Това е българската интерпретация на една френска
рецепта, на която попаднах преди доста време. Още тогава много ми хареса идеята
и мира не ми даваше какво ли ще излезе. Така че не издържах и преди Коледа купих
над кило и половина патешки бутове, играх си 100 години да ги обезкостявам, а
после още милион години суджукът да узрее… Ужасно много време, но пък
резултатът е направо зашеметяващ и ще гледам да повторя още веднъж този сезон докато
времето е студено. Ама като се замислям, след миналогодишния ми успех с
патешката пастърма от магре, то просто не е съществувала вероятност да не се
получи…
Необходими продукти:
1 кг патешко
месо (от бутчета, магре и ли цели патки)
30 гр.
готварска сол
10 гр. захар
тънки черва
за пълнене
Приготвяне
Необходимото количество осолени и изсулени черва се
слагат в хладка смес от оцет и вода в съотношение 1:4, като за времето, през
което те се разкисват, се приготвя месото. Патешкото месо, което е необходимо
да е гарантирано прясно, се обезкостява, като кожата се запазва, след което се
накълцва със сатър.
Запазването на кожата е важно, тъй като тя ще достави необходимата
мазнина за суджука, а също така допринася за специфичния вкус. Накълцаното месо
се претегля, след което се изчисляват необходимите количества сол и захар. Към
накълцаното месо се слагат солта и захарта като се омесва много старателно,
така че те да се разпределят равномерно.
В оригиналната рецепта, която прочетох
във френския сайт, не се слагаха никакви други подправки и смятам, че хората са
прави – патешкото има един изискан, но и същевременно много деликатен аромат и
вкус, който ще се похаби, ако се маскира с подправка. Тъй като липсваха
подправки, реших като французите да напълня червата без да оставям сместа да узрява
(както се прави със суджука). Тъй като количеството месо не е много, а и вечерната ми доза мезе е равна на половин суджук, реших да вържа суджуците на „полу-суджуци“.
Оставят се да се
сушат на студено и проветриво място или, както е в моя случай – в т.нар.
пастърмарник.
От втория ден нататък се валират през ден с точилка 3-4 пъти
(французите не го правят, но пък така хем се изкарва въздухът, хем като се
сплеснат се изсушават по-бързо). За
проба няколко суджука след последното валиране ги овъргалях в брашно и трябва
да призная, че се изсушиха като че ли малко по-бързо. След което се започва
едно безкрайно чакане. Лично при мен времето беше 23 дни, но трябва да кажа, че
последните 4-5 дни те спряха да се променят на твърдост, така че рискувах с
първия (във френския сайт не пишеше нищо за сушене, тъй като там ги опушваха и
ги консервираха по този начин).
Оказа се, че е напълно узрял и готов, макар и
да е относително мек.
След това си дадох сметка, че при патешкото с неговото
съдържание на мазнини, няма как да станат твърди като конски суджук. Като ги претеглих установих, че са загубули към 40-50% от теглото си.
„Божествено“ е думата, която може да опише
усещанията ми при опитването на тази прелест! Толкова е вкусно, че дори не ми се пие! Е, тук поизлъгах малко нагло - с чаша тежко червено вино и това мезе отиваш направо в рая...
Много добро изпълнение. ПРавил съм от пуешко; от пуешко със свинско, но за патешкото не се бях сещал. Във Франция бях попаднал на нещо, за което ми обясниха, че е патешко, но с езиковата бариера, реших, че съм недоразбрал нещо. Поздравления за идеята. Ще се пробва. Май само това липсваше в "асортимента" ми.
ОтговорИзтриванеБлагодаря за оценката! Аз с удоволствие следя "Дзверски вкусно"!
Изтриване