Кнедли

Кнедлите са едно не-българско ястие, по-скоро гарнитура, която предвид на географския си произход, е в състояние да изпие доста бира. Разбира се, ако човек не е достатъчно извратен да ги гарнира със сладко от боровинки или сини сливи… Аз много пъти съм се изкушавал да ги опитам именно в този им вид, но, признавам си, в последния момент винаги ме хващало истински страх… :D

На мен кнедлите си ми харесват солени и сами по себе си са достатъчни за гарнитура към някакво по-тежко месо със сос, но като че ли най-много са ми вкусни с препържен лук... Та по същество:

Необходими продукти (за около 5-6 порции):

500 гр. добре сварени картофи;

100 гр. брашно;

100 гр. грис;

2 глави лук;

масло (олио);

сол;

захар (не се стряскайте, тя е само една щипка и се използва за лука).

Приготовление:

Картофите се сваряват на парчета (за по-бързо) в подсолена вода докато се размекнат почти до етап на саморазпадане. Отцеждат се от водата и се оставят да изстинат леко. В момента, в който е възможно да се пипат с ръка, макар и да парят, се намачкват бързо, добавят се гриса, брашното и малко сол, след което сместа, както е още гореща, се меси докато стане почти хомогенна на пипане и с консистенция на тесто. Междувременно се оставя в тенджера да заври подсолена вода. Когато сместа се размеси напълно, от нея се оформят „салами“ с дебелина 5 см в диаметър и дължина около 15-20 см, като тестото се търкаля по равна повърхност. Важно е двата края на саламите да са равни, за да могат да се оформят и от тях парчета, както и саламите да не са прекалено дълги, за да не се пречупят при пренасянето в тенджерата и последващото им изваждане. Така оформени, те се пускат внимателно във вряща вода, при което трябва да потънат. В момента, в който те изплуват на повърхността, те се изваждат като се внимава да не се счупят и се оставят да се охладят. След като изстинат се нарязват на филийки с дебелина около 5-6 мм с помощта на конец (лепнат и използването на нож не е добра идея, освен ако не е специален нож за меко сирене).

Докато кнедлите се варят се запържва лука, нарязан предварително на тънки шайби, които в процеса на пържене трябва да се разпаднат. Пържи се до златисто-кафяво. За да станат по-хрупкави може да се сложи щипка захар. Така изпържения лук се нарежда върху шайбите кнедли.

Ако някой замести лука със сладко от боровинки или някакво друго извращение, да остави коментар какво се е получило! Тъй като са доста засищащи, те биха могли да бъдат и основно ястие, а гарнитурата да бъдат няколко парченца обърнат на тигана бекон… :P

Да ви е сладко!

Пълнени пилешки кожички с месо и грах

Това е една рецепта, продукт изцяло на моята фантазия и за която с основание претендирам за авторски права… Отличава се с високо холестеролно съдържание (както почти всички мои), тоест вкусна е, бърза е и е лесна за приготвяне.

Необходими продукти: 500г. пилешки кожички, 500 гр. говежда или пилешка кайма (пилешката се намира трудно, а и не се знае какви боклуци са набутани в нея), 250 гр. замразен грах, сол, черен пипер, чесън на прах, червен пипер.

Приготвяне: Кожичките се измиват една по една поотелно и се отцеждат. Каймата, грахът и подправките на вкус се омесват добре. В зависимост от размера и броя на кожичките се правят кюфтета с подходящ размер от размесената кайма с грах и подправки, които внимателно се завиват от всички страни с кожичките, като се нареждат в тава, така че частите от кожичките, които се застъпват, да бъдат отдолу с цел да не се разтворят при печенето, а също така и да изглеждат гладки отгоре.  Внимава се между „сърмите” да има разстояние за да се препекат добре от всички страни. Поръсват се леко с червен пипер за цвят и се пекат около 40 мин. при 200 ºС. Веднага след опичането се вадят от тавата и отделената от тях мазнина докато са още съвсем горещи с цел мазнината да не пропие обратно като започнат да изстиват.

 Забележка. Може да се използват както говежда кайма, така и пилешка. Свинската не е много препоръчителна защото не може да поеме отделената от кожичките мазнина. С двата вида кайма вкусът се различава, но и с двата се получава еднакво добър, макар и различен, резултат.

Адана кебап

В резултат на смута в Интернет пространството, който внесе нашето 3-часово посещение в Одрин миналата седмица, реших да пусна рецептата и на Адана кебапа... :P

Необходими продукти:

За кебапа: 500 гр. говежда кайма (не се стряскайте, у нас телешко месо не се продава, а се продава единствено говеждо под името телешко), 500 гр. тлъста агнешка кайма (трябва да намерите начин да убедите месаря да ви я смели или да си я смелите сами), две глави лук, два стръка магданоз, сол, черен пипер.

За гарнитурата: 5 големи глави лук, два стръка магданоз, няколко скилидки чесън, домати, зелени люти чушки или чорбаджийки.

