САЛАТА „ТАБУЛЕ“

Има много варианти за тази салата, които могат да се прочетат в Интернет. Нямам претенциите да я правя по най-автентичния начин, а и не знам дали има само един единствен автентичен начин. Аз я правя така, пък ако някой иска – нека пробва. Изключително лесно и бързо е, а е и доста освежаваща в жегите.

Необходими продукти (за една порция):

1 връзка магданоз

1 средно голям домат

половин чаша фин (арабски) булгур

сокът от половин лимон

2-3 скилидки чесън

2 супени лъжици зехтин

4-5 листа от свежа мента (по желание)

Приготвяне

Само на думи изглежда страшно – бързо и лесно е. Булгурът се залива с 500-600 мл вряща вода и се оставя за 15-на минути да набъбне. Ако имате всезнаещи приятели, които си търсят за какво да се заяждат на кулинарна тема и обичат храната им да е „пипкана“ твърде много с пръстчета, добра идея е да сложите на котлона по-голямо количество вода, така че в останалата неизползвана за булгура да можете да бланширате доматите и да ги обелите от люспите. Бланширането става като прорежете 2-3 съвсем плитки цепки на кръст в основата на домата, след което ги накисвате във врящата вода за 30-40 секунди максимум, а после веднага ги прехвърляте в купа с ледено студена вода, в която сте поставили и лед. Обелването, дори на крехка ципа, каквато имат „биволско сърце“, е много лесно, а самите домати остават непроменени и свежи. Ако нямате всезнаещи приятели и люспите не ви притесняват, можете да преминете директно към нарязването на домата на кубчета. Към нарязания домат се добавя ситно нарязаната връзка магданоз, но без дръжките. Булгурът се прецежда, изплаква със студена вода и отцежда, например с помощта на широка цедка, след което, вече охладен, се добавя към салатата. Добавят се смачкания чесън, лимоновия сок и зехтина. В жегите върви добре, колкото и ние, българите, да сме невъзприемчиви към подобни екстравагантни идеи, да се добави и съвсем малко ситно накълцана свежа мента, но без да се прекалява с нея. Ако няма – здраве да е. Салатата се разбърква добре, след което се оставя за няколко часа в хладилник.

МАРИНОВАНИ ПИЛЕШКИ КРИЛЦА НА ФУРНА

Някак рязко и изведнъж ми се допи бира, а бира без мезе си е светотатство. А, както всеки биропияч-професионалист знае, едно от най-добрите бирени мезета са пилешките крилца. Такива мисли ме осениха днес, гледайки пилешките крилца в една от витрините на любимата месарница, където освен всичките ѝ останали достойнства, ги продават и без пръстите (тоест както си трябва)! Така че си купих… Е, бира не пих, че не съобразих, че нямам, но пък си облизах пръстите. А пък и четящите се надявам да са добри хора и да изпият по една за мое здраве, ако тази рецепта им хареса!

 

Необходими продукти:

850 гр. пилешки крилца

1 с.л. мед

1 с.л. кетчуп

1 с.л. соев сос

1 с.л. изцеден лимонов сок

1 с.л. зехтин

1 ч.л. чесън на прах

1 ч.л. червен пипер

1 ч.л. черен пипер

1 ч.л. сол

1 ч.л. куркума

1 щипка лют червен пипер (тук всеки си преценява според вкусовете и лютивостта на пипера)

Приготвяне

От крилцата се махат пръстите (ако има такива) и се почистват (измиват), след което се разрязват на половинки в областта на лакътната става (както ги сервират по ресторантите). Поставят се в кутия, която се затваря плътно и която да е с такъв размер, че да покрият плътно дъното ѝ, но да не са на два реда. В купичка най-напред се смесват и разбъркват всички останали продукти до получаването на хомогенна на вид смес. Тя се изсипва при крилата в кутията, след което крилата се омесват с маринатата. Капакът се затваря и крилата се забравят за 4-5 часа поне в хладилник. Фурната се загрява на 200 °С на вентилатор, след което крилцата се пекат в тавичка със същата площ като кутията (поради същите съображения) около 45-50 минути, като през 10 минути се разбъркват – от една страна да се овалят в стеклата се на дъното марината, а от друга да се запекат от всички страни равномерно.

