Биволска плескавица

Това е поредната „диетична“ рецепта. Няма какво да се говори – името обяснява всичко. Приготвих я с кайма от биволско месо.

Продукти

1 кг. биволска кайма (става и с телешка, идеята е да е по-сухо месо)

250 гр. бекон

250 гр. кашкавал

1-2 зелени люти чушки

сол

черен пипер

червен пипер

няколко скилидки чесън (може и 1 супена лъжица на прах)

зеленчуков бульон на прах

Приготвяне

Каймата се размесва със ситно нарязаните чушки, чесън , сол и черен пипер на вкус. Отделно беконът и кашкавалът се нарязват на ситно и се размесват добре с червения пипер и бульона. Каймата се разделя на 4 равни части за всяка плескавица. Всяка една четвъртина в последствие се разделя на две части – по-голяма и по-малка. Върху дъска от тях се правят две тънки „панички“. Върху по-голямата от тях се поставя една четвърт от плънката от бекон, кашкавал и подправки, след което се похлупва с по-малката. Двете части се съединяват чрез подгъване на долната част върху горната и притискане. Пече се на скара или още по-лесно на фурна 200 градуса в тава върху метална скара. След около 20 – 25 мин. е готово.

Патешки сърца в масло

Това е една бърза и лесна рецепта, която се получи неочаквано вкусна и за мен...

Преди известно време бях купил замразени патешки сърца без ясната идея как да ги сготвя, след което ги забравих във фризера. И така до преди няколко дни, когато се оказа, че нямам нищо за готвене. Реших обаче да не ги правя традиционно по селски, а по някакъв по-различен начин. Естествено на помощ ми се притече Интернет, където една от рецептите ме заинтригува със своята простота, но ми харесаха няколко други момента от други рецепти. В крайна сметка компилирах следното:

Необходими продукти

1 кг. патешки сърца (не е необходимо да уточнявам, че са замразени защото други няма откъде да се намерят)

125 г. краве масло

3 супени лъжици соев сос

1 лимон

сол

черен пипер

Приготвяне

Сърцата се размразяват (в моя случай на микровълновата фурна в режим размразяване, че бях гладен и бързах), разрязват се на половинки по дължина, след което се измиват от кръвта и отцеждат леко. Към тях се добавя соевия сос, размесват се хубаво с него и се оставят да попие 10-15 мин. Маслото се стапя в голям тиган с дебело дъно и капак и, когато започне да цвърчи, се добавят сърцата. Обръщат се първоначално докато се запържат леко и се добавят сол и смлян черен пипер на вкус. Похлупват се с капака, след което се оставят да се задушат на малко по-слаб огън за 30-35 мин. като се разбъркват от време на време. След това се добавя сока от изцедения лимон, разбъркват се и се оставят за се задушават още 5 мин. И готово!

Да Ви е сладко! Аз ги сервирах с картофена салата с праз и зехтин. Получи се добра комбинация.

Малинова / орехова тарта

Защо тарта ли? Ами че за по фЙешън нЕк’ си… Иначе по нашенски е маслен пай, ама то и „пай” не е особено нашенско… Както и да е – крайно време беше да се пробвам и на сладкарското поприще. Впрочем оригиналната рецепта е находка на любимата, ама аз нейния вариант съм го виждал само на снимка за момента, а и се оказа, че за разлика от Финско, тук е относително трудно да се намерят замразени малини.

Тази рецепта първо я пробвах в малинов вариант, след което ми се стори, че тя няма да стане по-малко сладка, ако я модифицирам с карамел с орехи, но поне ще имам усещането, че ям нещо полезно заради ядките…

Но стига толкова лирически отклонения!

Продукти:

250 гр. брашно

230 / 335 гр. масло (а НЕ омразния и ВРЕДЕН маргарин!!!)

30 / 240 гр. захар

1 ванилия

буркан сладко от малини (на кутията пишеше, че е 360 гр.)

/ 120 мл. сметана за готвене (реших, че може и да не е сладка)

/ 250 гр. орехи

Приготовление:

Най напред се приготвя самия пай. За целта се смесват 250 гр. брашно, 230 гр. масло, 30 гр. захар и една ванилия. Меси се първоначално с вилица, а по някое време се продължава с ръце, докато се получи хомогенно тесто (не лепне особено заради маслото). Разстила се равномерно в тортена форма (например като се разточи вътре във формата с чаша), като накрая се оформя ръб висок около 0.5 – 1 см. Ако се приготвя малиновия вариант, върху разстланото тесто се намазва равномерно сладкото от малини, като се внимава да не прелива от ръба. Пече се 10-12 мин в предварително загрята фурна на 190 °С.

