МЛЕЧНА СУПА ОТ КЛАДНИЦА

 

Направих това по идея на Monsieur Kiriloff (той си знае кой е! ;) ), въпреки че и аз самият се учудих от смелостта си да ме вземат за … Някои я наричат кощунствено лъжлива шкембе чорба, но шкембето по нашите географски ширини и дължини е култура извисена до нивото едва ли не на религия, така че ще се въздържа от това определение. За шкембето – ТУК и
ТУК. В тази публикация ще стане дума за млечна супа от кладница. Да си призная не знаех какво да очаквам, но се оказа доста приятна и вкусна. Определено не е шкембе чорба, но пък със сигурност ще влезе сред рецептите които ще правя поне 1-2 пъти годишно!

 

Необходими продукти:

500 гр. (1 стандартен пакет) кладница

1 л. прясно мляко

150 гр. масло

5-6 скилидки чесън

1 с.л. червен пипер

лют червен пипер

черен пипер

сол

оцет

 

Приготвяне

Харесах тази супа, тъй като става буквално за 15-20 минути, а е доста питателна във варианта, в който я осъществих. Гъбите се нарязват парченца като за шкембе чорба.

Задушават се в тиган (или направо в тенджерата, в която ще се вари супата) в около 75 гр. от маслото, сол и черен пипер на вкус.

Задушават се при непрекъснато бъркане, като процесът продължава докато омекнат.

Прехвърлят се в тенджерата, след което върху тях се излива прясното мляко и около 600-700 мл. вода. Разбърква се и се оставя да заври.

Докато супата заври скилидките чесън се смачкват или нарязват на съвсем ситно и към тях се добавя оцет докато се получи подправка за шкембе. След това в останалото масло се запържва сладкия червен пипер.

Запържения червен пипер се добавя към супата.

Когато заври е добре да се бърка, тъй като, ако млякото е добро, може да започне да кипи.

Оставя се да ври 5 минути, след което се сервира. Овкусява се сместа от чесън и оцет и лют пипер на вкус.

Бон апети!

 

СИРОП ОТ БЯЛ БЪЗ

Това е нещо толкова „тривиално“, а същевременно полезно и вкусно. Какво по-хубаво в летните жеги от една голяма чаша изстуден сироп от бъз с няколко бучки лед?! Лесно и бързо е да се направи. Необходимо е само да се намери чисто място извън града – бъзът расте навсякъде, но обича по-влажните места.

Не е трудно да се намери. И трябва да е в края на май и началото на юни, когато цъфти.

Необходими продукти

около 60 цвята от бъз

4 кг. кристална захар

40 гр. лимонена киселина

Приготвяне

Набират се необходимото количество цветове от бъз, като се внимава да не попадат листа и насекоми (е, насекоми няма как да не попаднат, но в последващата обработка им се дава възможност да избягат). По възможно най-бързия начин те се прехвърлят едно по едно като се проверява отново за буболечки в достатъчно голяма тенджера, така че да ги побере. Не се мият, така че за се запази аромата ми (затова се берат от чисто място извън града).

Заливат се с 4 литра студена вода. Водата се налива постепенно, което дава възможност на основната част от гадинките да изпълзят. Изчаква се известно време да напуснат, след което цветовете се притискат с нещо, така че да са под нивото на водата. Накиснатите цветове се оставят 24 часа на хладно (стайна температура).

На следващия ден водата се прецежда (от отделилите се цветчета и евентуално останала някоя друга удавена буболечка), като към нея се добавя захарта.

Слага се на котлон да заври, като се бърка от време на време. Малко преди да заври, се слага и лимонената киселина. На този етап захарта трябва да се е разтворила. Когато заври, се оставя да ври няколко минути при непрекъснато разбъркване, след което силата на котлона се намалява, така че да къкри съвсем бавно. Горещият сироп се налива в шишета, които се затварят плътно и се оставят да изстинат.

От 4 литра вода и 4 кг захар излизат малко под 6 литра сироп - за информация за предвиждане на необходимия брой съдове да съхранение.

