СПАГЕТИ С МОРСКИ ДАРОВЕ

Преди време от един италиански супермаркет бях купил едни поуготови спагети с морски дарове, които направо ме плениха. Така че беше въпрос на време да се пробвам и аз. А и реших това да си е чисто италианско ястие, а не международния фюжън, който бях експериментирал преди доста време. Разрових се из френския Интернет (италиански не знам) и подбрах две-три рецепти, от които компилирах моята, добавяйки малко шесто чувство и собствени виждания.

Необходими продукти за две мъжки (не гурме) порции:

300 гр. бланширан микс от морски дарове

спагети колкото за две порции

3-4 скилидки чесън

100 мл. бяло вино

200 мл. сметана за готвене

1 с.л. доматено пюре

2-3 супени лъжици

зехтин

сол – на вкус

черен пипер – на вкус

Приготвяне

Най-напред се сваряват спагетите (не мисля, че е нужно да обяснявам как, а и всеки ги обича различно сварени), отцеждат се и се оставят докато се приготвят морските дарове. В голям тиган се слагат няколко лъжици зехтин, в който като загрее, се слага чесъна, нарязан предварително на ситни кубчета.

Обръщат се за около минута, след което се добавят морските дарове (ако не са предварително бланширани, е необходимо да се сварят за няколко минути в подсолена вода, но най-лесно е да се вземе готов замразен бланширан микс), които ако са били предварително замразени, е необходимо да се размразят.

Добавя се виното и се разбърква. Добавя се доматеното пюре и подправките на вкус.

Задушават се за 2-3 минути с разбъркване, след което се добавя сметаната.

Остава се да къкри на по-слаб огън докато сосът се сгъсти (на практика остане сметаната, а водата от виното се изпари). Добавят се предварително сварените спагети и се размесват със соса.

Похлупват се и се дърпат от котлона. Оставят се 3-4 минути под капак, след което се сервира.

Отгоре върху порциите се настъргва пармезан (аз имах неприятната изненада да установя, че моят е мухлясал, така че трябваше да го заменя с овчи кашкавал, но пак беше вкусно).

Наздраве!

БЯЛ ХЛЯБ

 

Какво прави човек, когато му омръзне да чувства онази тежест в стомаха, след като е ял заводски хляб с набухватели, подобрители, оцветители и всякакви други боклуци? Ами чисто и просто – прави си хляба сам! Особено когато се чуди какво да умеси с новия си планетарен миксер… :D

По принцип идеята ми беше да си направя истински френски багети и се порових във френските сайтове. Бях приятно изненадан, че оригиналната багета се прави само от вода, брашно, мая и щипка сол. Прочетох няколко рецепти, които се оказа, че са почти идентични, и реших да се пробвам – не стана типичната на вкус багета, каквато продават по магазините, но пък полученото много наподобяваше това, което си спомням от Франция. Но багетите имат едно много неприятно свойство – ядат се прекалено бързо заради формата им, поради което вторият опит беше оформен като обикновен хляб – получи се перфектен!

 

Необходими продукти:

500 гр. бяло брашно

300 мл. вода

1 ½ ч. л. сол

1/3 кубче мая

1 ч. л. захар

1 с. л. прясно мляко

 

Приготвяне

Брашното се пресява за да поеме въздух в купата към миксера. Към него се добавят солта и водата. Меси се с бъркалката за тесто на бавни обороти докато се получи хомогенна топка.

Купата се сваля от миксера и се покрива тестото да престои около 20-30 минути. Горе-долу толкова време трябва и на маята да бухне.

Тя се разбива в малка чашка с млякото и захарта докато се получи кашичка, сед което се оставя да нанбъбне 3-4 пъти.

Купата се връща в миксера и се добавя активираната мая. Меси се първоначално 3-4 минути на бавни обороти, след което оборотите се вдигат на средни и се меси още няколко минути. Приготвя се купа, в която тестото да втасва (първо се намазва със съвсем малко олио с помощта на салфетка, след което се слагат 1-2 лъжици брашно, които с тръскане на купата се разпределят по цялата й повърхност, а излишното брашно се изтупва). Тестото се прехвърля в набрашнената купа и се покрива с кърпа.

Оставя се да втасва около 2-3 часа (зависи от много неща – температура, мая и други, но е готово когато е увеличило обема си поне 2,5 пъти).

Втасалото тесто се изважда от купата върху набрашнена повърхност и с помощта на набрашнени ръце се премесва малко на ръка, така че да излезе излишния въздух (обемът ще спадне, но това е нормално).

Оформят се 2 франзелки или един хляб. Поставя се в тавата, в която ще се пече, след което с много остър нож се правят диагонални прорези с дълбочина около 1 см.

Покрива се с кърпа и се оставя да втаса още 25-30 минути. През това време фурната се загрява на 200 °С. На дъното й се поставя съд с вода.

Пече се около 25-30 минути. През това време – велоаргометър на максимално натоварване, че се очаква съвсем нормално човек да прекали. Изпеченият хляб се увива в кърпа, която леко се напръсква с вода.

 

БАНИЦА НА ТИГАН С КИСЕЛО ЗЕЛЕ

 

 

Преди известно време в едно популярно шоу по телевизията един от участниците направи баница с кисело зеле. Естествено детайли по рецептата не бяха дадени, но пък аз се замислих върху идеята и колкото повече мислих, толкова повече се убеждавах, че би трябвало да е вкусно… И така реших да направя моя интерпретация под формата на баница на тиган.

 

Необходими продукти:

1 пакет кори за баница

½ кисела зелка (средно голяма№

1 средно голяма глава лук

7-8 скилидки чесън

60-70 мл олио

1 ч.л. червен пипер

1 ч.л. черен пипер (по желание)

 

Приготвяне

Главата лук се нарязва и запържва до златисто в малко над половината от олиото в тигана, в който ще се прави баницата (необходимо е да е с капак и по възможност да е с дебело дъно, което да акумулира и разпределя равномерно топлината).

Докато лукът се запържва, зелето се нарязва на ситно, а чесънът – на филийки.

Когато лукът стане златист, към него се добавят нарязаното зеле и подправките (сол не се слага, тъй като киселото зеле е по правило доста солено).

Задушава се под капак докато омекне, като от време на време се разбърква, и малко преди да е готово, към него се добавя и чесънът (слага се по-късно за да не прегори и да не се изгуби аромата му).

Задушеното зеле се прехвърля в някаква купа, така че да поизстине. Тиганът не се мие, тъй като е добре да си остане мазен.

Плънката от зеле се разпределя по корите, като в случаите, когато от нея не тече достатъчно мазнина, се добавя върху всяка кора и по малко олио.

Корите се навиват на руло като се внимава да не се скъсат. Започва се от центъра на тигана, като краищата на корите се застъпват със следващата.

Когато се навие цялата баница, се слагат около 50 мл. вода, а горната част на баницата се намазва с малко олио. Тиганът се похлупва и се слага на студен котлон. Котлонът се включва на средна степен (при мен 5 от 9).

Не трябва да е силен, тъй като в този случай баницата ще прегори отвън преди да се опече отвътре. Пече се през цялото време под капак около 20-25 мин. от всяка страна, като след 15-та минута през 5 мин. се проверява дали печащата се в момента страна е добре опечена (това става най-лесно с обръщане върху чиния, като се внимава човек да не се изгори от евентуално изтекла мазнина).

Ами това – бързо, лесно и много вкусно, както приятно се изненадах!