ВИТА БАНИЦА СЪС СИРЕНЕ НА ТИГАН

След като преди време поовладях технологията на наложените баници на тиган, които приготвях с пресни дебели домашни кори, печени на сач, оттогава ме глождеше мисълта за вита баничка на тиган – такава, която аз да си развивам, ядейки с пръсти и да си ги облизвам. С печените кори на сач реших, че няма да е добре, тъй като те са кръгли и масурите няма да са с еднаква дебелина по цялата им дължина. От друга страна се колебаех пред неизвестността какво би се случило с фините кори в тигана върху котлона. Е, днес се реших – какво толкова, най-много да приготвя храна за уличните кучета на стойност няколко лева. Преживяват се… А пък то взе че стана – няма как да се опише!

Необходими продукти:

1 пакет фини точени кори (15 листа)

300 гр. сирене

3 яйца

150 гр. кисело мляко

150 гр. масло

Приготвяне

Започва се с маслото, което се разтапя (примерно в микровълнова фурна) да си седи готово. В купа се натрошава сиренето и към него се добавят яйцата и киселото мляко. Размесват се добре.

Тиганът, който трябва да е с дебело дъно, че да разнася равномерно топлината от котлона, се намазва с разтопено масло.

Корите се разстилат. Най-горната се прегъва наполовина, след което втората под нея се намазва с масло в откритата част.

Следва обръщане на другата половина на най-горната кора, така че да се намаже и другата половина на тази под нея.

Горната кора се отваря, след което и тя се намазва с разтопено масло.

Върху нея се нахвърля около 1/7 от плънката (имах 15 кори, а за всеки масур се използват две) по дължина, като тя трябва да заеме около 2/3 от височината (горната 1/3 е да „запечата“ масура, че да не избива плънка от него).

Навива се на масур, който след това се навива около себе си в средата на тигана.

Процедурата се повтаря с 3-тата и 4-тата кора и така докато свършат (от 15-тата кора направих един по-тънък масур с по-малко плънка). Когато масурите се навиват в тигана, се внимава краищата им да се разминават поне на няколко сантиметра.

След като се навие цялата баница, тя се намазва отгоре с останалото разтопено масло.

Тиганът се слага на СТУДЕН котлон, който трябва да се настрои на средна степен (в моя случай 5-а от общо 9), след което се похлупва. Аз успях да уцеля точния момент за обръщането от раз на основата на аромата, пък и понатрупания опит, който се падна на 25-тата минута, но съветвам като начало да се проверява на всеки 10-на минути. Самото обръщане в тигана става с помощта на технологията на чинията – чиния с диаметър по-голям от тигана (трябва да е по-голям, че ако се накапете с разтопено масло боли зверски, а след това мехурите оставят белези), тиганът, заедно с чинията се обръща, така че баницата да падне върху него, след което баницата се „подхлъзва“ от неопечената страна обратно в тигана. Печенето от другата страна преди време установих, че отнема около 1/3 от времето за първата страна, така че проверих баницата на 8-та минута и тя се оказа идеално изпечена.

Еми няма какво повече да обяснявам – снимките, макар и правени само с телефон и необработени, говорят достатъчно. Мога само да кажа, че и вкусът и ароматът не отстъпват на визията. А цялата подготовка, заедно с печенето, отнеха под 45 минути… J

Да ви е сладко!

ПИЛЕ В СТОМНА С ПУШЕНО СИРЕНЕ, КОЛБАС И БЕКОН

Това е една стара, вкусна и много любима семейна рецепта, която кой знае защо, не бях приготвял от години. Е, преди известно време се сетих за нея и не мирясах докато не я приготвя. Пък и е подходяща за студено време, тъй като е калорична. Да не говорим за особения привкус, който всяко ястие, приготвено на бавен огън в глинен съд, има!

Необходими продукти:

1 цяло пиле от около 1,2 кг. (или само части от него, съответстващи на него по количество)

250 гр. бекон

200 гр. пушена наденица (или друг колбас)

200 гр. пушено сирене

1 глава лук

1 глава чесън

3-4 супени лъжици сушени домати в зехтин (олио)

1 ч.л. сол

1 ч.л. черен пипер

1 ч.л. червен пипер

лют червен пипер (по желание според вкуса)

1 ч.л.  ронена чубрица

Приготвяне

Започва се със стомната (гърнето), която трябва да е с капак и с достатъчно голям отвор, така че парчетата пиле да минават през него.

Обикновено се налага да се измие, тъй като се използва рядко, но това оставям на лична преценка. Поради някаква магия на печената глина обаче, колкото по-стара и повече използвана е стомната, толкова по-вкусно става ястието – емпирично установен факт! Пилето се нарязва на парчета.