При този начин на приготвяне без продължителна термична обработка се запазват в най-голяма степен полезните свойства на бъза. Отделно се разчита на високата концентрация на захарта, която не позволява на патогенни микроорганизми да се развиват, както и на самоконсервирането при наливането на горещия сироп. Веднъж отворена обаче една бутилка, тя трябва да се съхранява в хладилник и да се изпие за 1-2 седмици.

Ами това е… Наздраве с чаша студен сироп в жегата! Най-хубавото му е, че всеки си го приготвя толкова сладък и/или газиран, колкото му харесва!

МЪРЗЕЛИВА БЪРЗА ЧАБАТА

Смея да кажа, че за месища ме бива доста. За постни ястия – само за тези, които обичам. Тук там и за някой десерт. Но хлебните изделия, свързани с месене на тесто, като изключим феноменалния ми великденски козунак и коледната постна питка, не са силната ми страна… Тази година за козунака бях взел качествено италианско брашно, но ми остана половин кило. Поради това ме осени идеята да си приготвя хляб по време на карантината. Но най-добре би било да приготвя италиански хляб с италианското брашно… И така – чабата. Първоначално прочетените рецепти хич не ми харесаха заради приготвянето на специална закваска, но попаднах на една рецепта в един сайт, в който и преди съм чел хубави неща, която се оказа толкова успешна, че още на втория ден повторих, но този път с брашно от твърда пшеница (отново италианско). Така че рецептата не е моя, но пък обясненията по-долу са си мои…

Необходими продукти:

500 гр. брашно

20 гр. прясна мая

10 гр. сол

10 гр. захар

2-3 супени лъжици зехтин

Приготвяне

Маята се размесва на гъста каша с една-две лъжици вода, след което получената кашичка се разтваря до 450 мл. с хладка (но не гореща!) вода.

Брашното се пресява в дълбок съд, след което към него се добавят захарта, солта, зехтина и разтвора на маята.

Бърка се 10 минути поне с миксер, като за целта се използват бъркалките за тесто.

След 1-2 минути постепенно скоростта се увеличава до максималната. Внимава се да се разбърква всичко. Получава се лепкаво тесто, което се оставя в купата, в която е било замесено. Купата се покрива с домакинско фолио и се оставя да втаса.

Принципно времето за втасване зависи от много фактори – температура на помещението, колко прясна е маята и други, но може да е между 30 и 130 минути. Съди се, че е втасало по това, че е утроило обема си (затова е удобно домакинското фолио, тъй като може да се гледа през него).

Когато втаса се приготвя хартия за печене с ръбове, която да влиза в тавата, в което ще се пече. Фурната се включва на 230 °С без вентилатор да загрява, като тавата се слага също да се загрее предварително. Хартията се набрашнява обилно.

Тестото се разделя доколкото е възможно на две еднакви части, като това става чрез изсипване директно върху набрашнената хартия.

Може да си помагате със силиконова шпатула, но в никакъв случай с пръсти, тъй като тестото е изключително лепкаво.  Формата теоретично би трябвало да е продълговата, но това почти няма как да стане, но пък чарът на тези чабати е именно в техните уникални форми. „Изпльосканите“ теста се поръсват и отгоре с малко брашно, след което се оставят още 20-на минути да втасат отново (през това време фурната би трябвало да е загряла). Чабатите се пренасят с помощта на хартията върху тавата (още едно предимство – тавата може да не се мие при чиста работа). Пекат се около 20 минути, като е хубаво фурната да не се отваря. Когато добият вид, че са готови, се проверяват с дървена клечка за зъби, която се забива в най-дебелата им част – ако при изваждането няма полепнало тесто и клечката изглежда суха, значи им е време да се извадят от фурната.

Извадените чабати се завиват в кърпи и се оставят да поизстинат.

