване и се завива с нейна помощ под формата на много стегнато руло (в процеса тя изсмуква бързо вода от ориза и става мека и лепкава, което улеснява завиването на рулата). От една кора опитен суши майстор би трябвало да изреже 10 еднакви по дебелина рулца, но при мен крайнте дават фира, пък и майсторът не трябва да стои гладен докато работи… 

Приготвих 3 варианта:

1. Хосомаки с рулца от раци и авокадо

2. Хосомаки с пушена сьомга, краставица и сирене „Филаделфия“

3. Хосомаки с рулца от раци и авокадо и сирене „Филаделфия“

По-сложно, но не невъзможно, стои въпросът с т.нар. „нигири“ – гол ориз с някаква риба отгоре или скарида. За целта трябват специални формички, които да се натъпкват максимално, след което се вадят нигирите. Аз не разполагам с такива, а от предишни опити знам, че оризът е толкова лепкав, че е невъзможно да се оформят с ръце. Затова днес използвах една силиконова форма за лед, която свърши не лоша работа – може да се натъпче, пък е и мека, което позволява изваждането чрез натискане от обратната страна.

Върху оформените подложки може да се сложи съвсем малко уасаби (колкото 2 оризови зрънца), а най-отгоре – рибата, която в моя случай, поради липсата на любимата ми тон, беше любимата ми, но не чак толкова, сьомга.

Уромаки (обърнати ролца, при които кората е вътре, а оризът отвън) не приготвих, че идея нямам как се постигат с този толкова лепкав ориз. Предполагам, че се помага с някаква хартия, но хич не ми се занимава – важен е вкусът.

Предполагам, че много хора ще се възмутят от примитивността на рецептата ми, както и вероятно не доброто използване на японската суши терминология, но аз съм най-вече суши-консуматор, а не майстор, дори и от домашен мащаб, тъй като суши приготвям веднъж на 2-3 години… Защо ли – всъщност бих могъл и по-често…

БИРЕНО МЕЗЕ С КАШКАВАЛ И БЕКОН

 То, честно казано, тази рецепта по-скоро би трябвало да се казва „бирено мезе от кашкавал и бекон“, ама нейсе – важното е, че мезето е бирено, при това много…

Иначе идеята ми хрумна от последния път, когато панирах крилца в корнфлейкс. Процедурата по овалването в корнфлейкса след няколко парчета става мърлява, тъй като той започва да се наквасва, ако човек не е пъргав. Така или иначе ми остана от натрошения корнфлейкс и от разбитото яйце, а на мен са ми казвали за гладуващите сомалийчета и сърце не ми даде да ги изхвърля. Смесих ги и се получи нещо наподобяващо като консистенция бегло на кайма за кюфтета (вегетарианска за съжаление!). Направих 3-4 псевдо-кюфтенца, метнах ги в тигана, а то взе, че излезе вкусно, макар и да бях забравил да сложа поне сол като подправка. И тогава реших, че много биха вървели с някоя друга биричка, особено, ако им се сложи нещо, което да премахне вегетарианският им недостатък. Ето така се стигна до тази 100%-ова авторска рецепта, която днес напаснах.

Необходими продукти:

100 гр. корнфлейкс

3 големи яйца

150 гр. кашкавал

150 гр. бекон

сол

черен пипер

червен пипер

олио за пържене

Приготвяне

Корнфлейксът се натрошава, като към него се добавят яйцата (може и да се разбият предварително, но реших да не цапам още един съд).

Размесват се докато се получи лепкава каша.

Към нея се добавят максимално ситно нарязаните на кубчета бекон и кашкавал.

Прибавят се и подправките в количества на вкус (зависи колко солени са беконът и кашкавалът, както и от личните предпочитания). Размесва се добре с ръка (както се месят кюфтета) и се оформят малки кюфтенца.

Пържат се в предварително загрята мазнина до златисто (на моя котлон в дълбока мазнина по 2-3 минути най-много от всяка страна).

Мисля, че няма нужда да обяснявам как се пие бирата към тях… Да, знам, че не е здравословно, но пък е петък вечер!

Наздраве!

ПАНИРАНИ ПИЛЕШКИ КРИЛЦА С КОРНФЛЕЙКС

Ще си спестя спекулативните опити да имитирам KFC. Да, знам, че KFC са джънк фууд, но тя и ракията не е полезна, ако се прекалява с нея. Аз обичам KFC и ако беше възможно да се приготвят в домашни условия, щях да го правя. Проблемът е, че там се пържат под налягане в уред, за който не мисля да инвестирам в близкото бъдеще. Така че, въпреки вкусовата и визуалната прилика, нарекох тези крилца просто панирани. А спомената прилика е чиста случайност… Или пък не – ще излъжа, ако кажа, че не съм имал KFC въобще предвид. Просто се чудех как да намеря компромиса, при който крилата са панирани и пържени, като същевременно са достатъчно сготвени (разбирай кокалчетата им да могат да се издърпват свободно), но същевременно да не са препържени и да имат необходимия жълто-златист цвят. Отделно заради едни панирани филенца вкъщи имах корнфлейкс (който вече си е 100%-ов джънк и поради тази причина не се консумира по предвидения начин, както и поради същата причина не заслужава привилегията да му се осигури място в шкафа). А пък то взе, че стана мнооооого добре!

Необходими продукти (няма да уточнявам количествата):

пилешки крилца

корнфлейкс

брашно

олио за пържене

сос „Уорчестър“

сол

черен пипер

други подправки по избор като например лют червен пипер

Приготвяне

Крилцата се почистват от най-тънката крайна част (ако са ви продадени с нея от алчен търговец/производител) и се разделят на две за по-лесно паниране. Измиват се и се слагат да се варят в подсолена вода с малко черен пипер, като варенето продължава до момента, когато им остава съвсем малко да стават за ядене.

Тази стъпка е необходима поради липсата на уред за пържене под налягане. Отцеждат се от водата и се поръсват със соса „Уоорчестър“ и подправки по избор. Нататък нещата са ясни – овалване в брашно, разбито яйце и натрошен корнфлейкс (открих, че идеалното откъм размери на парчетата натрошаване, без наличието на много „трохи“, се получава много добре в ръчна мелничка за орехи), последвано от запържване в сгорещена дълбока мазнина.

За да не отиде много мазнина, аз използвам малка тенджерка, като пържа по 3-4 парчета едновременно – не отнема време, тъй като крилата са предварителното сварени и трябват буквално 2-3 минути до добиването на златиста хрупкава коричка от панировката.

Ами това е… Жега е и се налага да се пие биричка. Отивам до хладилника… Наздраве!