ТИРАМИСУ

От известно време ми се въртеше в главата, че ми се яде истинско италианско тирамису. И започнах да търся рецепти… Естествено стотици резултати, всяка една от които твърдеше, че точно това бил правилния начин за приготвянето му (включително и една с някакъв полуготов крем), като в някои отношения, ако не противоречия, се наблюдаваха сериозни разминавания. Поради това, анализирайки и разсъждавайки, реших да помисля кое би било най-истинското. Сиренето „Крема“ естествено отпадна веднага, заедно готовите кремчета-полуфабрикати. Ако има нещо класическо, това със сигурност е маскарпонето. Другото сигурно, с което не исках да правя компромис, беше марсалата – някак си не си представям в Италия да предпочитат рома. Може и да бъркам… Но нещото, което най-силно внесе смут в душата ми, бяха суровите яйца. Не ми харесаха рецептите, в които кремът се вари на водна баня, а по принцип южните народи са по-склонни да правят компромиси с хигиената, поради което реших, че най-вероятно оригиналното тирамису е със сурови яйца. Е, малко се постреснах, но тъй като съм микробиолог, реших, че има начин да намаля вероятността да се заразя с нещо поне до тази, която представлява пътуването в градския транспорт (ще опиша как в рецептата). Важното е, че има два фактора, които помагат: самите яйца няма как да са заразени отвътре (въпрос на биология най-общо) и второ – те съдържат в големи количества в белтъка силен антибактериален агент лизозим. Така че се престраших. В крайна сметка, без да съм сигурен, че това е правилния и автентичен начин, аз приготвих тирамисуто така:

Необходими продукти:

бишкоти – да кажем около 40 бр. или 300 гр.

маскарпоне – 500 гр.

яйца – 5 бр.

пудра захара – 150 гр.

силно еспресо – 100 мл.

вино „Марсала“ – 150 мл

ванилия – 1 бр.

какао – около 30-40 гр.

сол – ½ чаена лъжичка

Приготвяне

Яйцата се измиват много старателно с препарат за съдове и търкане с домакинска гъба за миене. Изплакват се добре от сапуна, след което се избърсват с чиста кърпа. Би трябвало да са достатъчно чисти, но по-страхливите могат да ги избършат и с памук, напоен добре със спирт. Започва се с разделянето на жълтъците от белтъците.

Белтъците се разбиват на сняг с помощта на миксер, като за да се улесни стартирането на процеса се слага малко сол.

След като се разбият хубаво на сняг, се слагат в хладилник докато се приготвят жълтъците. Те, заедно със захарта и ванилията се разбиват да получаване на почти бял крем.

Към него се добавя маскарпонето на малки порции, като след всяка порция се разбива до хомогенност.

След като се добави цялото количество сирене, следва добавянето на разбитите на сняг белтъци. Това задължително трябва да става със силиконова шпатула (дървена лъжица) на ръка, на порции и като се бърка само в едната посока, така че да не се спихнат и кремът да стане пухкав.

Когато кремът е готов, следва реденето на самото тирамису. За целта еспресото и марсалата се смесват в подходящ съд (трябва да е малък и относително дълбок, но достатъчен, така че да може да потапяте бишкотите в него.

Самите бишкоти се накисват за 3-4 секунди максимум (да се намокрят добре, но без да се наквасят и да станат чупливи), след което се редят плътно една до друга в тавата, която е намазана на дъното със съвсем малко от крема. За незапълнените места се изрязват бишкоти с необходимите размери и се запълват.

Върху бишкотите със шпатулата се полага половината от крема като се заравнява, след което се реди втори ред напоени бишкоти, като посоката им трябва да е различна (под ъгъл 90 °), че при рязане на парчетата и поднасяне да има структурна стабилност.

След като се нареди и втория ред, следва полагането на останалата част от крема, която се заравнява.

Най-отгоре се поръсва с какао, като за да стане пухкаво и равномерно, най-лесно е да се използва фина цедка с мрежа, която да играе ролята на сито.

Ако са останали малки количества крем и бишкоти (както се случи при мен), винаги може да се направи едно малко тирамису в чаша, което да служи за проверка дали е станало и отлежало достатъчно.

Самото тирамису се оставя за поне 4-5 часа в хладилник, така че бишкотите да издърпат влагата от крема и да го сгъстят. Дали това се е случило може да се съди по какаото отгоре, което трябва да е потъмняло.

Да ви е сладко!