СУШИ

По отношение на сушито обикновено няма средно положение – хората или го обожават, или не могат да го понасят… Ех, защо ли не съм от вторите – колко пари щях да спестявам годишно! Причината – цената на сушито по ресторанти и доставки, която върви между лев и два за хапка. А аз със всичките си 110 кг, за които трябва да се грижа, изяждам доста хапки. Истината е обаче, че дори и домашно приготвено, не излиза пак много евтино, но пък за сметка на това, без да е трудно за приготвяне, е доста пипкава процедура. Именно заради това обикновено предпочитам да дам някой лев отгоре и да ми го донесат след час и половина вкъщи до вратата. Но днес имах доста неща, които трябваще да свърша, но същевременно страдах от остра липса на мотивация за свършването им, така че и пипкавото навиване на рулцата не можа да ме откаже да кривна от правия път на трудовата дейност…
Споделям тази рецепта от ентусиазъм и в помощ на начинаещите, какъвто съм и аз по отношение на далечно азиатската кухня – просто да видят, че не е трудно и че става при желание.

Необходими продукти (за 40+ хапки):

5 листа кори за суши „нори“ (сушените водорасли)

250 гр. специален ориз за суши (намира се и български на „Крина“)

4-5 с.л. лъжици оризов оцет за суши (има един уж японски – „Кокоман“, който е чудесен)

1 краставица

1 авокадо

рулца от раци (сурими)

1/2 кутия сирене „Филаделфия“

100 гр. сьомга (аз все пак използвах пушена – хем е нарязана на тънко, хем е по-безопасно)

по желание и други „пълнежи“ – риба тон, моркови или въобще каквото ви душа сака

уасаби

рогозка за навиване на суши

Приготвяне

Всъщност най-много време отнема оризът. Той трябва да се измие на течаща вода изключително добре – мие се докато водата, която изтича от него, започне да става за пиене (тоест да е съвсем бистра). След това трябва да се остави да се отцеди напълно и много добре – поне за 30-40 минути, но може и повече.

Добре отцедения ориз се поставя в някоя по-малка тенджера, така като се залее с точно 350 мл. вода (ако се работи с обемни съотношения – ориз:вода – 1:1,15, както пише по книгите), нивото да е по-дълбоко, че да не изври бързо.

Слага се на котлона на максимална степен, след което, в момента в който заври, силата се намалява на минималната, при която все още излизат мехурчета (добре е тенджерата да е с прозрачен капак!). Така се вари докато се поеме цялата вода – показател е, че „гейзерчетата“, които са се образували при вренето в ориза, спират да бълбукат (по книгите пише 15 мин., но най-добре е да се следи, тъй като при мен процедурата отне само 10). Тенджерата се маха от котлона без да се отваря, така че да продължава да поема от отделилата се пара. Оставя се поне 15-20 мин. без да се пипа.

През това време е удобно да се направи „заготовката“ – авокадото се обелва и нарязва на ленти доколкото е възможно, краставиците – също, като се режат на 4 на дължина и се маха меката сърцевина, суримите на половинки по дължина, рибите – както дойде, така че да се образуват или да се навиват на рулца с диаметър 5 мм.

След като оризът е отлежал достатъчно, той се прехвърля в пластмасов или стъклен съд, но не и метален, че оцетът реагира с метала и ще си промени вкуса!). Би трябвало, ако е сварен правилно, зърната да не са се разкашкали, но самият ориз да е станал отвратително лепкав при пипане.

Към него се добавя оцета за суши, като след 3-тата лъжица се проверява на вкус – трябва да се усеща вкуса на оцета, без самият ориз да е кисел. Бърка се задължително с дървена или пластмасова лъжица (пак заради реакцията с метала).

С това подготовката би трябвало да е готова и се пристъпва към навиването на рулата за т.нар. „хосомаки“. Корите се поставят върху рогозката за навиване с лъскавата страна отдолу. Върху тях се поставя слой ориз с дебелина около 5 мм, който да покрива около 2-3 от кората.

Върху ориза може да се намаже при желание малко сирене „Филаделфия“ и в единия край да се поставят плънките (обикновено обичам да смесвам месо + зеленчук, но може само месо или само зеленчук).

Кората се надига с рогозката за навиване и се завива с нейна помощ под формата на много стегнато руло (в процеса тя изсмуква бързо вода от ориза и става мека и лепкава, което улеснява завиването на рулата). От една кора опитен суши майстор би трябвало да изреже 10 еднакви по дебелина рулца, но при мен крайнте дават фира, пък и майсторът не трябва да стои гладен докато работи… 

Приготвих 3 варианта:

1. Хосомаки с рулца от раци и авокадо

2. Хосомаки с пушена сьомга, краставица и сирене „Филаделфия“

3. Хосомаки с рулца от раци и авокадо и сирене „Филаделфия“

По-сложно, но не невъзможно, стои въпросът с т.нар. „нигири“ – гол ориз с някаква риба отгоре или скарида. За целта трябват специални формички, които да се натъпкват максимално, след което се вадят нигирите. Аз не разполагам с такива, а от предишни опити знам, че оризът е толкова лепкав, че е невъзможно да се оформят с ръце. Затова днес използвах една силиконова форма за лед, която свърши не лоша работа – може да се натъпче, пък е и мека, което позволява изваждането чрез натискане от обратната страна.

