БИЙФСТЕК ПО АМЕРИКАНСКИ

Дълго време живях със заблудата, че телешкото/говеждото не стават за ядене. Остарях и

помъдрях и се оказа, че просто не съм ги бил ял правилно приготвени, тоест хем опечени, хем алангле, при това мноооооооого алангле – колкото от тях само да не тече кръв (а в действително миоглобинов сок). Вече години наред това са едни от най-любимите ми меса…

Но да се върнем на бийфстека… На пръв поглед пържола, само че от телешко (у нас така казват на говеждото, че да го продават по-скъпо). В пристъп на поетично вдъхновение в магазина купих два броя, след което се замислих как да ги приготвя. И естествено се стигна до четене на рецепти в интернет. Така попаднах на една, която напълно съвпадна с повечето от философските ми разбирания за готвене на месо. По-долу я споделям – свръх елементарна, изключително бърза (като за гости, които ще дойдат в 19 часа, след като човек е бил на работа до 18 часа примерно) и най-вече вкусна и здравословна

(бедна на холестерол, в това число и лош такъв):

Необходими продукти:

необходимия брой телешки/говежди стекове с необходимия размер (според индивидуалните виждания за нормален размер на порцията, важното е да са дебели около 2 см)

зехтин

сол

черен пипер

Приготвяне

Най-напред се включва фурната да загрее до 70 °С (да, не е грешка – седемдесет градуса, за шокираните - в оригиналната рецепта бяха само 60 °С), след което се слага дебел тиган да се загрее добре на котлона (в моята печка и двете операции отнеха около 5 мин.). Стековете се подсушават много добре с хартия, ако са се овлажнили леко, но се внимава по тях да не останат остатъци от хартията. След това, без да се начукват, се намазват обилно със зехтин, но същевременно не толкова, че той да капе от тях. Слагат се в тигана и се „пекат“ точно по една минута от всяка страна, след което се вадят и всеки един поотделно се запечатва отстрани (добре е да се работи с щипка, така че просто да се изтъркалят), като се внимава да не остане повърхност, която не е минала през котлона. След това всеки един се увива и запечатва доколкото е възможно, в алуминиево фолио поотделно или заедно (аз реших, че поотделно ще ми е по-удобно) и се пекат във фурната на вентилатор точно 10 мин. за по-алангле (в оригиналната рецепта минутите бяха само 5, но университетската ми дипломата, в която пише, че съм микробиолог, се разбунтува). Предполагам, че тези, които ги предпочитат “well done” могат да ги оставят до 15-20 мин. Вадят се от алуминиевото фолио и чак след това се поръсват със сол и черен пипер, като идеята на това поръсване в края е солта да не извлече соковете от месото. Резултатът е престъпно вкусно и крехко месо. Гарнитурата и художественото оформление ги оставям на личен избор – кой каквото иска/има/харесва. Виното обаче трябва да е задължително тежко и червено! Да ви е сладко!