Приготовление:

Двата вида месо се смилат заедно (ако си го мелите вкъщи) или се размесват добре. Добавят се предварително нарязаните на ситно магданоз и лук, както и подправките. Размесва се добре, след което се взима част от каймата с размер на голямо яйце и се омесва около специален за целта шиш (моите съм си ги купил от Турция, но важното е да са дълги около две педи, плоски и широки около 5-6 мм), така че да се получи дълго около 10-12 см леко сплеснато кебапче. Пече се на скара от двете страни.

Гарнитурата се приготвя, като лукът се нарязва на много тънки филийки, към него се добавят ситно нарязания магданоз и счукания чесън. Размесва се и се гарнира допълнително със запечени върху скарата домати на половинки и зелени люти чушки. Поднася се върху специални питки, наречени „пиде” (е, по мое мнение една пърленка би свършила същата работа… :D ). Може да се добавят и други гарнитури.

Кебапчета

Така… От доста време ми се ядяха истински кебапчета, с други думи казано – направени от месо. Дълго време си мислех, че това е непосилна кауза, но в един даден момент с малко чужда помощ се престраших и написах в Гугъл „рецепта за кебапчета”. Естествено излязоха около 42 900 резултата. Извадих късмет, че наред с разни диващини по форумите от рода на „кебапчета в домашни условия няма начин да станат” или „до вилата има един цех, дето бълва един бял прах на три смени, с който стават невероятни кебапчета, след като се сложи в каймата”, на едно от първите места излязоха една рецепта от рецептурника на заведенията за обществено хранене от преди от 80-те години, както и няколко други смислени рецепти, които се припокриваха в голяма степен. Те се различаваха основно по това от какво месо се правят истинските кебапчета, както и количеството вода, което се слага в каймата.

В крайна сметка аз изкомпилирах следната рецепта:

Необходими продукти: 1 кг. кайма ОТ МЕСО!!! (смляна при кварталния месар или както в моя случай „Стара планина” 60% свинско:40% говеждо, че ми беше под ръка), 5 гр. кимион, 5 гр. черен пипер и 5 гр. брашно от чесън. Сол не добавих понеже на етикета на каймата пишеше, че има.

Приготовление: Каймата се омесва добре с подправките от предишната вечер, като се добавя вода, колкото поеме. В моя случай - около 300 мл., но предполагам, че е заради по-сухото говеждо. Ако се използва само свинско, би трябвало да е около 200 мл., както пишеше в един от вариантите на рецептата. Така че внимателно. Меси се, меси се и пак се меси докато побелее и стане еднородна. Оставя се една нощ в хладилник, след което преди печенето отново се меси и се добавя още малко вода (в някои варианти – газирана, но аз сложих обикновена). При мен пое около 100 – 150 мл. Отново се меси до припадък докато стане еднородна. Оформят се кебапчета (с влажни ръце за да не лепне каймата !) и се мятат на скарата и се пекат.

Резултатът:

Макар и да не ги докарах много на външен вид, станаха превъзходни, а аз си спомних детството ми! J Да ви е сладко!

Печен заек

Мотивацията. Това е една лесна, вкусна и според мен относително диетична рецепта за угоителен обяд след серия от празници, на които ви е втръснало от иначе превъзходно печено агнешко.

Първият проблем е да намерите заек. Ако нямате някой близък, който да отглежда, ще се наложи да се полутате по магазините. Не е невъзможно да се открие, макар и в повечето случаи да е замразен… L Въпреки това и с такъв рецептата става, така че горе главата.

Един заек обикновено излиза около 2.0 – 2.5 кг. Ако сте били късметлии и сте купили пресен заек действайте направо, а ако ли не – оставете го да се размрази на студено от предишната вечер. Лично аз го разрязвам на 8 парчета – 4 бутчета и още 4 от гръбнака и тазовата част. Нарязването не е сложно защото костите са тънки.

Рецептата. Всяко парче бива осолено отделно със сол (не прекалявайте с нея не само защото е вредна, но и защото ще маскира истинския вкус на месото!) и черен пипер, след което запечатано за да не изсъхне чрез леко запържване от всички страни в тиган. Оставете парчетата да се отцедят от мазнината, след което ги наредете в дълбока тава с капак (примерно йенска), налейте около 1 пръст вода на дъното на съда(вместо гОла вОда можете да сложите и вода и вино в съотношения, в които ви дава сърцето да жертвате виното), сложете капака и оставете да се пече на 140 ºС за около 2 часа под капак. Отворете капака и печете още около 30 мин. (докато водата почти  се изпари). Заекът е готов! Много добре се гарнира с печени картофи, но по непонятни за мен причини, когато комбинирам картофите с месото да се пекат заедно, те не стават добре, а и заешкото не е толкова вкусно… Така че печете поотделно. Върви и с картофено пюре (хайде по възможност да е истинско, а не готово, моля!).

