Цялата тънкост на тази салата се състои в дресинга,
който трябва да се уцели на вкус и на
консистенция. Останалото е едва ли не скубане на маруля (както твърдят, че е била
в оригиналната рецепта) или айсберг. На мен повеече ми се връзва с айсберг…
Необходими продукти:
салата
айсберг (маруля)
2 айца
2 ч.л.
горчица
3-4 филенца маринована
аншоа
150 мл.
зехтин
1-2 скилидки
чесън
1 ч.л. оцет
1 с.л. сос „Уорчестър“
150 гр.
сирене „Пармезан“ (може да се замени „Гран Падана“)
2-3 филии стар
хляб
сол на вкус
черен пипер
на вкус
Приготвяне
Започва се с крутоните. За целта хлябът се нарязва
на кубчета със страна около 1 см.
Те се слагат в купа и отгоре се поръсват с
малко зехтин. Разбъркват се ръка и се поръсва още малко зехтин. Продължава се
докато по всички крутони попадне малко от зехтина, но в никакъв случай не трябва
да са подгизнали или да капе от тях.
Аз използвах овкусен с подправки зехтин, в
който си бях мариновал сирене – оказа се страхотно добро хрумване. Така
получените съвсем леко мазни крутони се поставят в тава или върху хартия за
печене и се запичат в предварително загрята фурна на 180 °С до добиването на
приятно златист цвят.
Вадят се от фурната и се оставят да изстинат.
Пристъпва се към дресинга. В подходящ за пасатор
съд или в блендер се слагат жълтъците на двете яйца (белтъците се запазват),
които трябва да са обработени по начин, който гарантира в най-голяма степен елиминирането
на вероятността за салмонелоза (виж рецептата за тирамису). Към тях се добавят
горчицата, аншоата, 100 мл. зехтин, пресования чесън, оцета, соса „Уорчестър“,
солта, черния пипер и около 50 грама настърган пармезан. Сместа се разбива с
пасатора или блендера, като със сигурност консистенцията ѝ ще е твърде гъста за
дресинг. За да се разреди се добавят по 1 с.л. от белтъците на яйцата, като се
продължава до момента, когато тя стане малко по-течна от майонеза (обикновено
отиват половината от белтъците). С това най-пипкавият етап от тази рецепта е
приключил.
Същинската салата се приготвя като айсбергът се
накъсва на едри парчета с ръце.
Към него се добавя останалото сирене „Пармезан“,
което трябва да е настъргано на люспи. Добавя се и по малко от дресинга до
момента, когато салатата ще е покрита с него, но той няма да се стича от нея, като всичко се размесва много добре с ръце.
Сервира
се в индивидуални порции, като най-отгоре се слага от крутоните.
Ако човек не е любител на постния ѝ вариант, може
да добави към салатата нарязани на ленти запечени на скара пилешки филета или
пък направо панирани с корнфлейкс, както на мен ми харесва най-много.