ЗАПЕЧЕНА ПАСТА С КАЙМА И БЕШАМЕЛ

Ами така става, когато човек отиде да си вземе хубава телешка кайма да си направи вита баница с месо, но като се прибере вкъщи разбира, че вече му се яде лазаня, а не баница, но пък няма кори за лазаня, както и други продукти, и е принуден да се спасява с наличното вкъщи и най-вече с развихряне на въображението… Но пък резултатът беше една превъзходна запечена паста, която ви споделям с удоволствие, тъй като мисля да повторя!

Необходими продукти:

300 гр. телешка кайма (уважавам свѝнята, но не и на кайма, освен ако не става дума за суджуци или луканки)

250 гр. някаква дребна паста на финтифлюшки

50 гр. брашно

75 гр. масло

500 мл прясно мляко

80 гр. кашкавал

1 с.л. доматено пюре

1 средно голяма глава стар лук

сол

черен пипер

червен пипер

чесън на прах

Приготвяне

Започва се с пастата, която се сварява според упътването в подсолена вода, но минута-две по-малко от оказаното, че да не се разлигави при последващото печене (трябва да е сварена, но съвсем леко жилава).

Докато тя се вари се приготвя плънката. За целта лукът се нарязва на средно и се запържва в 25 гр. от маслото до леко златисто.

Прибавя се каймата и се бърка постоянно, така че да се раздроби. Прибавят се (на вкус според предпочитанията) сол, черен пипер, червен пипер и чесън на прах, както и доматеното пюре.

Задушава се общо около 10 минути, през което време пастата трябва да се е сварила. Плънката и отцедената от водата паста се смесват.

Следва приготвянето на соса бешамел. За целта в дълбока малка тенджера се стапят 50 гр. от маслото и след като то зацвърчи, в него при непрекъснато бъркане се запържва брашното до леко златисто.

Маха се от котлона и бавно и при непрекъснато бъркане се добавя млякото, което е добре да е студено (твърди се, че така не стават бучки, но според мен цаката е в постепенното му добавяне и непрекъснатото интензивно бъркане).

Тенджерата се връща на котлона на максимална степен и се бърка още около 4-5 минути на докато визуално се сгъсти и даде признаци на завиране (не се вари повече, че да не добие лош вкус).

На дъното на тавата, в която ще се пече, се налива малко от бешамела, след което върху него се излива пастата, размесена с плънката.

Отгоре се излива останалото количество от соса, което се разпределя и изравнява.

Най-отгоре се настъргва кашкавал.

Пече се без вентилатор на 180 °С до добиването златиста коричка от кашкавала (около 30 минути след достигате на температурата във фурната).

Пие според мен пие розе, бяло вино или бира, но според мен… ;) На който каквото му харесва!

Да ви е сладко!

БОГАТА САЛАТА ОТ БЕЙБИ СПАНАК

Преди няколко дни в един супермаркет един пакет с бейби спанак ме прелъсти със своя свеж вид. Купих го без много да му мисля, след което се осъзнах, че аз спанак не ям. Впрочем не ям денатуриран хлорофил под никаква форма. Нищо, че е кулинарен блог, ще го кажа – прилича ми на повръщано от крава и няма сила на света, която да ме убеди, че е вкусно и аз да го сложа доброволно в устата си! Но тук нещата бяха различни  - реших, че ще правя салата (може би съм лепнал някакъв киноа или чия вирус, който атакува мозъка). Седя си два дена в пакета вкъщи и се чудих кое от двете събития ще настъпи първо: ще се престраша да го опитам суров или той ще се развали и ще го изхвърля. На третия ден отворих плахо пакета, измих едно листенце и със страх го сложих в устата си (като междувременно бях премахнал всички потенциални препятствия по пътя към тоалетната). Всъщност наистина бях поразен, но от очарованието и свежестта на вкуса му. Така че се оставих да се вдъхновявам кулинарно още около 24 часа (през което време от време на време скубвах по някое друго листенце) и го измислих. Получи се превъзходно!

Необходими продукти:

1 пакет бейби спанак (300 гр.)

15 чери доматчета (от по-едрите)

100 грама пармезан (или по-евтиния гран падана) на люспи

50 гр. орехови ядки

1 лимон

1 с.л. мед

3 с.л. зехтин

1 с.л. малинов сироп (домшен)

Приготвяне
Започва се със спанака, който се измива и отцежда добре (добра идея е използването на центрофуга за салати).

Орехите се натрошават и се запичат върху нагорещен тиган на котлон без мазнина или нещо друго, при непрекъснато бъркане докато потъмнеят леко за 3-4 минути.

Махат се от тигана и се оставят да изстинат. Чери доматите се нарязват на половинки, слагат се при спанака и се добавят изстиналите ядки и пармезана.

