СИРОП ОТ ДИНЯ

Тази седмица близки приятели ми подариха две огромни и изключително сладки и сочни дини. Проблемът с тези дини е, че след като се разрежат, трябва да се изядат достатъчно бързо, а вкъщи сме само двама човека. Та ме хвана страх да не почнат да се развалят. В този момент се сетих, че преди години бях виждал във Франция сироп от диня, но в нашите сайтове не открих рецепта. Затова се разрових из френските и от 3-4 опит попаднах на тази, която се оказа бърза и лесна:

Необходими продукти:

диня – колкото човек прецени, че му се отделя от сърцето

захар – зависи от количеството сок, което се отдели от динята

лимонена киселина – отново зависи от количеството сок

Приготвяне:

Аз използвах 2 нормално широки резена от една поне 10-килограмова диня. Нарязах ги на парчета (без кората!), след което изцедих сока с помощта на преса за картофено пюре (да са живи и здрави французите за прекрасната идея – признавам, че нямаше да ми хрумне!), като под нея бях подложил голяма цедка, но с много фина мрежа. От двете парчета изкарах 750 мл сок, към които прибавих 750 гр. захар. Нагрях ги на котлона при постоянно разбъркване и след като захарта се разтвори и сиропа започна да ври, намалих котлона на слаба степен колкото да поддържа варенето, бърках още няколко минути, добавих 5 гр. лимонена киселина, оставих още минута-две да поври, обрах с решетеста лъжица твърдата пяна отгоре и налях сиропа още много горещ в бутилки.

След като изстина, си приготвих с вода при разреждане 1:7 и почти се изненадах, че написаното в рецептата, че вкусът и ароматът се запазват, е вярно! Довечера след залез слънце мисля да започна импровизациите с водка, мастика, а четох дори и за коктейл и с уиски. Но истината е, че и като чист сироп с вода е превъзходно свежо и може да припомни на човек през януари вкуса на дините.

Лайквайте, споделяйте и най-вече коменатриайте!

МАЛИНОВ СИРОП

Всеки луд с номера си, а някои с цял рецитал… Напоследък ме обзе крастата да правя сиропи, които след подходящо разреждане, слагам в хладилника в един огромен буркан с канелка и си точа от време на време по някоя чаша. Днес, минавайки покрай едни сергии с плодове, видях едни симпатични малини и реших да си приготвя. Ето как го направих:

Необходими продукти (за около 1,5 литра концентрат):

малини – 600 гр.

захар – 1200 гр.

лимонена киселина – 1 пакетче

Приготвяне:

Малините се заливат в тенджера с вода докато се покрият, след което се загряват докато кипнат. Оставят се да се варят около 7-8 минути, като аз през цялото време ги разбърквах. Нормално е да се обезцветят и разпаднат. След това се прецеждат през гъста цедка (предполагам, че и марля би свършила работа), като с шпатулата се разбъркват в цедката докато спре да се отделя сок. Обемът на сока се измерва, тъй като необходимото количество захар е 1,5 кг. за 1 литър отделен сок. В моя случай излезе около 800 мл., поради което добавих 1,2 кг. захар. Сиропът се слага отново в тенджерата на котлона и се вари на умерен огън около 15-20 мин., като се бърка непрекъснато, а с решетъчна лъжица се отстранява пяната. След като се сгъсти достатъчно, се добавя 1 пакетче лимонена киселина, оставя се да ври още минута-две, след което се разсипва още горещ в шишета, които се затварят и се оставят да се самоконсервират при охлаждането им. Препоръчвам разреждане 1:10, но тук всеки може колкото му се услажда!

Сега остава и жегите да се върнат…

Благодаря предварителнто за мненията, коменатрите, съветите и споделянията ви!