Да ви е сладко и наздраве от мен! И внимавайте да не се изгорите или да не си отхапете пръстите докато замезвате настървено и лакомо! ;)

БАНИЧКИ С ПУШЕНА СЬОМГА И ТОПЕНО СИРЕНЕ

Идея нямам как ми хрумна точна тази рецепта – някак си ми дойде като моментно вдъхновение за експериментиране с вкусове. Явно експерименталната работа ми липсва и да съм отпуска не ми се отразява добре… Всъщност опитът се оказа изключително успешен!

Необходими продукти:

1 пакет фини кори за баница

250-300 гр. пушена сьомга (аз използвах месо от рагу)

340 гр. топено сирене

2 яйца

10 маслини

50 гр. масло

сол

черен пипер

Приготвяне

Месото (ако не е от рагу, както е в моя случай) се накъсва на малки парченца. Към него се добавят накълцаните маслини, солта и черния пипер. Разбърква се, след което се добавят яйцата и се разбърква отново. Листата на корите се разделят на половинки, като върху всяко парче се капва малко плънка и се сгъва. Аз избрах да ги направя по-плоски и правоъгълни, така че плънката да се запече по-лесно. Нареждат се в тава и се намазват отгоре с разтопено масло с помощта на сладкарска четка. Пекат се на 180 °С на вентилатор до готовност. След опичането ги прибрах в кутия с капак, че да поомекнат малко и да не са прекалено трошливи.

Добър апетит! Споделяйте и коментирайте!

ПАТЕШКО МАГРЕ НА СКАРА

Няколко уточнения в началото на тази рецепта: магрето е бялото месо на патицата, което при нея е най-червено, най-сочно и най-вкусно. За съжаление - и най-скъпото, като същевременно и най-лесно за съсипване. На мен самия ми трябваше бая време да търся начин да го приготвя вкусно (след като веднъж ядох превъзходно магре в един ресторант, но ме досрамя да попитам как е приготвено) и отново намерих решението в един френски сайт. А то е беше толкова просто, че направо гениално: магре трябва да се приготви алангле, че да си запази сочността и невероятния вкус, а един от най-лесните начини, които посочваха, беше това да стане на скара. При това изрично фиксираха времето на печене в минути. Пробвах твърде недоверчиво, но резултатът разсея всичките ми съмнения и оттогава го приготвям винаги и само така. И не съм се провалял.

Необходими продукти:

пресни магрета – по едно за порция, но ако не е единственото ястие, може и по половинка

сол

черен пипер

1 кг. портокали (за сос при желание и наличие на време)

Приготвяне

Всичко започва с избора на магре – трябва да е прясно, тъй като се приготвя алангле (от санитарни съображения), а отделно и вкусът се запазва. При това трябва задължително да е с кожата, нищо че е много мазна (мазнитата ще се премахне в последствие). Кожата се нацепва на ромбчета със страна около 5-6 мм с помощта на много остър нож, като се внимава разрезите да не стигат до мускулната тъкан, но същевременно да навлизат максимално дълбоко – идеята е мазнината да се отдели през разрезите. От другата страна (месото) се прорязват диагонално няколко разреза през около 2 см, които да навлизат в дълбочина около 2/3 от дебелината на филето. Овалва се в черен пипер и сол на вкус без никакви други подправки. Пече се на скара или тиган с незалепващо покритие на умерено силна мощност, като първо откъм страната кожата точно 10 минути, а после от страна на филето – точно 7 минути. Докато се пече откъм страната с кожата задължително през 1-2 минути отделената мазнина се отсипва, така че магрето да не се пържи в нея (на плосък тиган още по-често), че ще се съсипе. Докато се пече от страната без кожа, не не се прави нищо, като идеята е останалата мазнина в кожата да може да се стича надолу и да облива филето, включително просмуквайки се и през направените разрези. Впрочем, забравих да кажа, че разрезите служат и за улесняване на изпичането в дълбочина. Трябва да получите сочно месо, от което тече т.нар. миоглобинов сок, който много кулинарно невежи хора за съжаление бъркат с кръв (леко розов, но прозрачен!). И нещо много важно - в никакъв случай не изхърляйте отделената мазнина, а я приберете - това е единствената животинска мазнина, която не съдържа "лош" холестерол, а отделно, тъй като е животинска, тя става за пържене.

