МЪРЗЕЛИВА БЪРЗА ЧАБАТА

Смея да кажа, че за месища ме бива доста. За постни ястия – само за тези, които обичам. Тук там и за някой десерт. Но хлебните изделия, свързани с месене на тесто, като изключим феноменалния ми великденски козунак и коледната постна питка, не са силната ми страна… Тази година за козунака бях взел качествено италианско брашно, но ми остана половин кило. Поради това ме осени идеята да си приготвя хляб по време на карантината. Но най-добре би било да приготвя италиански хляб с италианското брашно… И така – чабата. Първоначално прочетените рецепти хич не ми харесаха заради приготвянето на специална закваска, но попаднах на една рецепта в един сайт, в който и преди съм чел хубави неща, която се оказа толкова успешна, че още на втория ден повторих, но този път с брашно от твърда пшеница (отново италианско). Така че рецептата не е моя, но пък обясненията по-долу са си мои…

Необходими продукти:

500 гр. брашно

20 гр. прясна мая

10 гр. сол

10 гр. захар

2-3 супени лъжици зехтин

Приготвяне

Маята се размесва на гъста каша с една-две лъжици вода, след което получената кашичка се разтваря до 450 мл. с хладка (но не гореща!) вода.

Брашното се пресява в дълбок съд, след което към него се добавят захарта, солта, зехтина и разтвора на маята.

Бърка се 10 минути поне с миксер, като за целта се използват бъркалките за тесто.

След 1-2 минути постепенно скоростта се увеличава до максималната. Внимава се да се разбърква всичко. Получава се лепкаво тесто, което се оставя в купата, в която е било замесено. Купата се покрива с домакинско фолио и се оставя да втаса.

Принципно времето за втасване зависи от много фактори – температура на помещението, колко прясна е маята и други, но може да е между 30 и 130 минути. Съди се, че е втасало по това, че е утроило обема си (затова е удобно домакинското фолио, тъй като може да се гледа през него).

Когато втаса се приготвя хартия за печене с ръбове, която да влиза в тавата, в което ще се пече. Фурната се включва на 230 °С без вентилатор да загрява, като тавата се слага също да се загрее предварително. Хартията се набрашнява обилно.

Тестото се разделя доколкото е възможно на две еднакви части, като това става чрез изсипване директно върху набрашнената хартия.

Може да си помагате със силиконова шпатула, но в никакъв случай с пръсти, тъй като тестото е изключително лепкаво.  Формата теоретично би трябвало да е продълговата, но това почти няма как да стане, но пък чарът на тези чабати е именно в техните уникални форми. „Изпльосканите“ теста се поръсват и отгоре с малко брашно, след което се оставят още 20-на минути да втасат отново (през това време фурната би трябвало да е загряла). Чабатите се пренасят с помощта на хартията върху тавата (още едно предимство – тавата може да не се мие при чиста работа). Пекат се около 20 минути, като е хубаво фурната да не се отваря. Когато добият вид, че са готови, се проверяват с дървена клечка за зъби, която се забива в най-дебелата им част – ако при изваждането няма полепнало тесто и клечката изглежда суха, значи им е време да се извадят от фурната.

Извадените чабати се завиват в кърпи и се оставят да поизстинат.

После е ясно – още няколко кила на кантара… Особено, ако наблизо има сиренце и масълце! :D :D :D

Горната снимка е с нормалното брашно, с което се получи по-светъл хляб (а и го пекох при 220 °С, както бе в оригиналната рецепта), докато при втори опит с брашното от твърда пшеница и печене при 230 °С се получиха по-тъмни и по- бухнали хлебчета: