КАРТОФЕНО РУЛО С БЕКОН И СИРЕНА

Преди време някой беше пуснал в кулинарните групи някакво клипче с рецепта, която аз бих определил като мусака на руло. Като цяло не ме впечатли, но много ми хареса идеята за увиване на нещо в картофи. Проблемът беше, че не можех да реша какво да увия в картофената „кора“, така че да не стане мусака на руло… И днес ми проблесна гениалната идея какво би се вързало – ами естествено, че картофи! И ето го моето картофено руло с бекон и сирена (да не си помислихте, че човек като мен би се нахранил само с картофи, ако няма мръвка и белтък).

Необходими продукти (2 порции или 4 ордьовъра):

около 600 гр. картофи

150 гр. бекон на кубчета (сурово-пушеният е най-подходящ)

100 гр. кашкавал

100 гр. краве сирене

2-3 с.л. олио или зехтин (за намазване)

сол на вкус

червен пипер (за поръсване за цвят)

други подправки по желание на вкус (риган ще въври много, но вкъщи ми се мръщят на подправките)

Приготвяне

Малка тава се застила с хартия за печене, така че хартията да има ръб. Хартията се намазва с помощта на четка с олио.

Поръсва се рехаво с малко настърган кашкавал.

Избират се един или два картофа (преценява се на око), които да са с по-правилна и по възможност продълговата форма). Обелват се, измиват се и от средната част на картофа(ите) с помощта на много остър нож внимателно се изрязват равни кръгчета с дебелина не повече от 2-3 мм. Те се нареждат като керемиди (да се застъпват около 1/3 и да се разминават) върху намазнената хартия с кашкавал и намазват с олио с помощта на четка достатъчно обилно, но не чак толкова, че да текат. Поръсват се настърган кашкавал, но малко по-гъсто, отколкото от долната им страна.

Пекат се във фурна на 200 °С на вентилатор за около 15-20 мин. до готовност (до получаване на златист цвят на кашкавала отгоре). През това време останалите картофи се нарязват на кубчета и се сваряват в подсолена вода. След като „рогозката“ от картофи е готова, тя се вади от тавата внимателно заедно с хартията и се оставя да изстине (опитайте се да не я изядете, знам че изглежда изключително апетитно!).

Сварените картофи се отцеждат от водата и към тях се добавя бекона. Мачкат се и се разбъркват заедно с него с помощта на вилица.

Добавя се натрошеното краве сирене и се разбърква отново да получаването на хомогенна плънка.

От плънката се оформя руло с ширина колкото ширината на картофената „постелка“ (прехвърля се с помощта на лъжица в единия ѝ край, след което с ръце се дооформя).

Самата плънка се завива с картофената „рогозка“, като „рогозката“ се надига с помощта на хартията.

Прехвърля се обратно в тавата (евентуално постлана с нова хартия за печене с цел по-лесно последващо миене), поръсва се с останалия кашкавал и малко червен пипер колкото за цвят и се пече във фурна на 200 °С на вентилатор за около 15-20 мин.

Добър апетит!

ЛАВА КЕЙК (ШОКОЛАДОВО СУФЛЕ)

Понякога ми идва музата да готвя нещо без мръвки и бекон, а понякога ми изневерява съвсем, карайки ме да приготвям нетипични за един мъж с шкембе на чревоугодник неща като десерти например. Ама какво да направя, като от няколко дни идеята за т.нар. шоколадово суфле се беше загнездила в мозъка ми и стържеше в него… Предадох се, срам не срам! Поне приготвих само 1/3 доза…

Необходими продукти (за 3 суфлета в купички за крем брюле):

60 гр. натурален шоколад за готвене

60 гр. краве масло

2 яйца

85 гр. захар

40 гр. брашно

20 гр. натурално какао

Приготвяне

Започва се с включването на фурната на 225 °С (доста са и трябва известно време да загрее). Шоколадът и маслото се стапят и разбъркват на водна баня докато сместа стане напълно хомогенна на вид (аз го направих в метална купичка, потопена в порцеланова купа, която напълних с кипяща вода от електрическата кана, така че да не си играя с котлона).

Яйцата и захарта се разбиват много старателно с миксер – показателно за доброто им разбиване е сместа да се втвърди леко, а жълтият цвят да изсветлее видимо, както и при потапяне на върха на пръста и разтриване, да не се напипват кристалчета захар.

Към смета се добавят брашното и ¾ от какаото (останалото ще потрябва за набрашняване на купичките). Бърка се отново до хомогенност.

Накрая се добавя и сместа от масло и шоколад (която за да не изстине и да се втвърди, бях оставил в порцелановата купа с топлата вода). Разбърква се отново до хомогенност.

Купичките, в които ще се пече, се намазват с малко разтопено масло – за да се отлепи в последствие е необходимо да са добре намазани, но не много, че маслото да не тече. Също за да се улесни отлепянето на суфлето, могат да се поръсят и с малко какао.

Пълнят се до около ¾ от обема, тъй като при печенето се надига. Пекат се точно 10 минути, ако се приготвя веднага. Ако не се приготвя веднага, разсипаната в купичките смес може да се съхрани известно време в хладилник, но след това се пече 12 минути. Не бива да се прескача времето, тъй като „лавата“ ще се втвърди.

Суфлетата се обръщат върху чиния (гледате да не се изгорите, че наистина парят) и се гарнират с нещо контрастно (по отношение на вкус и температура). На мен ми хрумна идеята за портокалово сорбе, че хем е кисело, хем студено, но поради липсата на такова се задоволих с резенчета от мандарина. Топях си ги в лавата едно по едно и се възнасях в небесата от удоволствие…

ГОЛ ПАТАТНИК С БЕКОН

Тия дни ми е нещо картофено-месно… Сигурно защото е зима… Не знам… Но е факт, че ми хрумна да импровизирам да направя „гол“ пататник (без кори за баница) на тиган. И понеже ме домързя да търся рецепти, реших да е на основата на пататника ми с кори на тиган. А то взе, че се получи превъзходно (тук се изчервявам)!

Необходими продукти:

около 700 гр. обелени картофи

300 гр. бекон (може и от калъп)

100 гр. краве масло

100 гр. сирене

2 яйца

1 по-голяма глава лук

няколко стръка магданоз

сол

черен пипер

червен пипер

чесън на прах (може и 2-3 счукани скилидки)

Приготвяне

Беконът се нарязва на кубчета (аз реших да ги направя малко по-големи, че така ми е по-сладко).

Лукът се наситнява максимално (аз използвам ръчен чопър).

Маслото се стапя (примерно в микровълнова фурна).

Картофите се настъргват на едро на ренде, след което течността, която се е отделила, се отцежда доколкото е възможно.

Към картофите се добавят бекона, лука, нароненото сирене, двете яйца, ситно нарязания магданоз и останалите подправки в количества на вкус.

С помощта на четка се намазват дъното и стените на тигана, в който ще се пече папатникът и който трябва да е с капак, незалепващо покритие и да е с дебело дъно (така че да разпределя топлината равномерно).

Останалото масло се излива в сместа за пататника и се разбърква внимателно докато всичко се разпредели равномерно.

Добре разбърканата смес се прехвърля в тигана и се изравнява отгоре с помощта на шпатула.

 Тиганът се похлупва и се слага на студен котлон, който се включва на средна степен (при мен 5-а от общо 9).

Пече се под капак 40 минути, след което пататника се обръща с помощта на чиния и се пече отново под капак и от другата страна още 15-20 минути (ако не си познавате котлона, като печете отдолу, би било да добре да проверите пататника с чинията след 25-ата минута, че да се ориентирате и да не изгори).

Забележки

1. Следващия път ще добавя и още 100 гр. кашкавал (днес нямах);

2. В Родопите слагат джоджен, но вкъщи някои хора се мръщят на подправките, а аз сам не мога да изям целия папатник, така че пропуснах;

ШКЕМБЕ ЧОРБА

Смятам, че трябва да се квалифицира като углавно престъпление, когато човек види хубаво чисто телешко шкембе в магазина и не си купи.