 

Гарнирането и сервиране

Патешкото е дивечово месо, така че то харесва сладки неща. В онзи расторант, за който споменах, бяха го гарнирали в резени от круша, опаковани с бекон и запечени леко с него – беше невероятно! Иначе при желание аз правя следния невероятен сос, отново прочетен във френски сайт: изцежда се сокът от 1 кг. портокали, след което се слага в тенджера на котлон и щом заври се бърка дълго и продължително докато водата се изпари и се сгъсти под формата на сос. Добавям малко масло колкото за аромат (ако сосът е достатъчно сгъстен, то няма да се отделя и да изплува). Ако нямате време за сос, можете да полеете магрето с конфитюр – най-добре портокалов, но може и от горски плодове. И тъй като е тежка храна, много добре върви и някаква картофена гарнитура – ако не ви мързи, направете кнедли.

РОДОПСКИ КЛИН

Родопите са едно от местата в България, в които със сигурност нямам никакви роднински връзки, но същевременно са едно от местата, които наистина обожавам да посещавам – не само заради прекрасната планина, природа или гайди, но и заради храната, агнетата и някои местни специалитети. Родопският клин може да се опише като баница с ориз и именно заради това негово описание дълго време се противях да го опитам. Но след като се „прежалих“ първия път, разбрах колко много съм бъркал и веднага стана едно от любимите ми ястия (всъщност абсолютно нетипично за вкусовите ми предпочитания), заедно, разбира се, и с пататника. И понеже днес времето може да се определи като мързеливо и скучно, реших да се поразровя в Интернет и установих, че не се приготвя трудно. Ето как го направих…

Необходими продукти:

2 броя (300 гр.) пресни печени кори за баница

250 гр. сирене

200 гр. ориз

125 гр. масло

4 яйца

сол

Приготвяне

Най-напред се сварява ориза. В моя случай си признавам, че го направих в rice cooker за по-бързо, като го посолих на вкус (трябва да се внимава, че и сиренето е солено, пък различните сирена – различно). Може, разбира се, да се свари и по традиционния начин. След като беше готов го прехвърлих в купа, като към него, докато още беше топъл, добавих около 100 гр. от маслото, че да се разтопи, след което разбърках. Изчаках да поизстине, след което добавих натрошеното сирене и яйцата и отново разбърках. Самото приготвяне стана по технологията за баница на тиган, с тази особеност, че най-отдолу сложих два реда кори – най-долния стърчащ, а над него – кръгло парче с диаметъра на дъното. И двата реда намазах с разтопено масло, след което добавих цялата плънка, която разпределих равномерно. Отгоре загърнах стърчащата част от кората, намазах с масло, след което „запечатах“ с още едно кръгло парче с диаметъра на дъното на тигана, което също намазах. Пекох до готовност на слаб тиган с проверка през 10 мин до готовност по вече описаната технология за баница на тиган.

Облизах си пръстите! Но предупреждавам, че засища доста добре… ;) Наред идва пататникът!

ЧИЙЗКЕЙК „МОХИТО“

Преди известно време се пробвах със смокинов чийзкейк, който ми се получи добре. Това ме окуражи и почти успя да ме убеди, че мога да приготвям и някои сладки неща, а не само истинска храна (разбирай мръвки и карантии). Също така прочетох в някои от готварските групи в Интернет рецепта за чийзкейк „Мохито“ и идеята ми се стори много добра, особено ако заменя есенциято от ром с истински… За съжаление обаче не успях да намеря рецептата. Затова импровизирах върху предишната ми, включително и мотивиран от идеята ми да заменя есенцията от ром с истинско „Бакарди“. А то взе, че стана! Наистина е възможно алкохолът и да се яде… :P

Необходими продукти:

400 гр. заквасена сметана

375 гр. (3 пакетчета по 125 гр.) сирене „Крема“

150 гр. обикновени бисквити

125 гр. краве масло

150 гр. пудра захар

1 лимон

1 лайм

100 мл. ром „Бакарди“ (или който какъвто има)