Ако не ви мързи и сте избрали ореховия вариант, докато се пече тестото, се приготвя гъст карамелов сироп. За целта 210 гр. захар се разтапят на котлон в дебел тиган. В момента, в който захарта се разтопи и карамелизира, се добавя маслото, като се бърка през цялото време с дървена лъжица (почва да кипи и да се вдига пара, ама не се стряскайте). Веднага след това се добавя и сметаната и се бърка докато спре да кипи и да се вдига пара. Накрая се добавят предварително счуканите на едро орехи. Процедурата трае около 10 мин., през което подложката трябва да се е опекла. Полученият полутечен орехов крокан се разстила върху опечения пай и се пече още 2-3 мин за да „оженят” съставките, както казват във френските кулинарни предавания.

Накрая се оставя да изстине, след което, уви, се оставя поне за една нощ в хладилник. Може да се гарнира със ванилов сладолед или разбита сметана. Яде се по малко, че хем е отровно сладко, хем е блажничко. Но пък е много добро за силно италианско еспресо!

Кнедли

Кнедлите са едно не-българско ястие, по-скоро гарнитура, която предвид на географския си произход, е в състояние да изпие доста бира. Разбира се, ако човек не е достатъчно извратен да ги гарнира със сладко от боровинки или сини сливи… Аз много пъти съм се изкушавал да ги опитам именно в този им вид, но, признавам си, в последния момент винаги ме хващало истински страх… :D

На мен кнедлите си ми харесват солени и сами по себе си са достатъчни за гарнитура към някакво по-тежко месо със сос, но като че ли най-много са ми вкусни с препържен лук... Та по същество:

Необходими продукти (за около 5-6 порции):

500 гр. добре сварени картофи;

100 гр. брашно;

100 гр. грис;

2 глави лук;

масло (олио);

сол;

захар (не се стряскайте, тя е само една щипка и се използва за лука).

Приготовление:

Картофите се сваряват на парчета (за по-бързо) в подсолена вода докато се размекнат почти до етап на саморазпадане. Отцеждат се от водата и се оставят да изстинат леко. В момента, в който е възможно да се пипат с ръка, макар и да парят, се намачкват бързо, добавят се гриса, брашното и малко сол, след което сместа, както е още гореща, се меси докато стане почти хомогенна на пипане и с консистенция на тесто. Междувременно се оставя в тенджера да заври подсолена вода. Когато сместа се размеси напълно, от нея се оформят „салами“ с дебелина 5 см в диаметър и дължина около 15-20 см, като тестото се търкаля по равна повърхност. Важно е двата края на саламите да са равни, за да могат да се оформят и от тях парчета, както и саламите да не са прекалено дълги, за да не се пречупят при пренасянето в тенджерата и последващото им изваждане. Така оформени, те се пускат внимателно във вряща вода, при което трябва да потънат. В момента, в който те изплуват на повърхността, те се изваждат като се внимава да не се счупят и се оставят да се охладят. След като изстинат се нарязват на филийки с дебелина около 5-6 мм с помощта на конец (лепнат и използването на нож не е добра идея, освен ако не е специален нож за меко сирене).

Докато кнедлите се варят се запържва лука, нарязан предварително на тънки шайби, които в процеса на пържене трябва да се разпаднат. Пържи се до златисто-кафяво. За да станат по-хрупкави може да се сложи щипка захар. Така изпържения лук се нарежда върху шайбите кнедли.

Ако някой замести лука със сладко от боровинки или някакво друго извращение, да остави коментар какво се е получило! Тъй като са доста засищащи, те биха могли да бъдат и основно ястие, а гарнитурата да бъдат няколко парченца обърнат на тигана бекон… :P

Да ви е сладко!

Пълнени пилешки кожички с месо и грах

Това е една рецепта, продукт изцяло на моята фантазия и за която с основание претендирам за авторски права… Отличава се с високо холестеролно съдържание (както почти всички мои), тоест вкусна е, бърза е и е лесна за приготвяне.

Необходими продукти: 500г. пилешки кожички, 500 гр. говежда или пилешка кайма (пилешката се намира трудно, а и не се знае какви боклуци са набутани в нея), 250 гр. замразен грах, сол, черен пипер, чесън на прах, червен пипер.