В случая, тъй като никой вкъщи не е фен на бялото месо, вместо пиле нарязах на половинки два огромни бута. Слага се в стомната.

Върху него се поставят нарязания лук, нарязаното пушено сирене (в случая използвах пушен кашкавал, тъй като се оказа, че вече е почти невъзможно да се намери истинското пушено сирене от едно време – онова, което беше опаковано с восъчна хартия), беконът, наситнен на кубчета, нарязаната наденица, доматите (без да се взима много от мазнината, но и без да се отцеждат), изчистените и нарязана на две на три скилидки чесън и подправките.

Стомната се похлупва с капака и се разтърсва силно 10-20 пъти, така че нещата в нея да се размесят добре (резултатът се проверява ;) ), след което, за да не се спука, се слага похлупена в студена фурна.

Фурната се включва на 180 °С без вентилатор, след което си намирате някаква работа за около 3 часа и половина. Като я извадите и отворите (много внимателно, че наистина пари!), освен аромата, който няма как да се опише, вътре ви очаква подобна гледка:

Да ви е сладко! Днес няма да сте на диета!

И едно уточнение – пробвал съм рецептата в йенска тенджера с капак и не става същото, така че бягайте примерно да Женския пазар за гърне с похлупак и го използвайте повечко, че да ви стават ястията все по-вкусни! Ех, като казах това, се сетих за боба в гърне… Ама това ще е за друг път – но сега, когато ми е в главата, ще е скоро! ;)

БАКЛАВА С КАДАИФ

Идеята за тази рецепта ми хрумна докато гледах някакво клипче на непонятен за мен език в интернет, каквито се въртят много напоследък. Но пък то какво има толкова да му се разбира, така че вложих нотка лично отношение към рецептата (сиропът определено не е от клипа, тъй като нищо не разбрах) и експериментирах. Е, след като се наложи да пообиколя из Женския пазар за суров кадаиф. Кат осе замисля – май само това е сложното в рецептата.

Необходими продукти:

1 пакет (500 гр.) фини кори за баница

500 гр. суров кадаиф

300 гр. орехи

100 гр. филирани бадеми

2 с.л. грис

250 гр. масло

1 кг. захар

3 с.л. мед

1 ч.л. лимонтузу

сокът на ½ лимон

1 пръчка канела

1 пакетче ванилова есенция

Приготвяне

Най-напред се започва със сиропа, тъй като е необходимо време да изстине. За приготвянето му в литър и половина вода се слагат захарта и канелата.

След като заври се оставя за 10 мин. да ври на спокоен огън, като в края се добавят меда, ванилията, лимонтузуто и сока от лимон. Разбърква се добре, след което се оставя да изстине.

Орехите се натрошават с мелничка за орехи или с начукване, но внимателно, че да не станат прекалено ситни и да не се усещат.

Към тях се добавят филираните бадеми и гриса и сместа се размесва хубаво.

Маслото се стапя. Корите се разгъват.

Най-горната се намазва обилно с разтопено масло.

Кадаифът се разделя визуално на толкова части, колкото броя кори има в пакета. Върху половината от намазаната с масло кора се разпределя равномерно „полагащия ѝ се“ кадаиф, като се внимава за две неща: да достига плътно до ръбовете и да няма възли (ако има, те се разделят).

Сместа от ядки и грис също визуално се разделя на части, съответстващи на броя на корите. Съответната порция се разстила равномерно върху вече разстлания кадаиф.

Кората започва да се навива плътно руло откъм страната на кадаифа, но се внимава да не се разкъса.

Процедурата се повтаря по същия начин и с останалите кори. Получените рула се нарязват на парчета с височина около 5 см, като се внимава височината на всички да е горе-долу еднаква. Задължително се използва много остър нож, така че да рулата да не се нарежат, а не разкъсат! Тавата, в която ще се пекат, се намазва останалото масло, след което нарязаните рулца се подреждат плътно едно до друго, но не прекалено силно (обикновено те се свиват при печенето, поради което тези, които са  с неправилна форма, се изправят достатъчно в процеса на печене).

Ако не се поберат всички, останалите се пекат в друга тава. Самото опичане е при 200 °С на вентилатор до златисто-кафяво (примерно около 40 мин., но е добре да се следи).

След като баклавичките се опекат, те се заливат постепенно със сиропа на толкова порции докато поемат от него (нивото на сиропа между тях се проверява през 5-10 минути). Оставят се поне една нощ на стайна температура или в хладилник (ако са напълно изстинали!).

Да ви е сладко! На мен ми беше и тази рецепта определено ще бъде повторена, като се изкушавам следващия път да експериментирам и с други ядки, както и да сложа стафиди или някакъв друг ситно накълцан изсушен сладък плод. Ако някой го направи преди мен, да пише как се е получило.