Не знам дали съществува понятието basse cuisine, но „ястието“
(кавичките не са случайни!) определено не може да мине за haute cuisine. А то ми хрумна в
резултат на изключително дългогодишен размисъл. През т.нар. луканова зима, когато
в София магазините и складовете за хранителни стоки бяха изпразнени до такава
степен, че настана мор и сред хлебарките и плъховете, а елементарни неща като
хляб и сирене се продаваха срещу купони, ми бяха разказали, че в някакъв уж
добър ресторант предлагали едно основно ястие – кренвирши с ориз. Тогава това
звучеше шокиращо и нелепо, но аз го запомних и въпросът какво представляват, не
спираше да ми се върти в главата, всеки път когато се сещах за случката. И ето,
че ми отне почти 30 години да се престраша да пробвам. Подготвих се психически,
че ще устроя пиршество на уличните котки и кучета в махалата, а то пък взе, че излезе съвсем не лошо, дори
вкусно. Вярно, признавам си, използвах пушени кренвирши в естествено черво,
направени с голяма вероятност или поне съдържание на месо, а не онези, които
продаваха тогава. Но мисля, че идеята е същата…
Необходими продукти:
3 кренвирша
(пушени в естествено черво)
1 чаена чаша
ориз
50 гр. краве
масло
сол – на вкус
черен пипер –
на вкус
чубрица – на вкус
1 чаена
лъжичка куркума
магданоз
Приготвяне
Като всичко, което се приготвя в оризоварката, и
тази рецепта е бърза и лесна. Най-напред оризът се измива много старателно на
течаща вода. Добавят се нарязаните на кръгчета кренвирши (не знам в онзи
ресторант през зимата на 1990 как са били нарязани, но реших, че на кръгчета ще
е добре) и маслото. Следват подправките, след което залях всичко с 1 3/4 чаени
чаши вода (използвах малко повече, тъй като не знаех какво ще е „поведението“
на кренвиршите). Включих оризоварката и след като тя си свърши работата,
наръсих с магданоз. Оставих още 10-на минути да си вкара миризмата и сервирах.
Още веднъж повтарям, че резултатът се оказа неподозирано добър, а за цената на
ястието няма да говоря, че да не заприличам на един известен телевизионен
кулинар. Да спомена само, че до заплата има почти седмица...
Който се престраши да пробва, да каже впечатления!
Няма коментари:
Публикуване на коментар