СВИНСКИ ДЖОЛАН СЪС ЗЕЛЕНЧУЦИ

Най-вкусното месо расте най-близо до кокала, а кое друго месо, ако не джолана, има най-голямо съприкосновение с него?!? Една от първите ми рецепти в блога бе за свински джолан с кост и кожа ( http://oursgourmand.blogspot.bg/2011/05/blog-post.html ) и тя бе оценена изключително високо – както от приятели, на които съм я приготвял многократно, така и съдейки по посещенията на страницата ѝ, която държи рекорд. Вчера в една от любимите ми месарници видях едни много свежи и симпатични джоланчета, а истината е, че отдавна не съм си приготвял и от седмици ми се въртеше в главата да си направя. За съжаление (е, после се оказа, че не е никак за съжаление) те бяха почистени от кожата и обезкостени, а аз такива ги отминавам. Тези обаче бяха толкова свежи и съблазнителни на вид, че просто купих един без ясна концепция как ще го приготвя. А то пък стана хем различно от „известния“ ми джолан, хем вкусно (не мога да кажа дали повече или по-малко, тъй като рецептата, която компилирах набързо, е различна), хем подходящо за лятото, тъй като не се получи никак мазно. Затова – по същество:

 

Необходими продукти (за 4 порции)

един обезкостен свински джолан без кожа (около 600-700 гр.)

3-4 средно големи картофа

1 голяма глава лук

2 средно големи моркова

4-5 едри скилидки чесън

50-60 гр. свинска мас (може и друга или олио)

2-3 стръка магданоз

1 ч.л. червен пипер

1 ч.л. черен пипер

1 щипка изсушен розмарин

3 ч.л. сол

Приготвяне

Джоланът, ако е цяло парче месо, се нарязва най-напред по дължина на мускулните влакна на ленти, дебели около 3 см, след което всяко парче се разрязва напречно по средата. Парчетата се запечатват в тиган в мазнината за 5-6 мин като се обръщат от всички страни и без да се добавят никакви подправки, особено сол, която би могла да изсмуче соковете на месото на този етап (аз избрах свинската мас, тъй като олиото по моите професионални разбирания на молекулярен биолог е вредно за пържене, а пък не използвах патешка, както правя обикновено, тъй като свинската „си е собствена“ за джолана). Запържените парчета месо се отцеждат от мазнината и се прехвърлят йенска тенджера с капак (исках да е глинен гювеч, но моят е огромен за това количество храна и щеше да си остане празен) и докато поизстинат се нарязват на едро картофите, морковите и лука, а изчистените скилидки чесън са разцепват на по 2-3 части. Зеленчуците се добавят към парчетата месо и се поръсват с подправките, след което се разбъркват докато подправките се разпространят равномерно. Много внимателно откъм ръба на съда се налива 1 пръст вода на дъното така, че да не отмие полепналите по месото и зеленчуците подправки. Поставя се капака и се пече без вентилатор 4 часа и половина на 140 °С без да се бърка. През това време зеленчуците и месото трябва да са станали на мозък. Капакът се маха и се допича още 20 мин. на 180 °С на вентилатор, така че горните парчета месо и зеленчуци да хванат коричка, а и да се изпари част от соса. Накрая се поръсва със свеж магданоз.

Забележки:

1. Следващият път ще пробвам да направя индивидуални порции в малки гювечета с капак – предполагам, че ще стане ефектно, но ако някой ме изпревари, нека се чувства свободен да сподели опита си

2. В тази рецепта спокойно могат да се добавят и други зеленчуци. Лично си мислех за сушени домати или някой друг кореноплод, но както споделих – купих месото без концепция, а в събота в 7 часа сутринта разполагах само с гореизброеното вкъщи. А и не исках да правя гювеч…

Коментирайте и споделяйте! Да ви е сладко!

ОРИЗ С ГРАХ

Това е една от рецептите, които измислих прибирайки се на бегом вкъщи заради започващия дъжд и установявайки, че в хладилника няма нищо, докато стомахът ми вие от глад… Вие от глад, ама небето се е пробило и не е човек да си подаде носа навън. Но пък няма къща без ориз, а в този момент се сетих, че имам и половин кутия грах – и ето ти ориз с грах. Вярно, че е твърде постно, но пък от рецептата става чудесна гарнитура, така че я споделям. Една скоба – това е рецепта за оризоварка (rice cooker), едно чудесно кухненско изобретение, с което веднага си допаднахме!

Необходими продукти

ориз – една чаена чаша

грах – половин кутия (от малките)

морков – един брой (не много голям)

масло – 50 гр.

сол – на вкус

черен пипер – на вкус

куркума – 1 чаена лъжичка

Приготвяне

Оризът се измива много старателно (докато от цедката спре да тече бяла вода), така че да не стане кашав и лигав. Слага се в оризоварката и към него се добавят наситнения на парчета с размер на оризово зърно с чопър морков (предполагам, че може и да се настърже, но аз имам едно малко ръчно и най-вече много удобно чопърче), маслото и подправките. Залива се с вода и тук е тънкия момент: различните сортове ориз „пият“ различно количество вода, но аз съм установил емпирично, че за оризоварка на дългия ориз са му е необходими 1,5 обема вода (спрямо обема на ориза). Включва се и след 20-30 мин. всичко е готово. Поръсва се със ситно нарязан магданоз и става много вкусно! Да ви е сладко!

