ЛИМОНОВ ЧИЙЗКЕЙК

Нещо напоследък съм се побъркал – вместо да експериментирам със свински вратни пържоли, аз - с чийзкейкове. Отделно в последно време все ми се ядат някакви лимонови неща… Луда работа, ама за да ми мине, трябваше да си начеша крастата… И хич не съжалявам, че си я начесах!

Необходими продукти:

2 лимона

400 гр. заквасена сметана

375 гр. (3 пакетчета) сирене „Крема“

150 гр. обикновени бисквити

125 гр. краве масло

100 гр. пудра захар

1 течна ванилова есенция

3 пакетчета желатин

жълта сладкарска боя

Приготвяне

Започва се с подготовката за основата на чийзкейка, която съм описал подробно в рецептата за смокиновия ми чийзкейк. Докато тя стяга, се приготвя самият чийзкейк. Най-наред се остъргва кората на един от лимоните, след което двата лимона се изцеждат.

Трябва са се получат поне 150 мл. лимонов сок. След това се приготвя желатина за кейка, тъй като е необходимо време да поизстине. За целта 2 пакетчета от желатина се накисват в 100 мл. вода и след като набъбне, се разтваря на водна баня, а който знае как – в микровълновата (който не знае, да не пробва, че ще чисти доста). След това с миксер се разбива сиренето „Крема“. Към него се добавят 80 гр. пудра захар (ако обичате езикът ви да залепва за небцето от сладост, можете да сложите и повече) и се разбива отново да хомогенност.

Добавя се сметаната и процедурата се повтаря.

Следва добавянето на ванилията, настърганата кора и 50 мл. от изцедения лимонов сок.

След като и те се разбият равномерно с миксера, се добавя поизстиналия желатин. Оттук нататък, тъй като консистенцията е бая течна, се бърка енергично с дървена лъжица или силиконова шпатула. Боята се добавя на порции по малко, след което се разбърква до пълното ѝ разтваряне, до постигането на желания бледожълт цвят (вътрешността на лимона).

Сместа се излива върху стегналата във фризера бисквитена основа и се оставя в хладилник да се втвърди за 3-4 часа.

Най-накрая се приготвя желирания сироп за „кората“ на лимона. За целта останалите 100 мл. сок се прецеждат през фина цедка или марля да се отделят люспите на пулпата. Към тях се добавят 20 гр. пудра захар и 150 мл. вода. Добавя се жълта сладкарска боя на порции по малко до постигането на цвета на кора от лимон. Оставя се в хладилника да се охлади. Когато чийзкейкът се втвърди, се приготвя последната порция желатин от третото пакетче, разтворено в 50 мл. вода. Добавя се в изстудения в хладилник лимонов сок, разбърква се добре и се налива върху чийзкейка. След още 3-4 часа е готов. За да се извади от формата лесно без да се накъса горния слой, формата се отлепя внимателно с помощта на много тънък и тесен нож.

Ако този чийзкейк ви е харесал, можете да видите и рецептите ми за смокинов, „мохито“ (който не става за малолетни) и с горски плодове – приготвят се по почти идентичен начин.

Да ви е сладко! Ще съм благодарен на коментари и мнения, както и споделяния при желание!

БЕКОНЕНИ РУЛА С КАРТОФИ И КАБАНОСИ (НИГИРИ СУШИ ОТ БЕКОН И КАРТОФИ)

Мислех да кръстя рецептата нигири суши от бекон и картофи, но някак си реших, че ще е прекалено. Затова реших да е с описателно и информативно заглавие – не може нещо, което да е с бекон, картофи и пушена наденичка, да не е божествено вкусно. Просто няма начин!

Иначе тази рецепта ми хрумна, гледайки някакво клипче, където правеха постелка от преплетен бекон. Не си спомням самата рецепта, но постелката от бекон веднага ми се загнезди в съзнанието и от около месец ме човъркаше отвътре. Така онзи ден, без много да му мисля, купих бекон, а след това трябваше да го мисля какво да го правя… Е, измислих го:

Необходими продукти (за 1 порция):

8 ленти бекон (с дължина около 4 пъти ширината)

2 средни картофа

1 бр. кабанос (пушена наденичка)

5 гр. кашкавал (за наръсване)

сол

черен пипер

червен пипер

сух босилек (може и други треви по избор според вкуса)

Приготвяне

Най-напред картофите се сваряват в подсолена вода, като ако са нарязани, това отнема по-малко време. През това време се приготвят „постелките“ от беконени ленти, в които ще се завият рулата по посочената технология.