После е ясно – още няколко кила на кантара… Особено, ако наблизо има сиренце и масълце! :D :D :D

Горната снимка е с нормалното брашно, с което се получи по-светъл хляб (а и го пекох при 220 °С, както бе в оригиналната рецепта), докато при втори опит с брашното от твърда пшеница и печене при 230 °С се получиха по-тъмни и по- бухнали хлебчета:

ПАЧЕРИ (ВИД ДЕБЕЛА ПАСТА) С ТРИ ВИДА ПЛЪНКА

Преди известно време въпросните пачери (нещо като много дебели макарони с диаметър около 1,5 см) привлякоха вниманието ми в един италиански магазин и буквално ми изкрещяха да ги купя… Нямах ясна концепция какво да ги правя, но още тогава, предвид диаметъра им, реших, че трябва да ги напълня. След което ги забравих и всеки път като отварях шкафа, в който бяха, се ядосвах, че не съм ги сготвил и че ми заемат твърде много място… Но социалната изолация предвид короната си каза думата и аз се оказах с достатъчно свободно време и вдъхновение. Предварително обаче уточнявам, че това не е италианска рецепта, а изцяло продукт на мое хрумване. Получи се много вкусна и оригинална паста, поради което споделям рецептата (въпреки някои дребни недостатъци, за които ще спомена по-долу).

Необходими продукти:

1 пакет „пачери“ от 500 гр.

400 гр. телешка кайма

250 гр. бекон на кубчета

500 гр. насътргана моцарела

400 гр. заквасена сметана

1 глава броколи

3 средно големи глави лук

2 с.л. доматено пюре

3-4 с.л. олио

черен пипер

червен пипер

чесън на прах

сол

За соса „Бешамел“:

100 гр. бяло брашно

100 гр. краве масло

1 литър прясно мляко

Приготвяне

Най-напред се приготвят плънките на пачерите. Лукът се нарязва на не много дребно, така че да се усеща.

Започва се плънката с кайма. В тиган в малко олио се запържва половината от лука до златисто, след което се добавя каймата.

Добавят се на вкус сол, черен пипер, червен пипер, чесън на прах и доматеното пюре. Размесва се добре като се бърка с помощта на дървена шпатула.

Добавят се около 150 мл. вода и се задушава докато водата се изпари.

Каймяната плънка се прехвърля в друг съд да изстине.

Следва приготвянето на плънката с бекон и сметана. За нея в тиган се слагат малко олио, останалия лук и беконът.

Към тях се добавят сол и черен пипер на вкус. Задушават се леко, след което се добавя сметаната.

Продължава да се задушава при непрекъснато бъркане докато водата, която сметаната пуска, се изпари и плънката  стане достатъчно гъста, така че да може да се пълнят пачерите.

Най-накрая се прави третия вид плънка – броколи и моцарела. За целта се използват само връхчетата на броколите, които се размесват с 350 гр. от настърганата моцарела.

Приготвя се и сосът бешамел, който съм описал как става тук – единствената разлика е, че се прави двойна доза (нещо, което аз не съобразих при този мой пръв опит).

Суровите пачери се пълнят едно по едно с трите вида плънка, като се подреждат плътно и разбъркано изправени в тава.

Ако остане свободно място в тавата, за да не паднат, то се запълва с остатъци от плънка. 

Налива се внимателно вода докато нивото ѝ достигне малко над средата на височината на пачерите. Залива се с бешамела и се пече около 35-40 мин. на 180 °С.

Малко преди да са готови, се поръсва с останалата настъргана моцарела и и се пече още 10-15 мин.

Забележка: Направих две грешки. Пачерите не покриха цялата тава и трябваше да запълня останалото пространство с остатък от прънката. Но това не е кой-знае какъв проблем. Вторият по-сериозен проблем бе, че приготвих само 500 мл. бешамел, който не покри достатъчно пълнените пачери, в резултат на което горните им части, макар и годни за ядене, бяха една идея по-хрупкави от приятното. Затова препоръчвам, ако някой пробва тази рецепта, да приготви 1 литър бешамел (за посочените в рецептата количества).

Иначе рецептата от раз влиза в раздел „любими“, макар и да е малко играчка… Но пък, който реши, може да пробва само с един вид плънка…