Преди време бях купил от някаква ферма пакет от
различни видове говежди меса от порода за готвене. Пълна минавка – повечето се
оказаха някакви обрезки, при това едва ли не само жили, но имаше едно добро
парче рибица (което изядох веднага след покупката), както и едно относително по-голямо
парче врат. Понеже като цяло бях повече от разочарован от месото (с изключение
на малкото парче рибица), вратът си остана забравен във фризера за бая дълъг
период от време, докато вчера не попаднах на него. Аз съм човек, който изпитва
душевен дискомфорт, когато трябва да изхвърля храна, при това купена на доста
солена цена, така че реших да се пробвам да му дам шанс, пък, ако ли не – на улицата
долу има доста кученца и котенца, които не са толкова придирчиви като мен. Той
пък взе, че се получи изключително добре, въпреки че определено бях повече от
скептично настроен. Затова споделям рецептата.
Необходими продукти:
парче говежди
врат около 800 гр (предполагам, че още по-добре би свършил работа телешки
врат);
3 големи
моркова;
2 големи
глави лук;
няколко
големи скилидки чесън;
около 100 гр.
краве масло;
черен пипер;
Приготвяне:
На дъното на глинен гювеч или дълбока йенска тенджера с капак се нареждат морковите, които предварително са разполовени на половинки, между тях се слагат скилидките чесън, а отгоре едро нарязания лук, така че да се направи канапе за месото. Самото канапе се залива с вода, но така че морковите и лукът да не плуват, а само да са потопени. Цялото парче месо (добре е да е по-обемно, а не тънко, че ще се изсуши) се изпържва внимателно от всички страни в маслото, след което се опиперява обилно с черния пипер от всички страни. Поставя се върху канапето от моркови и лук, след което се залива с маслото, в което е било запечатвано. Похлупва се с капака, след което се пече 30 мин. в предварително загрята на 220 °С фурна. След 30-та минута температурата се намалява на 160 °С и се пече още между 45 и 60 минути докато вътрешността на месото достигне до 75 °С (уви да – трябва готварски термометър за точно следене на температурата, иначе съществува риск месото да стане сухо!), като температурата започна да се следи след 40-та минута. Когато тя достигне 75°С във вътрешността, съдът се вади от фурната и се оставя захлупен на стайна температура още 20-30 минути, през което време месото продължава да се готви само. Зеленчуците, заедно с водата, която не би трябвало не само да е извряла, но и да е намаляла видимо, се пасират в домакински блендер, като към тях се добавя сол и/или соев сос на вкус – получава се божествено вкусен гъст сос. Изпеченото месо се реже на колкото се може по-тънки филийки (не по-дебели от 5 мм), които евентуално се посоляват или се оставя на ядящия да го направи по свой вкус. Много е важно месото да не се соли преди изпичането му, тъй като солта ще му изсмуче соковете и то ще стане сухо. Подходящи гарнитури са грах, крехък зелен фасул или картофи, а особено добре се връзва и с кнедли (рецептата – тук).