Добре е това да стане върху готварска хартия, тъй като тя после ще улесни завиването на рулото. Внимава се да са плътни без много отвори между парчетата.  Сварените картофи се отцеждат добре от водата и се прехвърлят в купа.

Добавят се подправките на вкус по отношение вид и количество, след което се надробяват грубо с вилица, като междувременно се размесват и самите подправки.

Половината от сместа се слага в единия край на постелката, като върху нея се нарежда кабаноса, който предварително се нацепва 2/3 от ширината му през сантиметър-два откъм завитата на вътре страна, че да не е крив.

Отгоре се слага останалата картофена смес, след което се оформя руло около кабаноса.

Повдигайки готварската хартия, рулото се завива в беконената постелка. Прехвърля се в тава и се наръсва с малко настърган кашкавал.

Пече се около 30 минути на 180 °С на вентилатор. Картофите попиват мазнината от бекона и съвсем не става тежко, а пушенето кабаносче отвътре става на масло!

Вадете бирата!

Забележки:

1. Подправките в картофената смес търпят вариации. Следващия път (със сигурност ще има такъв, при това скоро!) ще пробвам с копър или пък с ким. Абе който каквото му душа иска.

2. Сериозно се замислих да сложа и малко заквасена сметана в картофената смес, но ме достраша да не стане мазно. Но това количество картофи се справи изключително добре с мазнината на бекона, много над очакванията ми, така че и това ще бъде изпробвано. Ако някой го направи преди мен, да бъде любезен да сподели резултата.

ОКТОПОД НА СКАРА

Човек, опита ли веднъж октопод на скара, се влюбва за цял живот. Особено, ако е опитвал, както го готвят на най-доброто място за октоподи, където е местен деликатес – о-в Корфу. Ако някой попадне там, горещо му препоръчвам да седне в някое малко ресторантче на самия бряг на плажа (колкото по-малко е ресторантчето и колкото по-близо до водата, толкова по-добре) и да се отдаде на тази вкусова симфония. Е, аз тази година не съм ходил до Корфу, а и няма изгледи да отида, но пък станахме полуцивилизована държава и човек вече може да се снабди с този деликатес и у нас. Проблемът е, че готвенето на това главоного е тънка работа – ако не е досготвено, то се точи като каучукова гума в устата, а ако е преварено – става изключително твърдо. А пък донякъде обезкуражаващо за кулинарните експерименти с неясен резултат действа и цената му, която не може да мине за ниска… Е, престраших се, купих и се зарових в интернет… И попаднах на глупости, от които ми настръхната косите и които човек може да рине с лопата. Ама нали сме нация от специалисти по всичко, при това с комплекси, таа трябва да се изкажем! Но в някои от рецептите имаше смислени неща и в края на краищата аз комбинирах различни идеи от различни рецепти, добавих шестото ми чувство и вдъхновението, а то взе, че стана превъзходно! Затова бързам да споделя идеята, а пък ще съм благодарен, ако и читателите на блога ми я споделят.

Необходими продукти:

1 бр. октопод (от 1 кг суров излизат 3 нормални или 4 гурме порции)

1 глава лук

целина

дафинов лист

сол

черен пипер

2 бр. коркови тапи от бутилка от вино

чесън

босилек

зехтин

лимонов сок

Приготвяне

Особеното при октопода на скара е, че първо трябва да се свари (не съветвам читателите да се втурват в дивотии от рода да се млати в масата или да се бие с чук за пържоли), при това в марината. По отношение на състава ѝ има също доста дивотии в мрежата, като в някои се слагаха до 20 подправки (между които и канела!), но според мен повече от 4-5 подправки започват да се бият и почти винаги резултатът не е добър. Затова аз се ограничих до следните неща: лук, целина, дафинов лист, сол и черен пипер.

Сложих в тенджера една едро нарязана глава лук, два дафинови листа, две парчета целина (замразен корен, който си пазя във фризера), 2 ч.л. сол и 1 ч.л. черен пипер.

Налях вода и пуснах вътре корковите тапи (слагат се, евентуално, ако октоподът пусне мастило, да го абсорбират, а не за да стане по-крехък, както пише на много места), след което сложих водата да заври.