Признавам си един „грях“ – аз постното го признавам само за гарнитура или в най-добрия случай за предястие, така че след ориза си нарязах едно суджуче за гарнитура към него… За някой веган това би могло да бъде и основно ястие, ако замени маслото с олио, но за мен тази рецепта си остава рецепта за гарнитура, колкото и добре да се получи!

БЕКОНЕНИ МЪФИНИ С ТЕЛЕШКА КАЙМА, ГРАХ И КАШКАВАЛ

Най-трудното на тази рецепта беше да ѝ измисля име… Така и не се справих с нещо кратко, така че се наложи заглавието ѝ да е обяснително. Мотивирах се за нея вчера в най-голямата жега, чудейки се какво ми се яде. Диетолозите препоръчват в горещо време растителна храна, но стомахът ми приема растителната храна само като гарнитура – в противен случай започва да протестира. Своенравен е и непрекъснато спори с мозъка ми. Но пък си е мой – какъвто, такъв! Та чудейки се какво месно ястие да направя, така че хем да е засищащо, хем да не е тежко, хем да е съблазнително вкусно, ми хрумна тази идея – комбинация от препечен бекон, постна телешка кайма, кашкавал за вкус и грах, който да подпомогне телешката кайма при попиването на мазнотията от бекона и кашкавала. Общо взето се приготвя много лесно и бързо, а става престъпно вкусно (впрочем не мога да се сетя за храна с бекон, която да не става вкусна). И най-вече позволява консумацията на препечен бекон в жегата без на човек да му стане тежко и без да се губи нищо от вкуса му.

Необходими продукти (за 6 мъфина):

300 гр. нарязан на ленти бекон

200 гр. телешка кайма

100 гр. кашкавал

½ малка консерва грах

сол

черен пипер

червен пипер

Приготвяне

В ямките на тава за мъфини се слагат по няколко ленти бекон, така че след това като се постави плънката от кайма, те да могат да се завият колкото се може по-плътно. В отделна купа се смесват каймата, граха (без сока!), предварително нарязания на дребни кубчета кашкавал и подправките на вкус, след което се размесват внимателно до равномерното разпределяне на граха, кашкавала и подправките. От получената плънка се оформят 6 топки, които се поставят в кладенците на тавата за мъфини, като леко се притискат, така че да уплътнят бекона към стените, беконените ленти се похлупват отгоре, след което, за да не се отворят при печенето, се обръщат. Пекат се в предварително загрята на 200 °С фурна за около 30-35 мин, като добра идея се явява тавичката за мъфини да бъде поставена в по-голяма тава, така че да си спестите чистенето на фурна от евентуално избилия сок.

СПАГЕТИ С ПУШЕНА СЬОМГА

Разядките не случайно се наричат разядки – половин час след като си хапнах от сьомгата със сирене „Крема“ (http://oursgourmand.blogspot.bg/2017/06/blog-post_38.html), поогладнях така да се каже… И реших да експериментирам с една идея, която бях чел преди време и която ми се въртеше в главата. А и защо да се ограничаваме само до българо-италиански бракове (http://oursgourmand.blogspot.bg/2016/09/blog-post_12.html), като може да пробваме и нещо от типа Север – Юг, например норвежко-италиански брак. В Обединена Европа живеем… И то също взе, че се получи много добре и вкусно, че дори не стана и толкова тежко, колкото се опасявах!

Необходими продукти:

Спагети

Пушена сьомга – около 300 гр.

Заквасена сметана – 250 гр.

Стар лук – една голяма глава

Масло – около 50 гр.

пармезан – колкото повече, толкова по-добре (е, може и с роден по-сух и ароматген кашкавал)

сол

черен пипер

Приготвяне

Спагетите се сваряват  – който както ги обича, аз ги предпочитам „ал денте“. За плънката най-напред лукът се нарязва на ситно и се запържва до златисто в маслото в дълбок и дебел тиган с капак, като по някое време се добавят черния пипер и солта. Добавя се накъсаното на парченца месо от пушена сьомга и се обръща непрекъснато около 3-4 минути. Най-накарая се добавя сметаната, а силата на котлона се намалява на умерена. Бърка се докато започнат да излизат първите мехурчета, след което се маха от котлона и тиганът се захлупва с капака му и се оставя съставките да се „оженят“ (любим френски кулинарен израз!) от остатъчната топлина. След като спагетите са готови, те се заливат с плънката от пушена сьомга и се наръсват с настърган пармезан. Добър апетит!