Забележки. Към заека обикновено вървят глава и вътрешности. До момента не съм измислил приложение на главата, а освен това тя изглежда твърде нелицеприятно. Нея просто я изхвърлям поради липсата на куче. Дреболийките обаче са друга работа. За тях има два варианта – да станат на малко количество дроб сърма за гарнитура  (може да се добави още нещо, че да е повечко, например гъби печурки) или пък от тях ад се приготви много вкусна супа.

Печен свински джолан

Това е една от любимите ми рецепти и смея да твърдя резултат от няколкомесечно систематично научно изследване. Така че спокойно мога да претендирам за авторски права. Затова смятам, че мога да й отделя първото място в това ново начинание… Ама за да не ви текат лигите на гладно, няма да ви бавя повече.

Предварителна подготовка. Първото нещо, което трябва да направите, ако ви се яде тази висококалорична и изключително НЕдиетична юнашка храна, е да намерите Джолана (главната буква не е грешка!). Това е относително трудно начинание, при положение, че като мен нямате приятел месар. Той трябва да е правилно изрязан с формата на пресечен конус, МАКСИМАЛНО ГОЛЯМ (така или иначе по-голямата част от него е кост, която ще зарадва някое улично куче, но съотношението месо-кост е по-приемливо при по-едрите) и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО С КОЖА – освен изключително вкусна, когато е добре препечена, тя е необходима месото да не изсъхне. Парадоксалното обаче е, че почти винаги успявам да намеря суров приемлив джолан в „МЕТРО”.

Трябва да ви предупредя обаче да не си правите илюзии, че ще ядете печен джолан за обяд, ако го купите в 10 сутринта… Въоръжете се с търпение защото за печения джолан е в сила твърдението, че хубавите неща стават бавно и, ако искате да се насладите на пълната му прелест, трябва да го започнете от предишната вечер.

Освен джолан, ще ви трябват още масло (да, масло, а не някакви индустриални сурогати подвизаващи се под името „маргарин”!!! :& ), сол, червен пипер, черен пипер, лют червен пипер и чесън на прах. Водата не я споменавам защото от една страна е съвсем малко, а от друга  тече от чешмата. А ето я и самата рецепта:

Ден 1. В купичка смесвате 2-3 лъжички червен пипер, 2-3 брашно от чесън, 2-3 лъжички сол, 1 лъжичка черен пипер, ½ лъжичка лют червен пипер докато се получи хомогенна смес. Тази смес се втрива отвсякъде в джолана с пръсти, като се набляга особено на пресечените части на конуса, откъдето ароматите могат да проникнат през мускулните влакна във вътрешността, но не се забравя и кожата, която също трябва да е плътно покрита. Тук-там се мацва по малко масълце, което ще ароматизира приятно  ястието, докато се стича по кожата и в крайна сметка се озове в соса. Не трябва обаче да се прекалява с маслото – слага се за аромат. Джоланът си има достатъчно мазнина! Така паприкования джолан се поставя в дълбока тава с плътно прилепващ капак (примерно йенска, но напоследък продават едни прекрасни от лят алуминий със стъклен капак, през който се наблюдава процеса на печене) с горната част на конуса нагоре, така че широката му страна, през която може да изсъхне вътрешността, да прилепне за дъното на тавата. ТРЯБВА ДА СЕ ВНИМАВА КАПАКЪТ ДА ПРИЛЕПВА ПЛЪТНО! Оставя се да престои поне 1 нощ в хладилник.

Ден 2. Джоланът се вади от хладилника точно 5 часа преди желаното за консумиране време, внимателно на тънка струйка отстрани по ръба на тавата се налива на дъното не повече от 2/3 пръст вода (пробвал съм и с вино, но става голям бой между неговия аромат и аромата на подправките, който аз лично не харесвам), като се внимава да не се отмият подправките. Самият джолан не се залива! Слага се във фурната и се пече не по-малко от 4 часа на затворен капак при не повече от 140 ºС при ЗАТВОРЕН КАПАК. За това време трябва 90% от водата на дъното да се е изпарила. Отваря се капака и се пече още около 30 минути на отворен капак за да стане хрупкава кожичката. Ако условията на печене са спазени, трябва след изваждането месото да е изключително крехко и сочно и да пада едва ли не само от костите. Отцедете от мазнината. Сосът, който се е отделил, може да се сервира отделно в сосиера за поливане върху гарнитурата.

Допълнителни съвети. Джоланчето е тежичка храна, поради което може да изпие доста червено винце, като на мен най-много ми пасва с мавруд (то май-няма нещо, с което маврудът да не пасва, ама това е друга тема J). Като подходяща гарнитура препоръчвам грах, задушен в масло – много добре убива мазнотията. Ако гостите ви са били болни или по някаква друга невероятна причина е останал джолан, приберете го в хладилник, на другия ден стават страхотни сандвичи, след като е стегнал и може да се реже на тънко.