Пияни свински пържоли със сушени домати и гъби

По принцип след коледното освинване обикновено остават доста меса. В моя случай – готови начукани и овкусени със сол и черен пипер свински пържоли. От друга страна аз много мразя да работя (макар и вкъщи) между Коледа и Нова година, а днес ми се наложи именно това. Но не ми се работеше, а навън термометърът показваше -6 °С, а според компютъра се било усещало като -12 °С. Така че, гледайки снежинките на парцали, работата само я започнах, тъй като не потръгна. От друга страна времето бе красиво, но само през прозореца. Така днешния ми житейски път логически стигна до отворената врата на хладилника…

Погледът ми попадна на останалите свински пържоли, но не ми се пускаше скарата в кучешкия студ навън, а и не ми се ядеше чорбеста манджа. Затова реших да импровизирам с наличните вкъщи продукти. А резултатът, който нарекох поетично „пияни свински пържоли“, се оказа повече от успешен, така че го споделям с удоволствие! Станаха толкова вкусни, че дори и главоболието, с което се събудих, ми мина…

Необходими продукти:
свински пържоли – вид и количество според вкусовите предпочитания (аз предпочитам вратните), важното е да могат да покриват дъното на тигана с капак, без да се застъпват и без да остава много свободно място (ако трябват повечко – на два пъти, рецептата не отнема време)

сушени домати в зехтин – на око, да има, никога не са излишни

гъби – примерно 15-на дребни печурки, в моя случай мариновани, тъй като нямах пресни

червено вино – около 150 мл.

подправки – сол и черен пипер на вкус

Приготвяне

Най-напред пържолите се начукват качествено, така че от пържола с дебелина 1 см да се получат не по-дебели от 4-5 мм, което означава да станат двойни по площ (излишно е предполагам да напомням, че първо се млатят здравата с големите зъби на чука, а след това се „оформят“ с дребните). Посоляват се от двете страни на вкус равномерно със сол и черен пипер, след което се нареждат плътно една върху друга (въпреки, че се нареждат една върху друга, СЕ ОВКУСЯВАТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО И ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ!). Така наредени се оставят най-малко за една нощ в хладилник, като се покриват за да не изсъхнат. Това време е необходимо за да се разтвори солта и да дифундира равномерно, както и вълшебството на аромата на черния пипер. На другия ден (или когато там се падне) в тиган с незалепващо покритие се отсипват една – една и половина лъжици от зехтина на сушените домати, загрява се и пържолите се обръщат за по няколко секунди от двете страни в мазнината да се запечатат. Много е важно да не се оставят да се пържат дълго, тъй като ще изсъхнат! След това се добавят доматите, нарязаните гъби и виното, като се изсипват равномерно направо върху пържолите. Огънят се намалява в момента, когато течността кипне, тиганът се покрива с капака и се оставят да се задушават докато водата от виното се изпари ПОД КАПАК. Готови са когато останат само на мазнина. Важно е огънят да е слаб, тъй като това ще изпари виното по-бавно и ще му даде време да овкуси месото. Също така на слабия огън пържолите няма да започнат да се пържат, което ще ги изсуши.

Да ви е сладко! Работата не е заек да избяга, така че може да ги преглъщате с останалото червено вино…

Crème brûlée

Това е един от любимите ми десерти, чиято рецепта наскоро усвоих и оптимизирах за родни продукти и условия. 

Необходими продукти:

800 мл. истинска течна сметана от мляко

8 яйца (само жълтъците)

200 гр. кристална бяла захар

50 гр. кафява захар

1 ч.л. ванилия на прах

Приготвяне

Жълтъците се отделят и се бъркат със захарта НА РЪКА (да не се образуват прекалено много въздушни шупли от миксера), както пише дакато побелеят, а всъщност докато бъркащият получи мускулна треска. Захарта така и не успява да се разтвори 100%, но поне 80% трябва да е разтворена. След което бъркащият може да си почине 5-10 мин. и отново да започне да бърка до припадък. Така 3-4 пъти докато захарните кристалчета почти изчезнат. Идеята е да се получи кремообразна хомогенна смес, в която почти не се наблюдават захарни кристалчета.

