ЛЕКО ПИКАНТНИ ТЕЛЕШКИ ПРЪЧИЦИ БЕЗ ОСОБЕНА КОНЦЕПЦИЯ

На всеки му се е случвало да остане с някакъв продукт в хладилника, без да знае какво да го прави… В моя случай това бяха около 400 гр. телешка кайма. И ето какво се получи при мен от нея – бързи, лесни, диетични и леко пикантни телешки пръчици.

Необходими продукти (количествата няма да ги фиксирам, тъй като те зависят от наличностите в хладилника и вкусовете на готвачите и консуматорите):

телешка кайма

сол

черен пипер

червен пипер

чесън на прах

домати, лук и магданоз за гарнитурата и естетическо оформление

Приготвяне:

Скарата се включва да загрее докато се приготвя каймата. Самата кайма се размесва старателно с подправките на вкус. От нея се оформят топки с големината на не много голям орех. Тези топчета се нанизват по едно на шишче, след което се разстилат постепенно чрез намачкване и разтегляне до етап да не са по-дебели от 7-8 мм като се внимава да се запази целостта и да не се подава шиша. Пекат се по 2-3 минути от всяка страна на загрятата скара. Съчетавайки схващането на французите, че човек първо яде с очите си, с това на сърбите, че скара без лук за гарнитура не може, аз съчетах пръчиците със ситно нарязан лук и домати с магданоз за украса и овкусяване. След като седнах на масата, установих, че времето от отварянето на хладилника до сядането ми на масата е било не повече от 25-30 мин. Така че тази рецепта е и бърза!

Да Ви е сладко!

Свински котлети във фолио с картофи, лук и бекон

Това е една рецепта, която е едновременно лесна, вкусна и ефектна. Бих казал също така и относително бърза (като се изключи времето за печене, но през това време какво пречи да се напредне с предястието и аперитива…). Посочените продукти са за една порция (впрочем порциите са обилнички), като необходимите количества се преизчисляват за броя на порциите.

Необходими продукти:

един котлет

един по-скоро голям картоф

няколко парчета бекон (най-добре става с английски сурово пушен)

половин средно голяма глава лук

подправки – сол, черен пипер, червен пипер

желателни, но незадължителни глезотии (примерно сушени домати с чесън и босилек в зехтин, сушени манатарки или др.)

Приготовление

Върху квадратна чиния (или направо върху алуминиевото фолио) се нареждат плътно парчетата бекон така, че да покрият порцията отдолу. Върху тях се подреждат резени лук с дебелина около половин сантиметър, а върху тях половината картофи, разрязани също на кръгчета със същата дебелина, като те се посоляват леко. Върху картофите може да се сложат примерно малко сушени манатарки за аромат, а върху тях се поставят котлетите, които предварително са посолени със сол и черен пипер от двете им страни. Върху тях на свой ред се нареждат по няколко сушени домата в зехтин, като те се вадят така, че да не се отцеждат много от зехтина. Отгоре се покриват с останалата половина от резените картофи, които се посоляват със сол и червен пипер. Така направените „сандвичи“, заедно с чиниите, ако се правят в чинии, се загъват плътно с алуминиевото фолио и се пекат около 100 минути на 160 °С. 

Сервират се загънати с фолиото, поставени върху големи чинии, тъй като винаги продуктите показват тенденция да бягат от малката чиния.

Бели бъбреци с чеснов сос

Нямам никакво намерение да се спирам върху вярванията за консумацията на този по-особен вид карантия – ще спомена единствено, че това е малко особена рецепта, която не е за всеки, особено за хора със слаби сърца. Основният проблем на белите бъбреци е, че се намират трудно. Трудно, но не и невъзможно – било от роднини от село, било директно от кланица, а понякога и в резултат на късмет в магазина за карантия. Този тип късмет не е за изпускане и се оказва, че на Женския пазар вероятността да ви споходи е по-голяма.

Сега към рецептата… По навик, а и според вътрешните ми разбирания, няма да работя с точни количества – готвенето и изкуство, а както се знае, художниците не запълват предварително очертани макети.

Необходими продукти:
Бели бъбреци - колкото успеете да намерите, но дори и да са само два, не се отказвайте!