РАЗЯДКА С КРЕМА СИРЕНЕ И ПУШЕНА СЬОМГА

Това е едно идеално нещо за замезване в жегата, когато човек хем е гладен, хем не му се яде нищо заради горещината. И има пушена сьомга… ;) Чудесно биха се получили ордьовърчета, ако се постави в солени тарталети или пък върху домашно изпечени брускети със синьо сирене (каквито, признавам си, ме домързя да направя).

Необходими продукти:

100 гр. пушена сьомга (може и да е от рагу – виж тук: http://oursgourmand.blogspot.bg/2017/06/blog-post_29.html )

2 броя сирене „Крема“

½ лимон

челен пипер

Приготвяне:

Сьомгата се накъсва на парченца, добавя се крема сиренето и се поръсва със сока на ½ лимон и черен пипер на вкус. Разбърква се и се размачква с вилица докато стане почти хомогенно, но парченцата риба все още си личат. Сервира се върху брускети, тарталети или порсто филия хляб като сандвич. А да си призная, може и да се мези направо, тъй като сиренето „Крема“ е доста обезмаслено и попива мазнината от сьомгата.

ФАРШИРОВАНИ ЯЙЦА С ПУШЕНА СЬОМГА

Някой ще попита какво по-хубаво би могло да има от пушена сьомга… Ами много и евтина пушена сьомга! И макар и да има уловка, тук не става дума за някаква с изтекъл срок на годност. Става дума за т.нар. пушено рагу, което се продава в някои магазини под 10 лв. килото и което е около 75-80% месо. А чистенто определено не е предизвикателство и става лесно. Лошото е само, че няма особено добър вид и филетата, които могат да бъдат отделени в представителна форма, не са много. Но по отношение на вкуса няма никакви различия с нормалното филе от пушена сьомга, а дори е и по-вкусно според привържениците на идеята, която не е съвсем лишена от смисъл, че вкусното месо вирее близо до кокала… Но стига бъртвежи – ето рецептата за един лесен, бърз, вкусен и изискан ордьовър.

Необходими продукти:

пушено месо от сьомга (филе, рагу или каквото там) – около 100 гр.

твърдо сварени яйца – 5 бр.

заквасена сметана (за предпочитане с по-ниско съдържание на мазнина) – 200 гр.

лимон – ½ бр.

черен пипер

сол

копър

Приготвяне:

Яйцата се сваряват твърдо, след което се обелват, разделят се внимателно на половинки, а жълтъците се отделят внимателно, така че от белтъците да останат „лодчици“ (при мен не се получи много, тъй като явно бяха прекалено пресни и едвам успях да ги обеля… L ). В купа към жълтъците се добавят накъсаната на малки късчета пушена сьомга, сол и черен пипер на вкус. Бърка се и се мчачка с вилица докато се получи не много хомогенна смес, така че парченцата сьомга да си личат. От сместа се оформят внимателно топчета с размер на яйчните жълтъци, които се нареждат в лодчиците от белтъците. Сметаната се разбърква внимателно със сока на ½ лимон, така че да стане полу-течна, след което фаршированите яйца се заливат с нея. Най-отгоре се наръсва ситно нарязан копър.

Забележки:

1. Не е добра идея да се експериментира с други подправки, тъй като сьомгата има силни и специфични  вкус и аромат и резултатът от смесването на аромати и вкусове е съмнително, че ще е добър. Черният пипер и киселинността на лимона според мен са си напълно достатъчни.

2. Пие много добре изстудено бяло вино или мастика.

СМОКИНОВ СИРОП

Вчера на гости на едни изключително симпатични и приятни хора бях почерпен с този сироп, който ме изненада изключително приятно с изискания си аромат на смокини. За моя изненада домакините ми казаха, че се бил правел от листата на дървото, а не от плодовете, след което си тръгнах, освен с рецептата, но и с един плик с листа от смокинята в двора им. Споделям я и с удоволствие (въпреки че от лакомия и нетърпение направих дребни промени):

Необходими продукти (за малко под 2 литра готов продукт):

около 40 листа от смокиня

1,5 литра вода

1,5 кг. захар

1 пакетче и половина лимонена киселина

Приготвяне

Оказва се, че този сироп се приготвя изключително бързо и лесно – за пръв път приготвям някакъв сироп в живота ми, а той взе, че стана превъзходен. Но по същество без лирични отклонения…

Листата се измиват внимателно с вода, след което се поставят в достатъчно голяма тенджера, след което се заливат с водата. Котлонът се включва и след като водата заври, се оставят да се варят на умерен огън под капак в продължение на 20 мин. Котлонът се изключва, а листата се вадят като се отцеждат с помощта на щипка или друг подходящ уред. Добавя се захарта и се след като сиропът заври и тя се разтвори, се оставя да ври без капак в продължение на около 30 мин. като се разбърква от време на време през няколко минути, така че да се сгъсти (последната капка да от лъжицата да не пада). Няколко минути преди да е готов се добавя лимонената киселина и се оставя да ври още 2-3 мин (леко помътнява). Разлива се докато е горещ в шишета, така че да се самоконсервира. Кой колко да го разрежда и с какво и въпрос на личен избор. Да ви е сладко!