След като жълтъците се разбъркат, сметаната се слага в малка тенджера, към нея се добавя ванилията и се загрява на котлон при постоянно бъркане до момента, в който тя направи опит да заври, но не се оставя да заври. Междувременно, ако ванилията е истинска, би трябвало да се е разтворила от високата температура (може да се наблюдават черни точки от истинската ванилия, но те не пречат).

Следва постепенно добавяне на горещата сметана към жълтъчно-захарния крем при постоянно разбъркване, тъй като, ако се излее изведнъж или не се бърка, жълтъците може да се пресекат от високата температура. След добавянето на цялата сметана трябва да се получи гъста хомогенна жълтеникава течност, а захарта да се е разтворила напълно.

Получената течност се разпределя в купички, които се пълнят почти до ръба, тъй като в процеса на печене кремът се свива. Те се пекат в тава на водна баня в предварително загрята фурна на 120 °С за около 90 минути. Показателен за доброто опичане е видът на крема – трябва да се е свил около 25-30%, да има коричка, но да не е загорял, както и да не се тресе при разклащане като свиленградско малеби.

След като изстинат, купичките с крем се поставят в хладилник за поне една нощ (е да, трябва да се чака… L ). Непосредствено преди сервирането им те се поръсват с една-две лъжички кафява захар, която се карамелизира с помощта на газова горелка (може да се купи от магазините за домашни майстори).

Да Ви е сладко (в буквалния смисъл на думата)!

 А, и нещо много важно: не го вярвах и мислех, че е излишна глезотия, но кремът ДЕЙСТВИТЕЛНО е по-вкусен, ако се яде с порцеланова лъжичка. Явно металът въздейства на вкусовите луковици на езика или със самия крем.

Печена сьомга

Сьомгата е от онези храни, които по мое мнение, колкото по-малко се овкусяват и пипат, толкова по-добре стават. Затова и любимата ми рецепта за печена сьомга е изключително проста. Впрочем не претендирам изцяло за авторство върху нея, но пък сосът си е изцяло мой!

Като начало трябва да се изберат парчета за печене. Замразените отпадат по подразбиране, естествено. В магазините прясна сьомга се продава под две форми – филе (с кожа или без) и котлети. Филето по правило не съдържа кости, но пък котлетите на мен са ми по-вкусни, без да имам обяснение за това. А от котлетите най-вкусни са тези, които са по-откъм опашката на рибата, тоест почти изцяло завършена елипса. Освен, че те изглеждат и по-естетично, те имат и едно друго предимство – в тази част рибата няма гръбна перка и по тази причина костите са по-малко.

След като взема парчетата риба, аз не ги мия, тъй като измиването им поврежда вкуса им. Единствената обработка, която им правя, е да ги поръся само със сол и черен пипер от двете страни.

В тава (може и постлана с хартия за печене, което изключително улеснява последващото ѝ миене) подреждам резенчета лимон, които се старая да са колкото може по-тънки (както казвам да са като хартия), с които постилам местата в тавата, върху които ще поставя котлетите. След като сложа вече овкусените със сол и черен пипер котлети, ги покривам изцяло с максимално тънки резенчета лимон и пека около 30-40 минути във фурна с вентилатор на 150 °С. Цветът и видът на кожата са показателни за доброто опичане, както и наченките на изгаряне на лимоните отгоре.

Докато се пече сьомгата се заемам със соса. Необходимите съставки за него 300-350 гр. заквасена сметана (по-добре да е 20% масленост, тъй като рибата е бая мазничка), прясно изцеден сок от половинка едър лимон, една таблетка зеленчуков (може и пилешки в краен случай) бульон и копър. Бульонът се стрива с пръсти на прах върху сметаната и се добавя сока от лимона. Бърка се докато се получи хомогенна смес, която е полу-течна. Накрая се добавя нарязания копър и се разбърква.