брашно

олио

изсушен наронен босилек

червен пипер

черен пипер

сол

Необходими продукти за соса:
кисело мляко – 2 супени лъжици

майонеза – 1 супена лъжица

чесън – 2-3 скилидки

пресен копър – няколко стръка

В тенджера се слагат вода и сол и се оставя да заври. Когато водата заври, изплакнатите бели бъбреци се слагат един по един, така че водата да не изстине и да спре да ври, като се бланшират за не повече от 2-3 минути, след което се вадят и отцеждат от водата. Оставят се да изстинат, след което ципите, с които са обвити, се обелват много внимателно, така че меката сърцевина да не се разруши и да не стане на пихтия. Докато бъбреците изстиват в купичка се смесват брашно в количество, необходимо за панирането на бъбреците, сол, черен пипер, червен пипер и изсушен босилек на вкус. Обелените бъбреци се нарязват на филийки с много остър нож, така че да не се разрушат, овалват се в сместа от брашното и подправките и се изпържват в силно сгорещено олио от двете страни за 1-2 мин до златисто-кафяво. Изваждат се и се оставят по възможност на решетка да се изцеди мазнината от пърженето.
Сосът се приготвя като се смесват майонезата, киселото мляко, счуканите скилидки чесън и ситно нарязания копър. Бърка се до хомогенност, след което сосът може да се полее върху белите бъбреци или да се сложи в малка купичка в чинията.
Да ви е сладко!

Пияни свински пържоли със сушени домати и гъби

По принцип след коледното освинване обикновено остават доста меса. В моя случай – готови начукани и овкусени със сол и черен пипер свински пържоли. От друга страна аз много мразя да работя (макар и вкъщи) между Коледа и Нова година, а днес ми се наложи именно това. Но не ми се работеше, а навън термометърът показваше -6 °С, а според компютъра се било усещало като -12 °С. Така че, гледайки снежинките на парцали, работата само я започнах, тъй като не потръгна. От друга страна времето бе красиво, но само през прозореца. Така днешния ми житейски път логически стигна до отворената врата на хладилника…

Погледът ми попадна на останалите свински пържоли, но не ми се пускаше скарата в кучешкия студ навън, а и не ми се ядеше чорбеста манджа. Затова реших да импровизирам с наличните вкъщи продукти. А резултатът, който нарекох поетично „пияни свински пържоли“, се оказа повече от успешен, така че го споделям с удоволствие! Станаха толкова вкусни, че дори и главоболието, с което се събудих, ми мина…

Необходими продукти:
свински пържоли – вид и количество според вкусовите предпочитания (аз предпочитам вратните), важното е да могат да покриват дъното на тигана с капак, без да се застъпват и без да остава много свободно място (ако трябват повечко – на два пъти, рецептата не отнема време)

сушени домати в зехтин – на око, да има, никога не са излишни

гъби – примерно 15-на дребни печурки, в моя случай мариновани, тъй като нямах пресни

червено вино – около 150 мл.

подправки – сол и черен пипер на вкус

Приготвяне

Най-напред пържолите се начукват качествено, така че от пържола с дебелина 1 см да се получат не по-дебели от 4-5 мм, което означава да станат двойни по площ (излишно е предполагам да напомням, че първо се млатят здравата с големите зъби на чука, а след това се „оформят“ с дребните). Посоляват се от двете страни на вкус равномерно със сол и черен пипер, след което се нареждат плътно една върху друга (въпреки, че се нареждат една върху друга, СЕ ОВКУСЯВАТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО И ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ!). Така наредени се оставят най-малко за една нощ в хладилник, като се покриват за да не изсъхнат. Това време е необходимо за да се разтвори солта и да дифундира равномерно, както и вълшебството на аромата на черния пипер. На другия ден (или когато там се падне) в тиган с незалепващо покритие се отсипват една – една и половина лъжици от зехтина на сушените домати, загрява се и пържолите се обръщат за по няколко секунди от двете страни в мазнината да се запечатат. Много е важно да не се оставят да се пържат дълго, тъй като ще изсъхнат! След това се добавят доматите, нарязаните гъби и виното, като се изсипват равномерно направо върху пържолите. Огънят се намалява в момента, когато течността кипне, тиганът се покрива с капака и се оставят да се задушават докато водата от виното се изпари ПОД КАПАК. Готови са когато останат само на мазнина. Важно е огънят да е слаб, тъй като това ще изпари виното по-бавно и ще му даде време да овкуси месото. Също така на слабия огън пържолите няма да започнат да се пържат, което ще ги изсуши.