Шкембето е едновременно балсам за стомаха (във всякакви ситуации), за главата (в едни точно определени ситуации), но също така и за душата (е, тук ще пропусна поетичното и поетично-певческото творчество, че не е моя стил).

Има всякакви рецепти за шкембе чорба – правят я със свинско, с агнешко, с телешко, правят я застроена (ама никак не ми харесва и я ям само защото нещо с шкембе няма как да е гадно), незастроена (най-превъзходния за мен вариант), някъде слагат гъби (от опит знам, че върви само с челядинки – такава са ми сервирали за закуска в прекрасното с. Ковачевица и беше много добра), а има и извратени хора, които я правят само от гъби (истинско кощунство – когато човек реши да стане растителнояден, в което няма нищо лошо, ако това е негово решение и не го натрапва на околните, то да бъде така добър да не си мечтае за месо, изборът си е негов личен!). Истината е, че шкембе чорбата, въпреки не особено приятната миризма, която се носи докато се приготвя, се прави много лесно, а и за намаляване на миризмата си има чалъм, който ще споделя.

Необходими продукти за 7-8 големи порции:

1.5 кг телешко шкембе (ако е замразено – повечко, че набутват поне 30% вода)

700-800 мл прясно мляко

50 гр. масло

2 с.л. сол

2 с.л. червен пипер

½ с.л. черен пипер

½ средно голяма глава чесън

50 мл. оцет

Приготвяне

Преди да напиша рецептата в детайли, държа да направя едно много важно уточнение – не трябва да се добавят никакви други подправки, освен изброените, тъй като шкембе чорбата е ястие, което за да стане добро, не трябва да се разваля с измислени подправки, донякъде поради самия вкус на шкембето, който трябва да се запази (на който не му харесва – да яде гъбена чорба). Парчетата шкембе се измиват (в добрите магазини продават шкембето добре измито, но все пак) и се слагат в тенджера под налягане. Добавя се 1 с.л. сол и се покрива със студена вода (никакви други подправки на този етап!).

Щом почне да излиза парата, котлонът се превключва на по-слаба степен, така че да се поддържа процеса и се вари от този момент нататък около 45 минути (това е неприятния момент, свързан отмирисването на жилището, но аз се спасявам като го варя на балкона при затворена врата на един индукционен котлон, така че и ток пестя ;) ). След като се изпусне парата и се отвори тенджерата бульонът се изхвърля, а самото шкембе се измива със студена вода (може леко да се слояса, ако водата е съвсем ледена, но това не е проблем и само ще улесни нарязването му в последствие).

Шкембето трябва да е станало визуално на половина.

Нарязва се по желание – за мен оптималното е на парченца 1.0 см Х 1.5 см, но тук всеки си преценява.

Ако наистина не обичате да умирисвате на шкембе къщата, а ви се яде често, то може да сварите първоначално по-голямо количество и след като го нарежете, да го разпределите на порции в пликчета, които да приберете във фризера (запазва се превъзходно).

Нарязаното шкембе се слагат в обикновена тенджера с 1 с.л. сол и черния пипер.

Наливат се около 3 л. студена вода и се слага на котлона да заври. През това време се правят следните неща: първо чесънът се обелва и прекарва през преса за чесън (може ида се нареже на ситно, но няма да отдели толкова аромат), след което се залива с оцета, и на съседния котлон се стапя в тиган маслото, след което в него се запържва червения пипер до момента, в който започва да покафевява.

През това време обикновено шкембето е завряло и запържения в масло пипер се излива внимателно в него (че може да пръска, тъй като кипящото масло е с много по-висока температура от врящата вода).

Оставя се да ври 2-3 минути и след това се налива и млякото.

След като заври с млякото, се вари 5-10 минути и е готово. Сервира се задължително в купичка, а не в чиния за супа – ценителите знаят защо! А как и с какво се подправя, няма да кажа, че да не ви обидя! ;)

Да ви е сладко и в студ, и в пек!