От сока на лимона, меда, зехтина и сиропа от малини се приготвя дресинг. Хубаво е той да е под формата на фина емулсия, която в домашни условия най-лесно се постига като компонентите се сложат в бурканче с капачка, което се затваря и се тръска енергично с ръка. Полива се върху салата, разбърква се и се консумира с подходяща гарнитура към гарнитурата (в моя случай избрах халуми на скара, което купих заедно със спанака).

Да ви е сладко!

СУРОВО-СУШЕНО СВИНСКО РОЛЕ С МЕД

След първия изключително успешен опит за роле отсвински гърди, се реших да пробвам и от врат, при това експериментирах да го овкуся с мед и го приготвих по относително различна технология на осоляване. Е, нескромно от моя страна, но се получи мноооого добре!

Количествата на продуктите в рецептата зависят от количеството на месото…

Необходими продукти:

1 хубаво голямо парче шарен врат

мед

сол (25 гр. за 1 кг. месо – единственото точно количество!)

праз лук

черен пипер

търпение

Приготвяне

Избира се парче от врата с правилна форма.

Тя се разрязва внимателно с помощта на много остър нож на лента с дебелина около 1 см.

Самата лента от своя страна също се разрязва на парчета (проверява се като се завие колко отива за роле с диаметър около 5-6 см).

Изчисленото количество сол се разпределя много внимателно равномерно върху парчетата месо.

След това те се намазват с мед и се поръсват със ситно нарязан праз лук.

Навиват се плътно на ролета и се връзват с канапи.

Овалват се в черен пипер и се оставят да се изсушат – докато станат по-твърди на пипане (продължителността зависи от времето).

Аз моите ги изсуших в пастърмарника за около 18 дни.

Накрая се реже тънко, отпива се качествено вино и се отхапва. Наслаждавате се на вкуса и аромата!

Наздраве!

ПЕЧЕНИ НА ФУРНА СВИНСКИ РЕБРА С КОКА-КОЛА

Естествено, че кока-колата не е за преглъщане, спокойно! Не съм се повредил… Но всичко започна така - преди няколко дни беше св. Трифон, та с един приятел решихме за зарежем лозето и въобще да поработим на него, както си му е редът. Беше малко импровизирано решение без предварителна подготовка. Така че – веднага в любимата месарница, че на гладно лозе не се копае. Там бях привлечен от едни много симпатични свински ребърца. Взехме ги без особена концепция за приготвянето им. Но се сетих, че бях чел и гледал клипчета, как братята американци ги приготвят с кока-кола… Защо пък не? Речено – сторено. Прочетохме тук-там по нещо и накрая компилирахме една невероятно успешна рецепта. Ребрата станаха толкова крехки, че като се опитах да ги обърна, те се скъсаха. Вероятно заради изключително киселото рН на тази напитка, която аз иначе купувам и използвам само за развиване на клеясали ръждиви болтове и гайки, безотказен трик, който знам от баща ми, който пък е автомонтьор… Много съм доволен, че намерих още една практична употреба на тази черна течност! Така че днес реших да повторя и документирах рецептата.

Необходими продукти (за 5 доволни порции):

~ 2 кг. Хубави свински ребра с кост и повечко месо

7-800 мл. кока-кола (със захар, а не диетична!)

2 с.л. мед

2 с.л. кетчуп

2 с.л. соев сос

2 с.л. ябълков оцет

1 с.л. горчица

сол

черен пипер

Приготвяне

Поради предишния горчив опит, при който ребрата станаха неочаквано крехки и се счупиха като ги обръщах, днес реших предварително да ги разрежа на порции.

Посолих със сол и черен пипер на вкус, след което ги сложих в тава с капак с костите отдолу (при предишния опит ми се стори, че от тлъстата страна показват склонност да залепват).

Около тях се налива кока-кола – колкото да да потънат около 3/4 от дебелината им.

Похлупват се и се слагат във фурната, която се включва на 180 °С.

През това време се приготвя маринатата за намазване. За целта в подходящ съд се смесват меда, кетчупа, соевия сос, ябълковия оцет и горчицата.

Слагат се на котлон и се (внимание – „любимата“ ми дума на модерните кулинари) редуцират при непрекъснато бъркане докато се поизпари от киселината на оцета.

След като двата часа са изминали, би трябвало кока-колата да се изпарила, а на нейно място да се е отделил сок и мазнина.

Ребрата се вадят от тавата, а сосът и мазнината се изхвърлят.

Фурната не се изключва. Парчетата месо се връщат в тавата и се намазват от всички страни обилно с маринатата с помощта на четка.

Отново се оставят с костите отдолу. Връщат се във фурната, но вече без капак. През 15-20 минути се мажат отново поне два пъти с остатъка от маринатата (този път само отгоре и отстрани). Още 15-20 минути и са готови!

Вкусът им превъзхожда вида им, а държа да отбележа, че правя снимките с телефон за 200 лв. и не използвам фотошоп… Наздраве!