Да ви е сладко! Работата не е заек да избяга, така че може да ги преглъщате с останалото червено вино…

Crème brûlée

Това е един от любимите ми десерти, чиято рецепта наскоро усвоих и оптимизирах за родни продукти и условия. 

Необходими продукти:

800 мл. истинска течна сметана от мляко

8 яйца (само жълтъците)

200 гр. кристална бяла захар

50 гр. кафява захар

1 ч.л. ванилия на прах

Приготвяне

Жълтъците се отделят и се бъркат със захарта НА РЪКА (да не се образуват прекалено много въздушни шупли от миксера), както пише дакато побелеят, а всъщност докато бъркащият получи мускулна треска. Захарта така и не успява да се разтвори 100%, но поне 80% трябва да е разтворена. След което бъркащият може да си почине 5-10 мин. и отново да започне да бърка до припадък. Така 3-4 пъти докато захарните кристалчета почти изчезнат. Идеята е да се получи кремообразна хомогенна смес, в която почти не се наблюдават захарни кристалчета.

След като жълтъците се разбъркат, сметаната се слага в малка тенджера, към нея се добавя ванилията и се загрява на котлон при постоянно бъркане до момента, в който тя направи опит да заври, но не се оставя да заври. Междувременно, ако ванилията е истинска, би трябвало да се е разтворила от високата температура (може да се наблюдават черни точки от истинската ванилия, но те не пречат).

Следва постепенно добавяне на горещата сметана към жълтъчно-захарния крем при постоянно разбъркване, тъй като, ако се излее изведнъж или не се бърка, жълтъците може да се пресекат от високата температура. След добавянето на цялата сметана трябва да се получи гъста хомогенна жълтеникава течност, а захарта да се е разтворила напълно.

Получената течност се разпределя в купички, които се пълнят почти до ръба, тъй като в процеса на печене кремът се свива. Те се пекат в тава на водна баня в предварително загрята фурна на 120 °С за около 90 минути. Показателен за доброто опичане е видът на крема – трябва да се е свил около 25-30%, да има коричка, но да не е загорял, както и да не се тресе при разклащане като свиленградско малеби.

След като изстинат, купичките с крем се поставят в хладилник за поне една нощ (е да, трябва да се чака… L ). Непосредствено преди сервирането им те се поръсват с една-две лъжички кафява захар, която се карамелизира с помощта на газова горелка (може да се купи от магазините за домашни майстори).

Да Ви е сладко (в буквалния смисъл на думата)!

 А, и нещо много важно: не го вярвах и мислех, че е излишна глезотия, но кремът ДЕЙСТВИТЕЛНО е по-вкусен, ако се яде с порцеланова лъжичка. Явно металът въздейства на вкусовите луковици на езика или със самия крем.

Печена сьомга

Сьомгата е от онези храни, които по мое мнение, колкото по-малко се овкусяват и пипат, толкова по-добре стават. Затова и любимата ми рецепта за печена сьомга е изключително проста. Впрочем не претендирам изцяло за авторство върху нея, но пък сосът си е изцяло мой!

Като начало трябва да се изберат парчета за печене. Замразените отпадат по подразбиране, естествено. В магазините прясна сьомга се продава под две форми – филе (с кожа или без) и котлети. Филето по правило не съдържа кости, но пък котлетите на мен са ми по-вкусни, без да имам обяснение за това. А от котлетите най-вкусни са тези, които са по-откъм опашката на рибата, тоест почти изцяло завършена елипса. Освен, че те изглеждат и по-естетично, те имат и едно друго предимство – в тази част рибата няма гръбна перка и по тази причина костите са по-малко.

След като взема парчетата риба, аз не ги мия, тъй като измиването им поврежда вкуса им. Единствената обработка, която им правя, е да ги поръся само със сол и черен пипер от двете страни.