Приготвяне: Кожичките се измиват една по една поотелно и се отцеждат. Каймата, грахът и подправките на вкус се омесват добре. В зависимост от размера и броя на кожичките се правят кюфтета с подходящ размер от размесената кайма с грах и подправки, които внимателно се завиват от всички страни с кожичките, като се нареждат в тава, така че частите от кожичките, които се застъпват, да бъдат отдолу с цел да не се разтворят при печенето, а също така и да изглеждат гладки отгоре.  Внимава се между „сърмите” да има разстояние за да се препекат добре от всички страни. Поръсват се леко с червен пипер за цвят и се пекат около 40 мин. при 200 ºС. Веднага след опичането се вадят от тавата и отделената от тях мазнина докато са още съвсем горещи с цел мазнината да не пропие обратно като започнат да изстиват.

 Забележка. Може да се използват както говежда кайма, така и пилешка. Свинската не е много препоръчителна защото не може да поеме отделената от кожичките мазнина. С двата вида кайма вкусът се различава, но и с двата се получава еднакво добър, макар и различен, резултат.

Адана кебап

В резултат на смута в Интернет пространството, който внесе нашето 3-часово посещение в Одрин миналата седмица, реших да пусна рецептата и на Адана кебапа... :P

Необходими продукти:

За кебапа: 500 гр. говежда кайма (не се стряскайте, у нас телешко месо не се продава, а се продава единствено говеждо под името телешко), 500 гр. тлъста агнешка кайма (трябва да намерите начин да убедите месаря да ви я смели или да си я смелите сами), две глави лук, два стръка магданоз, сол, черен пипер.

За гарнитурата: 5 големи глави лук, два стръка магданоз, няколко скилидки чесън, домати, зелени люти чушки или чорбаджийки.

Приготовление:

Двата вида месо се смилат заедно (ако си го мелите вкъщи) или се размесват добре. Добавят се предварително нарязаните на ситно магданоз и лук, както и подправките. Размесва се добре, след което се взима част от каймата с размер на голямо яйце и се омесва около специален за целта шиш (моите съм си ги купил от Турция, но важното е да са дълги около две педи, плоски и широки около 5-6 мм), така че да се получи дълго около 10-12 см леко сплеснато кебапче. Пече се на скара от двете страни.

Гарнитурата се приготвя, като лукът се нарязва на много тънки филийки, към него се добавят ситно нарязания магданоз и счукания чесън. Размесва се и се гарнира допълнително със запечени върху скарата домати на половинки и зелени люти чушки. Поднася се върху специални питки, наречени „пиде” (е, по мое мнение една пърленка би свършила същата работа… :D ). Може да се добавят и други гарнитури.

Кебапчета

Така… От доста време ми се ядяха истински кебапчета, с други думи казано – направени от месо. Дълго време си мислех, че това е непосилна кауза, но в един даден момент с малко чужда помощ се престраших и написах в Гугъл „рецепта за кебапчета”. Естествено излязоха около 42 900 резултата. Извадих късмет, че наред с разни диващини по форумите от рода на „кебапчета в домашни условия няма начин да станат” или „до вилата има един цех, дето бълва един бял прах на три смени, с който стават невероятни кебапчета, след като се сложи в каймата”, на едно от първите места излязоха една рецепта от рецептурника на заведенията за обществено хранене от преди от 80-те години, както и няколко други смислени рецепти, които се припокриваха в голяма степен. Те се различаваха основно по това от какво месо се правят истинските кебапчета, както и количеството вода, което се слага в каймата.

В крайна сметка аз изкомпилирах следната рецепта:

Необходими продукти: 1 кг. кайма ОТ МЕСО!!! (смляна при кварталния месар или както в моя случай „Стара планина” 60% свинско:40% говеждо, че ми беше под ръка), 5 гр. кимион, 5 гр. черен пипер и 5 гр. брашно от чесън. Сол не добавих понеже на етикета на каймата пишеше, че има.

Приготовление: Каймата се омесва добре с подправките от предишната вечер, като се добавя вода, колкото поеме. В моя случай - около 300 мл., но предполагам, че е заради по-сухото говеждо. Ако се използва само свинско, би трябвало да е около 200 мл., както пишеше в един от вариантите на рецептата. Така че внимателно. Меси се, меси се и пак се меси докато побелее и стане еднородна. Оставя се една нощ в хладилник, след което преди печенето отново се меси и се добавя още малко вода (в някои варианти – газирана, но аз сложих обикновена). При мен пое около 100 – 150 мл. Отново се меси до припадък докато стане еднородна. Оформят се кебапчета (с влажни ръце за да не лепне каймата !) и се мятат на скарата и се пекат.

Резултатът:

Макар и да не ги докарах много на външен вид, станаха превъзходни, а аз си спомних детството ми! J Да ви е сладко!