Винаги съм се чудил как би изглеждало прасе,
пълнено с пилета, пълнени с наденици примерно… Е, прасе не беше налично, а и да
си призная, ако пилето е с костите, то това ще предизвика проблеми при
нарязването на прасето на елегантни филии. Не съм се отказал от идеята, но тъй като най-дългите пътища се изминават на малки крачки, реших да почна с научаването
как се обезкостява пиле. Оказа се, че не нито толкова сложно плашещо, нито пък
кой-знае колко времеемко. И понеже ноухауто не е мое, за невежите като мен до
вчера ще предложа този клип, който се оказа най-добрия от поне 10, които
изгледах. Освен това, след като обезкостих пилето, при това смея да твърдя твърде
прилично, възникна въпросът какво да го правя… И реших да експериментирам
с сурово-пушен бекон, че той е по-мазничък, а аз хич не обичам сухото бяло
месо. А за да не стане прекалено тежко, естествено – ориз. Та така…
Необходими продукти
1 пиле около
1300 – 1500 гр.;
250 гр.
сурово-пушен бекон;
1 чаша ориз;
1 глава лук;
100 гр. масло;
сол;
черен пипер;
червен пипер;
куркума (по
желание)
Приготвяне
Пилето се обезкостява по описания в клипа начин. Аз
само реших да не му махам крилцата, че обичам да ги изяждам после.
Беконът,
нарязан на ситно заедно с лука се запържва до златисто в тиган.
В оризоварката
се поставя добре измития ориз и към него се добяват запържените в маслото лук и
бекон. Добавят се сол и черен пипер на вкус, а при желание, както направих и аз
– куркума, която придава много апетитен жълт цвят, но преди всичко леко ориенталски
привкус. По принцип в моята оризоварка съм установил, че на 1 обем ориз му
трябват 2 обема вода, но тъй като тук готвенето ще продължи и след напълването
на пилето, сложих само 1,5 обема. (За справка може да се погледне рецептата за сърца с ориз в оризоварка.) Когато оризът стане готов, отверстията на обезкостеното
пиле се зашиват с конец или се затварят с игли за печене, като се оставя
отворена само задната му част, откъдето се пълни. След като се напълни плътно,
се затваря (зашива) и тя. Пълненото пиле се слага в тава с капак (например
йенска), но е важно капакът да не опира в пилето. Налива се около 1 пръст вода
в основата, а пилето отгоре се поръсва с малко червен пипер. Най-отгоре се
слагат няколко тънки парченца масло.
Капакът се затваря и се пече първоначално
около 2 часа и 30 минути при 140 °С без вентилатор под капак (хубавите неща
стават бавно, а и в предишни публикации съм обяснявал защо месото е важно да се
пече на слаб огън). Времето трябва да е достатъчно пилето да се свари и да
стане крехко. След това капакът се маха и температурата се вдига на 180 °С,
като се намазва отгоре с мазнината, която е пуснало. Така се пече още около
30-40 минути до добиването на златист цвят, като през 7-8 минути се повтаря
процедурата с мазането. Може да се сервира нарязано на филии или на
четвъртинки.
Забележки
1. По принцип не съм фен на бялото месо, но в този
случай, вероятно заради бавното печене и комбинирането с мазнината на бекона и
маслото, беше станало изключително вкусно.
2. По извадения скелет остава не малко месо, от
което може да се спретне една бърза супичка, както направих аз. В края на
краищата продуктите трябва да се използват максимално и да не се изхвърля нищо
ядливо!
3. Хрумна ми идеята да пробвам следващия път да го
натъпча с постни зелеви сърми, като сложа прилично количество масло вътре,
както и да го напълня със сурови наденици или суджуци… Ще видим – като го
направя ще споделя резултата.