В тава (може и постлана с хартия за печене, което изключително улеснява последващото ѝ миене) подреждам резенчета лимон, които се старая да са колкото може по-тънки (както казвам да са като хартия), с които постилам местата в тавата, върху които ще поставя котлетите. След като сложа вече овкусените със сол и черен пипер котлети, ги покривам изцяло с максимално тънки резенчета лимон и пека около 30-40 минути във фурна с вентилатор на 150 °С. Цветът и видът на кожата са показателни за доброто опичане, както и наченките на изгаряне на лимоните отгоре.

Докато се пече сьомгата се заемам със соса. Необходимите съставки за него 300-350 гр. заквасена сметана (по-добре да е 20% масленост, тъй като рибата е бая мазничка), прясно изцеден сок от половинка едър лимон, една таблетка зеленчуков (може и пилешки в краен случай) бульон и копър. Бульонът се стрива с пръсти на прах върху сметаната и се добавя сока от лимона. Бърка се докато се получи хомогенна смес, която е полу-течна. Накрая се добавя нарязания копър и се разбърква.

"Диетично" Гергьовско-Великденско агне с три вида лук, гъби и стафиди

Великденските празници поразминаха, а с тях и неприятните усещания във всеки един момент, когато се сещах за храна след мъчителното ударно преяждане... Все пак трябва да отбележа, че откакто минах на безнишестена диета, оризът, картофите, хляба и други подобни мои любими храни са табу. А как се прави агне на Великден без дроб сърма? Това си е направо кощунство! Аз обаче се спасих с помощта на тази полу-открадната, полу-измислена рецепта, която стана превъзходна, вкусна и "диетична" (доколкото агнето може да бъде диетична храна).

Продукти

1/2 агне (аз държа да е агне, а не шиле - в моя случай, докато е било живо, е било 16 кг. цялото, значи половинката да е била около 4-5 кг изчистена), около килограм стар лук, около 6-700 гр. изчистен праз лук, две малки или една голяма връзка пресен лук, връзка пресен чесън, 500 гр. печурки, няколко сушени манатарки за аромат, две шепи стафиди, дроб сърмата от агнето (без момиците, които аз си опекох предварително на скарата), сол, черен пипер, магданоз и ЗАДЪЛЖИГТЕЛНО пресен девесил (в този сезон се намира). Не дефинирам количествата на подправките защото вкусовете са различни... Все пак за да се усетят вкусовете на плънката и месото, не трябва да се прекалява, а ако на някой му е безсолно, винаги може да си посоли допълнително порцията.

Приготвяне

Дроб сърмата се сварява, след което се нарязва на дребни кубчета. Трите вида лук, заедно с чесъна, се нарязват на ситно, след което се запържват в олио докато омекнат (но без да се препържват). От време на време се разбърква. През това време печурките се нарязват на кубчета. Към запържения лук се добавят печурките, нарязаната дроб сърма, стафидите, ситно нарязаните листа от девесил (без дръжките, че ще ви се забиват между зъбите, ако не ги махнете!), магданоза, натрошените сушени манатарки, сол на вкус и черен пипер на вкус. Получената благоуханно изкушаваща на този етап плънка се разбърква в тигана на котлона за още минута-две, след което се сваля от него и се разстила на дъното на тава, която може да побере агнето (в моя случай го разрязах на две половинки, които плътно покриват тавата). Върху плънката се добавя МАЛКО вода (че в лука и другите зелении със сигурност има още неизпарена), а агнето, което предварително е осолено и опиперено с черен пипер, се подрежда върху нея така, че да я покрие възможно най-плътно. Може горната част на агнето да бъде леко намазана с масло, но внимателно, че да не стане много мазно - колкото за аромат. Така наредената внимателно тава се покрива плътно с алуминиево фолио и се пече 4 - 4.5 часа покрито на 145 °С. След това фолиото се маха, а фурната се загрява до 200 ° и агнето се пече от двете страни по около 15 мин. докато хване съблазнителна коричка (не трябва да е повече, че да не се изсуши месото!).

Резултат

Получи се превъзходно и беше изядено за отрицателно време. Догодина мисля да модифицирам рецептата като заменя 200 мл. вода с бяло вино и добавя натрошени на средно орехи към плънката...