МЪРЗЕЛИВА БЪРЗА ЧАБАТА

Смея да кажа, че за месища ме бива доста. За постни ястия – само за тези, които обичам. Тук там и за някой десерт. Но хлебните изделия, свързани с месене на тесто, като изключим феноменалния ми великденски козунак и коледната постна питка, не са силната ми страна… Тази година за козунака бях взел качествено италианско брашно, но ми остана половин кило. Поради това ме осени идеята да си приготвя хляб по време на карантината. Но най-добре би било да приготвя италиански хляб с италианското брашно… И така – чабата. Първоначално прочетените рецепти хич не ми харесаха заради приготвянето на специална закваска, но попаднах на една рецепта в един сайт, в който и преди съм чел хубави неща, която се оказа толкова успешна, че още на втория ден повторих, но този път с брашно от твърда пшеница (отново италианско). Така че рецептата не е моя, но пък обясненията по-долу са си мои…

Необходими продукти:

500 гр. брашно

20 гр. прясна мая

10 гр. сол

10 гр. захар

2-3 супени лъжици зехтин

Приготвяне

Маята се размесва на гъста каша с една-две лъжици вода, след което получената кашичка се разтваря до 450 мл. с хладка (но не гореща!) вода.

Брашното се пресява в дълбок съд, след което към него се добавят захарта, солта, зехтина и разтвора на маята.

Бърка се 10 минути поне с миксер, като за целта се използват бъркалките за тесто.

След 1-2 минути постепенно скоростта се увеличава до максималната. Внимава се да се разбърква всичко. Получава се лепкаво тесто, което се оставя в купата, в която е било замесено. Купата се покрива с домакинско фолио и се оставя да втаса.

Принципно времето за втасване зависи от много фактори – температура на помещението, колко прясна е маята и други, но може да е между 30 и 130 минути. Съди се, че е втасало по това, че е утроило обема си (затова е удобно домакинското фолио, тъй като може да се гледа през него).

Когато втаса се приготвя хартия за печене с ръбове, която да влиза в тавата, в което ще се пече. Фурната се включва на 230 °С без вентилатор да загрява, като тавата се слага също да се загрее предварително. Хартията се набрашнява обилно.

Тестото се разделя доколкото е възможно на две еднакви части, като това става чрез изсипване директно върху набрашнената хартия.

Може да си помагате със силиконова шпатула, но в никакъв случай с пръсти, тъй като тестото е изключително лепкаво.  Формата теоретично би трябвало да е продълговата, но това почти няма как да стане, но пък чарът на тези чабати е именно в техните уникални форми. „Изпльосканите“ теста се поръсват и отгоре с малко брашно, след което се оставят още 20-на минути да втасат отново (през това време фурната би трябвало да е загряла). Чабатите се пренасят с помощта на хартията върху тавата (още едно предимство – тавата може да не се мие при чиста работа). Пекат се около 20 минути, като е хубаво фурната да не се отваря. Когато добият вид, че са готови, се проверяват с дървена клечка за зъби, която се забива в най-дебелата им част – ако при изваждането няма полепнало тесто и клечката изглежда суха, значи им е време да се извадят от фурната.

Извадените чабати се завиват в кърпи и се оставят да поизстинат.

После е ясно – още няколко кила на кантара… Особено, ако наблизо има сиренце и масълце! :D :D :D

Горната снимка е с нормалното брашно, с което се получи по-светъл хляб (а и го пекох при 220 °С, както бе в оригиналната рецепта), докато при втори опит с брашното от твърда пшеница и печене при 230 °С се получиха по-тъмни и по- бухнали хлебчета:

ПАЧЕРИ (ВИД ДЕБЕЛА ПАСТА) С ТРИ ВИДА ПЛЪНКА

Преди известно време въпросните пачери (нещо като много дебели макарони с диаметър около 1,5 см) привлякоха вниманието ми в един италиански магазин и буквално ми изкрещяха да ги купя… Нямах ясна концепция какво да ги правя, но още тогава, предвид диаметъра им, реших, че трябва да ги напълня. След което ги забравих и всеки път като отварях шкафа, в който бяха, се ядосвах, че не съм ги сготвил и че ми заемат твърде много място… Но социалната изолация предвид короната си каза думата и аз се оказах с достатъчно свободно време и вдъхновение. Предварително обаче уточнявам, че това не е италианска рецепта, а изцяло продукт на мое хрумване. Получи се много вкусна и оригинална паста, поради което споделям рецептата (въпреки някои дребни недостатъци, за които ще спомена по-долу).

Необходими продукти:

1 пакет „пачери“ от 500 гр.

400 гр. телешка кайма

250 гр. бекон на кубчета

500 гр. насътргана моцарела

400 гр. заквасена сметана

1 глава броколи

3 средно големи глави лук

2 с.л. доматено пюре

3-4 с.л. олио

черен пипер

червен пипер

чесън на прах

сол

За соса „Бешамел“:

100 гр. бяло брашно

100 гр. краве масло

1 литър прясно мляко

Приготвяне

Най-напред се приготвят плънките на пачерите. Лукът се нарязва на не много дребно, така че да се усеща.

Започва се плънката с кайма. В тиган в малко олио се запържва половината от лука до златисто, след което се добавя каймата.

Добавят се на вкус сол, черен пипер, червен пипер, чесън на прах и доматеното пюре. Размесва се добре като се бърка с помощта на дървена шпатула.

Добавят се около 150 мл. вода и се задушава докато водата се изпари.

Каймяната плънка се прехвърля в друг съд да изстине.

Следва приготвянето на плънката с бекон и сметана. За нея в тиган се слагат малко олио, останалия лук и беконът.

Към тях се добавят сол и черен пипер на вкус. Задушават се леко, след което се добавя сметаната.

Продължава да се задушава при непрекъснато бъркане докато водата, която сметаната пуска, се изпари и плънката  стане достатъчно гъста, така че да може да се пълнят пачерите.

Най-накрая се прави третия вид плънка – броколи и моцарела. За целта се използват само връхчетата на броколите, които се размесват с 350 гр. от настърганата моцарела.

Приготвя се и сосът бешамел, който съм описал как става тук – единствената разлика е, че се прави двойна доза (нещо, което аз не съобразих при този мой пръв опит).

Суровите пачери се пълнят едно по едно с трите вида плънка, като се подреждат плътно и разбъркано изправени в тава.

Ако остане свободно място в тавата, за да не паднат, то се запълва с остатъци от плънка. 

Налива се внимателно вода докато нивото ѝ достигне малко над средата на височината на пачерите. Залива се с бешамела и се пече около 35-40 мин. на 180 °С.

Малко преди да са готови, се поръсва с останалата настъргана моцарела и и се пече още 10-15 мин.

Забележка: Направих две грешки. Пачерите не покриха цялата тава и трябваше да запълня останалото пространство с остатък от прънката. Но това не е кой-знае какъв проблем. Вторият по-сериозен проблем бе, че приготвих само 500 мл. бешамел, който не покри достатъчно пълнените пачери, в резултат на което горните им части, макар и годни за ядене, бяха една идея по-хрупкави от приятното. Затова препоръчвам, ако някой пробва тази рецепта, да приготви 1 литър бешамел (за посочените в рецептата количества).

Иначе рецептата от раз влиза в раздел „любими“, макар и да е малко играчка… Но пък, който реши, може да пробва само с един вид плънка…