ДОМАТИ С ОРИЗ

Това е едно от първите неща, които се научих да правя в още почти невръстна детска възраст поради една много проста причина – от една страна ги обожавам, а от друга ги обожавам вкъщи само аз. Така че един прекрасен ден бях научен да си ги правя сам. И да си ги ям. И с двете нямах (и още нямам) никакви проблеми. Много хора гледат на това ястие ката на селско и просташко, но пък ние живеем ва Балканите и на гурме кухнята сме свикнали да гледаме леко подозрително (което не означава, че сме против нея!)…

 

Необходими продукти:

две малки консерви от 350-400 гр. домати (силно препоръчително, макар и не задължително белени)

една голяма чаша ориз

една голяма глава лук

една глава стар чесън

един средно голям морков

зехтин (олио) за запържване (зависи колко широк е тиганът)

сол

черен пипер

червен пипер

чубрица

куркума

Приготвяне:

Лукът се нарязва на не много ситно, след което се запържва до златисто в мазнината. Към него се добавя добре измития ориз (отцеден, че да не пръска!) и се запържва при непрестанно бъркане докато стане прозрачен, като същевременно се добавят подправките на вкус (куркумата е относително ново хрумване, което цели да оцвети ориза в жълто, така че да има по-апетитен вид, а пък и вкуса ѝ се връзва добре). Малко преди да стане готов се добавя и нарязания на шайби чесън и предварително наситнения с блендер или настърган морков. Добавя се необходимото количество вода и тук е най-тънкия момент от рецептата – има две неща, които трябва да се съобразят: 1) различните сортове ориз „пият“ различно количество вода; и 2) в самата консерва с домати има доста вода, като при някои сосът е по-гъст, а при други – порядък. Общо взето нещата стават често пъти на основата на шесто чувство, но като добър начален ориентир може да се вземат два обема течност (заедно със соса от консервата!) за един обем ориз. Оставя се да къкри на котлона за 4-5 мин, през което време в тава се изсипват доматите от консервата. Те се заливат с ориза и се пекат около час-час и половина на 160  °С, като ориентир е изпаряването на водата. Тук също нещата зависят от това дали фурната е с вентилатор или не – ако е с вентилатор е добре да се сложи малко повече вода, тъй като тя ще се изпарява по-бързо преди да свари ориза. Накрая се наръсва с магданоз, ако такъв е наличен. За гарнитура към доматите с ориза могат да се добавят печени на скара свински вратни пържоли, стига да не са пости.

Добър апетит! Чакам коментари за тази „просташка манджа“. Шервайте, ако ви се е усладило!

ПИЛЕШКИ КЮФТЕНЦА

Ако трябва да цитирам една култова реплика от стар български филм – „Аз може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги признавам!“. Аз по принцип също. Но днес се вдъхнових с една-две идеи от един ТВ кулинар, а понеже е и лято и трябва да се ядат неща, които хем да са леки, хем да стават за бирено мезе, тези кИфтета са без лук и, „о, какво кощунство!“ би възкликнал някой от близките ми приятел -  без свѝня. А и без други работи… А и не са съвсем без свѝня…  Важното е, че се получи нещо интересно, леко и приятно (ако ви стане тежко, то е от количеството бира, което сте изпили докато сте яли).

Необходими продукти:

650 гр. пилешко месо (в моя случай от бутчета, но това съвсем не е задължително)

125 гр. нарязани кубчета пушен бекон

2 яйца

1 голяма супена лъжица горчица

2 супени лъжици картофено пюре на прах

черен пипер

сол

готова панировка от корнфлейкс (или галета с малко царевично брашно)

олио за пържене

Приготвяне:

Месото се нарязва на парчета, които се слагат в домакински робот да се накълцат. След като те се накълцат на дребно, към месото се добавят бекона, горчицата, яйцата, картофеното пюре и подправките. Роботът се включва и се оставя да мели и размесва докато съдържанието започне да се върти в него като топка – това показва, че е станало достатъчно гъсто. Ако не се сгъсти, се добавя още малко картофено пюре, което трябва да изсмуче водата и да го сгъсти. Когато е готово, с помощта на две лъжици се оформят топчета около 3-4 см, които се овалват в панировката, след което се пържат в дълбока мазнина за около 3-4 минути докато добият изразен златисто-кафяв цвят и готов вид. Слагат се да се отцедят върху домакинска хартия, след което се сервират с някаква гарнитура по избор. В моя случай изядох около ¼ от тях още в процеса на приготвяне, преди да се стигне до гарнитурата…

И една градивна самокритика – следващият път мисля да включа и малко кашкавал, нарязан на много ситни кубченца, който ще добавя непосредствено преди оформянето на кюфтетата, така че парченцата да останат цели… Замечтах се!