1/2 връзка мента

40 мл ментов сироп

1 бр. течна ванилова есенция

20 гр. желатин

Приготвяне

Започва се от блата, който съм описал тук. След като стегне за около 30-40 мин. в хладилника, се преминава към истинския чийзкейк. За целта най-напред 10 гр. желатин (1 пакетче) се разтваря в около 100 мл. вода на водна баня според упътването и се оставя да поизстине. Приготвя се „мохитото“ като за целта с блендер или чопър се хомогенизират листата от мента (без дръжките), ромът и сокът от един лимон, на който предварително е остъргана кората. Към сместа се добавя настърганата кора на един лайм, след което самият лайм се нарязва на много ситни парченца и отново се хомогенизира с чопъра. Сметаната, пудрата захар и крема сиренето се разбиват в купа с миксера до хомогенна смес. Разбитото „мохито“ и течната ванилова есенция се  добавят към сместа и се разбива до хомогенност. Най-накрая се добавя поохладения желатин и се разбива отново. Сместа се изсипва върху блата във формата за печена на торит и се оставя за 4-5 часа в хладилник.

Глазурата се приготвя като 10 гр. желатин се разтварят в 100 мл вода и се оставят да поизстинат. Смесват се 100 мл. вода, ментовия сироп и 50 мл ром. Към тях се добавя поизстиналия желатин, размесва се хубаво и налива внимателно върху започналия да стяга чийзкейк. Оставя се една нощ в хладилник. След като стегне се отлепя внимателно с тънък нож от ръба на формата и се украсява по желание (аз използвах настърганата кора от лимон и няколко стръка мента).

С този десерт е по-подходящо да се каже „Наздраве!“, ще ме прощават малките деца…

СВИНСКИ КОТЛЕТИ НА СКАРА ПЪЛНЕНИ С ПУШЕН КАШКАВАЛ

Аз много обичам всякакви изпълнения от рода на руладините, пълнени с кашкавалче, а и какво ли още не, но пък лятото е време за скара, а и скарата я обичам не по-малко. Затова днес реших да експериментирам с тези лесни и бързи „бременни“ котлетчета, които станаха убийствено вкусни… Ох, колко съм скромен!

Необходими продукти

чисти свински котлети без кост и жили – по 2 за порция

кашкавал, нарязан тънко – по около 20-30 гр. на порция

песто от сушени домати – по 1 чаена лъжичка на порция

сол

черен пипер

розмарин

босилек

Приготвяне

Най-важното е да се подберат правилните котлети. Задължително е да са без кости и без жили, да са с еднаква дебелина около 1 см и по-възможност да са се намирали в съседство в прасето, че да имат съвпадащи контури (ако няма как – горе-долу да са еднакви). Първото нещо е да се премахне ципата, която въври по ръба на котлета, че в последствие, ако тя остане, ще се стигне до преждевремнно прекратяване на „бременноста“ им поради нейното свиване. Следва старателно начукване, така че размерът им да стане поне двоен на площ и ¼ на дебелина (тук съм описал технологията на начукването с едри и дребни зъби). Следва поръсването на котлетчетата от едната им страна със сол и черен пипер на вкус, след което върху единия от тях се слаган лъжичка песто (всъщност човек може да сложи каквото му е по душа, включително на мен ми мина мисълта за бекон или салам) и тънко нарязания кашкавал. Важно е кашкавалът да е колкото се може по-тънко нарязан, че да не станат прекалено тумбести, че няма да могат да се запечатат. Също така пестото и каквото друго там се слага не трябва да отива по-близо от 2 см. от ръба, които са необходими за запечатването. Върху така наредения котлет се слага внимателно втория с овкусената страна навътре, като се внимава контурите по възможност да съвпадат. Самото запечатване става като двата котлета се начукат внимателно с малките зъби по периферията, където няма плънка – по 2-3 пъти и от двете страни, но без да се прекалява, че да не се скъсат. Така получените „бременни“ котлети от двете им страни се поръсват с малко розмарин и се намазват със зехтин, който се разпределя равномерно, като отново се внимава, че да не се разлепят. Оставят се няколко часа в хладилник да се овкусят, след което се мятат на предварително намазнетата скара. Всеки си ги пече колкото му се харесва, но съветвам да не е прекалено дълго, че месото е наистина тъничко и става бързо. Останалото е ясно… Бон апети!