През това време почистих октопода – моят беше изчистен, но човката и очите си стояха и се наложи да ги изрежа (ако някой има непочистен – в Youtube клипчета безброй как се прави). След като водата заври се прави следното нещо с цел пипалата да се навият елегантно – октоподът се хваща за тялото и пипалата се потапят за 1-2 секунди във врящата вода, след което се вади, като процедурата се повтаря няколко пъти.

След това се пуска и се оставя да ври на слаб огън. И това е най-деликатната част, от която зависи да е сготвен, но да не е твърд и жилав – има правило, според което за всеки килограм суров октопод варенето продължава 40 минути.

Моят беше около 700 грама и го варих на бавен огън 30 минути, при което уцелих времето. След като се свари, се измива със студена вода, отцежда се и се нарязва.

В купичка се смесват зехтин, сушен босилек и няколко скилидки смачкан чесън. Парчетата се мариноват в тази смес, след което се оставят да престоят известно време, като принципъът е колкото повече – толкова по-добре.

Накрая става същинското печене на скара, което продължава около 10 минути, през което време парчетата се обръщат през 2-3 минути.

Залива се с прясно изцеден сок от лимон и се сервира с гарнитура по избор.

Естествено, върви с мастика, узо, рецина или бяло вино… Бон апети!

ЛИМОНЕНИ МЪФИНИ

От доста време се опитвам да намеря рецептата за един лимонов кейк с лимоново тесто и лимонова глазура, който бях ял преди време, но така и не успявам. Попаднах обаче на една рецепта за малки лимонени кексчета и като я прочетох, ми се стори, че ще стане това, което търсих. Е, голям кекс при печенето не стана, че се спихна в средата, но пък на вкус се доближаваше 80-90% до това, което исках. Затова реших да повторя в мини вариант, както си беше в оригинал. Като изключим глазурата, която явно беше сбъркана като количество и поради което моите мъфини се претовариха и станаха отровно сладки, общо взето се получи. Затова се престрашавам да споделя как я осъществих без полуфабрикатите, които също присъстваха в оригиналната рецепта.

Необходими продукти (за 12 броя средни по размер мъфина):

250 гр. брашно

150 гр. масло

600 гр. пудра захар

2 яйца

1 лимон

6 гр. (около ½ пакетче) бакпулвер

1 бр. ванилова есенция

½ ч.л. сол

Приготвяне

Фурната се включва да загрее на 200 °С (без вентилатор). Кората от лимона се остъргва и заделя да чака в готовност. 150 гр. от маслото, което е добре да е извадено предварително, че да омекне (ако сте забравили, го нарежете на тънки филийки), се разбива с миксер докато стане меко и пухкаво.

Към него се добавят 150 гр. пудра захар и се разбива отново до получаването на еднородни вид и консистенция.

Добавят се двете яйца и ваниловата есенция и се разбива отново до еднородност.

След това се добавят пресятото брашно, бакпулверът и солта и отново се разбива до хомогенност.

Най-накрая се добавя половината от настърганата кора и се разбърква за последен път да се разпредели равномерно.

Сипва се във формички за мъфини (аз използвах силиконови), като направих грешката да ги попрепълня и в процеса на печене два преляха, поради което съветвам да се пълнят под 2/3 от обема. Сместа е малко гъста и няма как да се изравни, но спокойно – в процеса на печене си се подравнява сама.

Пекат се 15 мин. до добиването на златист цвят.

Оставят се да изстинат, през което се приготвя глазурата. За целта с миксер се разбиват 450 гр. пресята пудра захар и 100 гр. меко масло. Когато се смесят, към тях се добавя сока от лимона, от който е остъргана кората (няма нищо да се хвърля я! ;) ). Отново се разбива до хомогенна смес, след което се разпределя с лъжичка върху мъфините.

След около 6-7 часа, когато глазурата е стегнала, кексчетата се украсяват останалата настъргана лимонена кора.

Забележка!

От лакомия и любопитство реших да опитам един още почти топъл – груба грешка! Наложи се да го ям с лъжичка, нито мъфинът си беше образувал структурата (беше полутечен), нито глазурата беше стегнала като хората. Да не говорим, че в почти топъл вид ми се стори неприятно сладък. След престой една нощ в хладилника обаче, нещата стояха по съвсем различен начин! Да ви е сладко!