Да ви е сладко! Ако ви харесат – като идея, като вкус или като двете, или пък имате предложения – коментирайте и споделяйте!

ХАПКИ ОТ ТОПЕНО СИРЕНЕ С ШУНКА

Преди известно време гледах някакво чуждестранно клипче в интернет за подобна рецепта и реших, че това ще е страхотно мезе, способно да пие бира с каси. Така че не му мислих много-много и реших да я направя по памет, че и облагородя. Доста мърлявичко е за приготвяне, но пък вкусът е божествен!

Необходими продукти:

350 гр. топено сирене

300 гр. шунка

2 яйца

олио за пържене – количество според съда, в който се пържи

100 гр. браашно

100 гр. панировка „корнфлейкс“ (или смес от галета и царевично брашно)

сол на вкус

черен пипер на вкус

Приготвяне

Шунката се нарязва на възможно най-дребни кубчета. Смесва се с топеното сирене, след което се добавят солта и черния пипер и се разбърква докато се получи равномерно размесване на продуктите. Има консистенция на полутечна каша, което може да породи съмнения как ще се оформят топки, но с мерак всичко е възможно. С помощта на две лъжици се оформят топки с размер около 3 см, които се овалват в брашно, след което се потапят в предварително разбитите яйца и накрая се овалват в панировката. Пускат се да се пържат в предварително загрята мазнина, като е важно количеството ѝ да е достатъчно, така че те да потънат в нея. Пържат се няколко минути докато станат златисти на цвят и готови на вид. Поставят се върху домакинска хартия, така че да се отцедят от мазнината и се оставят да поизстинат.

Нападайте бирата и на забравяйте да коментирате и споделяте! Наздраве!

СВИНСКИ ДЖОЛАН СЪС ЗЕЛЕНЧУЦИ

Най-вкусното месо расте най-близо до кокала, а кое друго месо, ако не джолана, има най-голямо съприкосновение с него?!? Една от първите ми рецепти в блога бе за свински джолан с кост и кожа ( http://oursgourmand.blogspot.bg/2011/05/blog-post.html ) и тя бе оценена изключително високо – както от приятели, на които съм я приготвял многократно, така и съдейки по посещенията на страницата ѝ, която държи рекорд. Вчера в една от любимите ми месарници видях едни много свежи и симпатични джоланчета, а истината е, че отдавна не съм си приготвял и от седмици ми се въртеше в главата да си направя. За съжаление (е, после се оказа, че не е никак за съжаление) те бяха почистени от кожата и обезкостени, а аз такива ги отминавам. Тези обаче бяха толкова свежи и съблазнителни на вид, че просто купих един без ясна концепция как ще го приготвя. А то пък стана хем различно от „известния“ ми джолан, хем вкусно (не мога да кажа дали повече или по-малко, тъй като рецептата, която компилирах набързо, е различна), хем подходящо за лятото, тъй като не се получи никак мазно. Затова – по същество:

 

Необходими продукти (за 4 порции)

един обезкостен свински джолан без кожа (около 600-700 гр.)

