КАЛМАРИ С АРОМАТНИ СИРЕНА

Това е ястие, което преди известно време срещнах в един рибен ресторант и което толкова ми хареса, макар и неочаквано, че вложих всичките си олфакторни умения, че да го разгадая. И смея да твърдя, че без да съм питал за рецептата, скромно казано, на мен ми се получи дори по-добре! Жалко само, че сирената и най-вече калмарите не са от най-евтините неща, които човек може да намери по магазините… Но кеф цена няма, така че минавам по същество!

Необходими продукти (за две порции, при това ресторантски, тоест не особено големи):

4 малки цели калмара около 600 гр.

100 мл. животинска сметана с 30% масленост

100 гр. синьо сирене (който има излишни пари да пробва с Рокфор, който е зелен, а после да пише коментар!)

100 гр. бяло саламурено сирене

100 гр. кашкавал

100 гр. пармезан

сол

черен пипер

Приготвяне

Започва се с калмарите, които се почистват внимателно от вътрешностите и главите им, като пипалата се запазват. Аз не махам „гръбнака“ на този етап, че е трудно, а после, след като се сварят и се свият, той пада съвсем лесно. Измиват се много добре, след което се поставят във вряща подсолена вода. Оставят се да врят няколко (примерно 6-7) минути, като се приема, че са готови, когато размерът им спадне на около половината и порозовеят. Много е важно да не се преварят, че ще станат много жилави. Изстудяват се бързо на чешмата със студена вода, след което телата се цепват надлъжно от противоположната на „гръбнака“ страна, така че той да бъде изваден лесно, а от друга страна да могат да се нарежат на лентички. Пипалата се отрязват по 2-3 около устите (човките) им и се оставят без да се режат на сегменти (за малки екземпляри). С което калмарите са готови.

В малка тенджера се слага сметаната, след което в нея се слагат ¾ от настърганите или наронените сирена без пармезана. Добавя се черен пипер и се бърка на котлона до получаването на точеща се почти хомогенна смес, след което се добавят останалите настъргани и наронени сирна без пармезана. Получената смес се залива върху калмарите, а най-отгоре се разпределя настъргания на ленти пармезан. 

Какво следва и с какво – всеки се сеща… Да кажа само, че макар порциите да са малки, те са доста тежки, така че засищат!

ПАНИРАНИ ЛУЧЕНИ КРЪГЧЕТА С БЕКОН

Панираните лучени кръгчета са нещо великолепно, беконът – направо фантазия, особено, ако е леко препечен. А комбинацията от двете си е направо божествена! Преди да споделя рецептата обаче, би било редно да отдам дължимото на BBQ Pit Boys (https://www.youtube.com/user/BarbecueWeb), откъдето признавам, че заимствах идеята, но без да гледам рецептата им в детайли… Впрочем момчета са добри, така че ги препоръчвам горещо!

Необходими продукти:

2 големи (бая!) глави лук

3 пакета от по 100 гр. тънко нарязан бекон (но истински, а не от калъп!)

брашно – не знам колко, някъде около 100-150 гр.

2 яйца

1 ч.л. сода бикарбонат

1 с.л. оцет

2 лъжици олио

150 гр. кисело мляко

мазнина за пържене (аз съм фен на патешката мас поради изброени в блога в предишни публикации съображения)

 

Приготвяне

Най-напред лукът се нарязва на дебели около 6-7 милиметра филии, от които се вадят по две кръгчета от по две люспи (да, около поливаната лук дава фира...). Парчетата бекон се разрязват по дължина наполовина, така че да се оформят ленти. С получените ленти се увиват кръгчетата лук и се нареждат в тава върху хартия за печене. Пекат се в предварително загрята фурна на 200°С за около 25-30 минути (всъщност докато лукът поомекне). Изваждат се от фурната и се оставят да изстинат, като внимателно се отлепят от хартията докато са топли, че като изстинат могат да залепнат за нея. Замесва се модифицирано тесто за бухти, в моя случай като най-напред разбих яйцата с миксер, загасих содата с оцета, смесих загасената сода с киселото мляко, след което добавих сместа към яйцата заедно с олиото и разбих с миксера до получаването на хомогенна смес. След това, продължавайки да разбивам с миксера, започнах да добавям по малко брашно до получаването на гъсто полутечно тесто. Изпечените и междувременно поизстинали лучени кръгчета с бекон се потапят в тестото, след което се пържат в дълбок тиган с поне 1 см. мазнина, така че да плуват. Пържат се до златисто, като се обръщат от двете страни. Ако някое се разпадне и стане на кюфте, няма проблем – пак не отстъпва на вкус от естетическите си оформени събратя! Предполагам, че лучено-беконените кръгчета ще вървят много добре с чеснов сос, но от лакомия ги изядох преди да проверя…

Да ви е сладко!