„ПАПРИКА У ПАВЛАЦИ“

Идея нямам какво значи „павлаци“ на сръбски, но това мезе, след като го опитах за пръв път, моментално се качи челната тройка на ракиените мезета. Един от вариантите да бъде набавено е човек да се разкара за 3-4 часа до Пирот, където освен да си го купи, може и да хапне добра скара. Но аз реших да се пробвам да го приготвя… И ударих на камък! Оказа се, че самите „павлаци“ не са проблем, но чушките са сериозно предизвикателство – сортът им е „Сомборка“ (нещо като не много люти малки чушки с формата на чушки за пълнене) май не се гледа у нас… Така че реших да пробвам с нашенски горе-долу подобни. И се получи прилично, въпреки че и „павлаците“ ги втечних малко повече (явно трябва да се приготвят на око, а не като точни количества, но това да ми е за урок!)…

Необходими продукти:

600 гр. зелени чушки (от сорта, които са като дебели чорбаджийки, но много по-тънки от обикновените чушки)

500-600 гр. краве сирене

600-800 гр. заквасена сметана

8-10 гр. сол

Приготвяне

Чушките се измиват, изчистват от дръжки и семки и се подсушават.

Ако не са от оригиналните „Сомборка“, а хибрид между чорбаджийки и обикновени, се нарязват на 2-3 части с дължина 4-5 см.

Осоляват се със солта за около 30-40 мин.

През това време се приготвят „павлаците“. Сиренето се наронва и се смила в домакински робот.

Добавят се около 300-400 гр. сметана – точното количество се оказа, че не може да се определи, тъй като зависи от самата сметана, както и от водното съдържание на самото сирене. 

Затова е най-добре сметаната да се добавя в робота малко по малко и да се проверява до момента, в който имате усещането, че ще се втечни (но не трябва да се втечнява!). Чушките се отцеждат от отделилата се заради солта вода, но не се мият. Пълнят се с „павлака“ и се редят в съд с капак, като остатъкът от него се набутва между напълнените чушки.

Заравнява се със сладкарска шпатула и отгоре се слага останалото количество заквасена сметана, която също се заравнява. Слоят сметана трябва да е поне един дебел (мъжки) пръст.

Съдът се затваря плътно и се оставя поне една нощ в хладилник.

Останалото е ясно – който каквато ракия предпочита… Наздраве или „живели“, както казват авторите на това мезе!