Търсене в този блог

събота, 8 юли 2017 г.

СВИНСКИ ДЖОЛАН СЪС ЗЕЛЕНЧУЦИ

Най-вкусното месо расте най-близо до кокала, а кое друго месо, ако не джолана, има най-голямо съприкосновение с него?!? Една от първите ми рецепти в блога бе за свински джолан с кост и кожа ( http://oursgourmand.blogspot.bg/2011/05/blog-post.html ) и тя бе оценена изключително високо – както от приятели, на които съм я приготвял многократно, така и съдейки по посещенията на страницата ѝ, която държи рекорд. Вчера в една от любимите ми месарници видях едни много свежи и симпатични джоланчета, а истината е, че отдавна не съм си приготвял и от седмици ми се въртеше в главата да си направя. За съжаление (е, после се оказа, че не е никак за съжаление) те бяха почистени от кожата и обезкостени, а аз такива ги отминавам. Тези обаче бяха толкова свежи и съблазнителни на вид, че просто купих един без ясна концепция как ще го приготвя. А то пък стана хем различно от „известния“ ми джолан, хем вкусно (не мога да кажа дали повече или по-малко, тъй като рецептата, която компилирах набързо, е различна), хем подходящо за лятото, тъй като не се получи никак мазно. Затова – по същество:
 
Необходими продукти (за 4 порции)
един обезкостен свински джолан без кожа (около 600-700 гр.)
3-4 средно големи картофа
1 голяма глава лук
2 средно големи моркова
4-5 едри скилидки чесън
50-60 гр. свинска мас (може и друга или олио)
2-3 стръка магданоз
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. черен пипер
1 щипка изсушен розмарин
3 ч.л. сол

Приготвяне
Джоланът, ако е цяло парче месо, се нарязва най-напред по дължина на мускулните влакна на ленти, дебели около 3 см, след което всяко парче се разрязва напречно по средата. Парчетата се запечатват в тиган в мазнината за 5-6 мин като се обръщат от всички страни и без да се добавят никакви подправки, особено сол, която би могла да изсмуче соковете на месото на този етап (аз избрах свинската мас, тъй като олиото по моите професионални разбирания на молекулярен биолог е вредно за пържене, а пък не използвах патешка, както правя обикновено, тъй като свинската „си е собствена“ за джолана). Запържените парчета месо се отцеждат от мазнината и се прехвърлят йенска тенджера с капак (исках да е глинен гювеч, но моят е огромен за това количество храна и щеше да си остане празен) и докато поизстинат се нарязват на едро картофите, морковите и лука, а изчистените скилидки чесън са разцепват на по 2-3 части. Зеленчуците се добавят към парчетата месо и се поръсват с подправките, след което се разбъркват докато подправките се разпространят равномерно. Много внимателно откъм ръба на съда се налива 1 пръст вода на дъното така, че да не отмие полепналите по месото и зеленчуците подправки. Поставя се капака и се пече без вентилатор 4 часа и половина на 140 °С без да се бърка. През това време зеленчуците и месото трябва да са станали на мозък. Капакът се маха и се допича още 20 мин. на 180 °С на вентилатор, така че горните парчета месо и зеленчуци да хванат коричка, а и да се изпари част от соса. Накрая се поръсва със свеж магданоз.

Забележки:
1. Следващият път ще пробвам да направя индивидуални порции в малки гювечета с капак – предполагам, че ще стане ефектно, но ако някой ме изпревари, нека се чувства свободен да сподели опита си
2. В тази рецепта спокойно могат да се добавят и други зеленчуци. Лично си мислех за сушени домати или някой друг кореноплод, но както споделих – купих месото без концепция, а в събота в 7 часа сутринта разполагах само с гореизброеното вкъщи. А и не исках да правя гювеч…
Коментирайте и споделяйте! Да ви е сладко!






Няма коментари:

Публикуване на коментар