3-4 средно големи картофа

1 голяма глава лук

2 средно големи моркова

4-5 едри скилидки чесън

50-60 гр. свинска мас (може и друга или олио)

2-3 стръка магданоз

1 ч.л. червен пипер

1 ч.л. черен пипер

1 щипка изсушен розмарин

3 ч.л. сол

Приготвяне

Джоланът, ако е цяло парче месо, се нарязва най-напред по дължина на мускулните влакна на ленти, дебели около 3 см, след което всяко парче се разрязва напречно по средата. Парчетата се запечатват в тиган в мазнината за 5-6 мин като се обръщат от всички страни и без да се добавят никакви подправки, особено сол, която би могла да изсмуче соковете на месото на този етап (аз избрах свинската мас, тъй като олиото по моите професионални разбирания на молекулярен биолог е вредно за пържене, а пък не използвах патешка, както правя обикновено, тъй като свинската „си е собствена“ за джолана). Запържените парчета месо се отцеждат от мазнината и се прехвърлят йенска тенджера с капак (исках да е глинен гювеч, но моят е огромен за това количество храна и щеше да си остане празен) и докато поизстинат се нарязват на едро картофите, морковите и лука, а изчистените скилидки чесън са разцепват на по 2-3 части. Зеленчуците се добавят към парчетата месо и се поръсват с подправките, след което се разбъркват докато подправките се разпространят равномерно. Много внимателно откъм ръба на съда се налива 1 пръст вода на дъното така, че да не отмие полепналите по месото и зеленчуците подправки. Поставя се капака и се пече без вентилатор 4 часа и половина на 140 °С без да се бърка. През това време зеленчуците и месото трябва да са станали на мозък. Капакът се маха и се допича още 20 мин. на 180 °С на вентилатор, така че горните парчета месо и зеленчуци да хванат коричка, а и да се изпари част от соса. Накрая се поръсва със свеж магданоз.

Забележки:

1. Следващият път ще пробвам да направя индивидуални порции в малки гювечета с капак – предполагам, че ще стане ефектно, но ако някой ме изпревари, нека се чувства свободен да сподели опита си

2. В тази рецепта спокойно могат да се добавят и други зеленчуци. Лично си мислех за сушени домати или някой друг кореноплод, но както споделих – купих месото без концепция, а в събота в 7 часа сутринта разполагах само с гореизброеното вкъщи. А и не исках да правя гювеч…

Коментирайте и споделяйте! Да ви е сладко!

ОРИЗ С ГРАХ

Това е една от рецептите, които измислих прибирайки се на бегом вкъщи заради започващия дъжд и установявайки, че в хладилника няма нищо, докато стомахът ми вие от глад… Вие от глад, ама небето се е пробило и не е човек да си подаде носа навън. Но пък няма къща без ориз, а в този момент се сетих, че имам и половин кутия грах – и ето ти ориз с грах. Вярно, че е твърде постно, но пък от рецептата става чудесна гарнитура, така че я споделям. Една скоба – това е рецепта за оризоварка (rice cooker), едно чудесно кухненско изобретение, с което веднага си допаднахме!

Необходими продукти

ориз – една чаена чаша

грах – половин кутия (от малките)

морков – един брой (не много голям)

масло – 50 гр.

сол – на вкус

черен пипер – на вкус

куркума – 1 чаена лъжичка

Приготвяне

Оризът се измива много старателно (докато от цедката спре да тече бяла вода), така че да не стане кашав и лигав. Слага се в оризоварката и към него се добавят наситнения на парчета с размер на оризово зърно с чопър морков (предполагам, че може и да се настърже, но аз имам едно малко ръчно и най-вече много удобно чопърче), маслото и подправките. Залива се с вода и тук е тънкия момент: различните сортове ориз „пият“ различно количество вода, но аз съм установил емпирично, че за оризоварка на дългия ориз са му е необходими 1,5 обема вода (спрямо обема на ориза). Включва се и след 20-30 мин. всичко е готово. Поръсва се със ситно нарязан магданоз и става много вкусно! Да ви е сладко!

Признавам си един „грях“ – аз постното го признавам само за гарнитура или в най-добрия случай за предястие, така че след ориза си нарязах едно суджуче за гарнитура към него… За някой веган това би могло да бъде и основно ястие, ако замени маслото с олио, но за мен тази рецепта си остава рецепта за гарнитура, колкото и добре да се получи!