Въобще не възнамерявам да крия, че идеята за този
бекон не е моя, а на „Хитрините“, чиито сайт много уважавам и често чета. Но
след като един приятел пробва оригиналната рецепта и установи, че беконът не
става достатъчно солен, аз реших да направя мой прочит като я поизменя. Затова
си позволявам и да я кача в блога ми. Стана божествено мезе в това снежно време
навън!
Необходими продукти:
1,0 – 1,5 кг
сурови свински гърди (необходимо е парчето да е с относително равномерна
дебелина!)
2-3 литра
зелева чорба
3-4 супени
лъжици червен пипер
1 с.л. черен
пипер
1 с.л. сол
1 ч.л.
кориандър
1 ч.л. лют
червен пипер
Приготвяне
Гърдите се нарязват на горе-долу еднакви по размер
парчета от по 20 см с що-годе правилна форма, доколкото това е възможно.
Слагат
се в пластмасов или стъклен съд (не трябва да е метален, че да не добият
метален вкус заради киселината при продължителния им престой), след което се
заливат със зелевата чорба така, че да ги покрие.
За да не изплуват се затискат
с нещо (например чиния, като се внимава да не остане въздух под нея).
Оставят
се да престоят 18-24 часа на студено – това е необходимо за да може солта и киселинността
на зелевата чорба да се пропият в дълбочина на бекона, тъй като сланината
заради мазнините се осолява по-бавно.
След това се прехвърлят в тенджера, като
този път се затискат с нещо по-тежко и по-сериозно от чиния (аз използвам едно
сирийско глинено изобретение за затискане на сърми, но и добре измит камък
върху чинията ще свърши работа).
След като чорбата заври, се оставя да къкри на
среден огън около час. После парчетата се вадят и се отцеждат за 5-10 мин. в
гевгир (внимава се да не се разпаднат, тъй като са станали изключително
крехки!).
През това време се приготвя смес от изброените подправки
(количествата са ориентировъчни и могат да се променят според вкусовите
предпочитания, но не бива да се прекалява с коринадъра, тъй като границата
между приятния аромат и вкус и търненето при прекаляване с него е много тънка.
Все още топлите парчета бекон се овалват добре в подправките, след което се
опаковат в хартия за готвене.
Слагат се върху дъска и се притискат с втора
дъска, върху която се слага нещо тежко – колкото по-тежко, толкова по-стегнат и
добре се получава беконът (аз използвам тежка тенджера, която побира 6 литра
вода).
При мен дебелината му става наполовина. След 6-7 часа поне притискане на стайна температура опакованите парчета се връзват с
канапи и се прехвърлят да се сушат на студено (аз използвам прословутия
пастърмарник) за поне 2-3 дни.
Оказва се, че омазнилата се хартия за печене от
една страна не позволява на ароматите да се изпарят, а вместо това ги
принуждава да проникнат в дълбочина, но от друга не възпрепятства напълно
изпаряването на влагата.
Насетне е ясно – реже се тънко и се преглъща с нещо
тежко!
Беконът добива изключително приятно-елегантен леко кисел привкус от
зелевата чорба, която само истински ценители могат да оценят напълно! Наздраве!
Тъй като беконът търпи замразяване, възможно е част
от продукцията да се замрази с цел по-продължително съхранение. Важно е обаче да
се ограничи възможността от приток на влага (които ще образува кристалчета,
което ще развалят текстурта в ивиците месо), а така също и на въздух (който с времето ще промени
вкуса му), поради което аз вакуумирам с машинка неприкосновените запаси за
черни дни с пиене, което е осиротяло за мезе…