За тези, които постят, Цветница е ден, в който е
разрешено да се яде риба. Е, аз май реших да спазвам постите само на Цветница,
при това само до обяд, ама това е друг въпрос... Основният е, че месото от
акула е полезно, вкусно (когато е приготвено правилно по начин, при който се
премахва неприятния му понякога дъх) и най-вече доста по-евтино от останалите „гурме“
морски риби (поне в замразения му вариант, но съм установил, че специално на
него замразяването не му се отразява особено силно, особено ако се размрази в
хладилник).
Необходими продукти:
котлети от
акула – броят им зависи от размера им и от способностите на котсумиращите
1 яйце за
паниране
галета за
паниране
сокът на
половин лимон
1 ч.л. соев
сос
2 ч.л. сол
олио за
пържене
Приготвяне
За да станат вкусни котлетите от акула, първото
условие е да не се бърза. Ако са купени замразени, се оставят да се размразят
бавно в хладилник (това важи за всякакво замразено месо!), като се предвижда
по-дълбок съд, тъй като със сигурност ще отделят доста вода. След като се
размразят, се подсушават с домакинска хартия.
Приготвя се марината от лимоновия
сок, солта и соевия сос и котлетите се овалват в нея.
Оставят се в хладилник
поне за час и половина, като пред 30-40 минути се обръщат да поемат равномерно
от маринатата. Маринатата е много важна за премахването на специфичния дъх на
месото от акула. Котлетите се вадят и се отцеждат върху домакинска хартия без
да се плакнат.
Олиото се слага в тиган на котлон на максимална степен, като се предвижда количество, което да позволи на котлетите да потънат в него поне 3/4 от дебелината им. След
като започне да пуши (не преди това, че високата температура също е много важна
за пърженето на всяка риба!), котлетите се овалват в разбитото яйце, галетата,
пак разбитото яйце и пак галетата и се слагат в тигана.
Пържат се до тъмно
златисто (по 2-3 минути от всяка страна). Вадят се отново върху домакинска хартия, която да поеме излишното олио.
Et voilà! Поръсват се сок от лимон на вкус. Няма да обяснявам каква хрупкава коричка се получава.