Върху оформените подложки може да се сложи съвсем малко уасаби (колкото 2 оризови зрънца), а най-отгоре – рибата, която в моя случай, поради липсата на любимата ми тон, беше любимата ми, но не чак толкова, сьомга.

Уромаки (обърнати ролца, при които кората е вътре, а оризът отвън) не приготвих, че идея нямам как се постигат с този толкова лепкав ориз. Предполагам, че се помага с някаква хартия, но хич не ми се занимава – важен е вкусът.

Предполагам, че много хора ще се възмутят от примитивността на рецептата ми, както и вероятно не доброто използване на японската суши терминология, но аз съм най-вече суши-консуматор, а не майстор, дори и от домашен мащаб, тъй като суши приготвям веднъж на 2-3 години… Защо ли – всъщност бих могъл и по-често…

БИРЕНО МЕЗЕ С КАШКАВАЛ И БЕКОН

 То, честно казано, тази рецепта по-скоро би трябвало да се казва „бирено мезе от кашкавал и бекон“, ама нейсе – важното е, че мезето е бирено, при това много…

Иначе идеята ми хрумна от последния път, когато панирах крилца в корнфлейкс. Процедурата по овалването в корнфлейкса след няколко парчета става мърлява, тъй като той започва да се наквасва, ако човек не е пъргав. Така или иначе ми остана от натрошения корнфлейкс и от разбитото яйце, а на мен са ми казвали за гладуващите сомалийчета и сърце не ми даде да ги изхвърля. Смесих ги и се получи нещо наподобяващо като консистенция бегло на кайма за кюфтета (вегетарианска за съжаление!). Направих 3-4 псевдо-кюфтенца, метнах ги в тигана, а то взе, че излезе вкусно, макар и да бях забравил да сложа поне сол като подправка. И тогава реших, че много биха вървели с някоя друга биричка, особено, ако им се сложи нещо, което да премахне вегетарианският им недостатък. Ето така се стигна до тази 100%-ова авторска рецепта, която днес напаснах.

Необходими продукти:

100 гр. корнфлейкс

3 големи яйца

150 гр. кашкавал

150 гр. бекон

сол

черен пипер

червен пипер

олио за пържене

Приготвяне

Корнфлейксът се натрошава, като към него се добавят яйцата (може и да се разбият предварително, но реших да не цапам още един съд).

Размесват се докато се получи лепкава каша.

Към нея се добавят максимално ситно нарязаните на кубчета бекон и кашкавал.

Прибавят се и подправките в количества на вкус (зависи колко солени са беконът и кашкавалът, както и от личните предпочитания). Размесва се добре с ръка (както се месят кюфтета) и се оформят малки кюфтенца.

Пържат се в предварително загрята мазнина до златисто (на моя котлон в дълбока мазнина по 2-3 минути най-много от всяка страна).

Мисля, че няма нужда да обяснявам как се пие бирата към тях… Да, знам, че не е здравословно, но пък е петък вечер!

Наздраве!

ПАНИРАНИ ПИЛЕШКИ КРИЛЦА С КОРНФЛЕЙКС

Ще си спестя спекулативните опити да имитирам KFC. Да, знам, че KFC са джънк фууд, но тя и ракията не е полезна, ако се прекалява с нея. Аз обичам KFC и ако беше възможно да се приготвят в домашни условия, щях да го правя. Проблемът е, че там се пържат под налягане в уред, за който не мисля да инвестирам в близкото бъдеще. Така че, въпреки вкусовата и визуалната прилика, нарекох тези крилца просто панирани. А спомената прилика е чиста случайност… Или пък не – ще излъжа, ако кажа, че не съм имал KFC въобще предвид. Просто се чудех как да намеря компромиса, при който крилата са панирани и пържени, като същевременно са достатъчно сготвени (разбирай кокалчетата им да могат да се издърпват свободно), но същевременно да не са препържени и да имат необходимия жълто-златист цвят. Отделно заради едни панирани филенца вкъщи имах корнфлейкс (който вече си е 100%-ов джънк и поради тази причина не се консумира по предвидения начин, както и поради същата причина не заслужава привилегията да му се осигури място в шкафа). А пък то взе, че стана мнооооого добре!

Необходими продукти (няма да уточнявам количествата):

пилешки крилца

корнфлейкс

брашно

олио за пържене

сос „Уорчестър“

сол

черен пипер

други подправки по избор като например лют червен пипер

Приготвяне

Крилцата се почистват от най-тънката крайна част (ако са ви продадени с нея от алчен търговец/производител) и се разделят на две за по-лесно паниране. Измиват се и се слагат да се варят в подсолена вода с малко черен пипер, като варенето продължава до момента, когато им остава съвсем малко да стават за ядене.

Тази стъпка е необходима поради липсата на уред за пържене под налягане. Отцеждат се от водата и се поръсват със соса „Уоорчестър“ и подправки по избор. Нататък нещата са ясни – овалване в брашно, разбито яйце и натрошен корнфлейкс (открих, че идеалното откъм размери на парчетата натрошаване, без наличието на много „трохи“, се получава много добре в ръчна мелничка за орехи), последвано от запържване в сгорещена дълбока мазнина.

За да не отиде много мазнина, аз използвам малка тенджерка, като пържа по 3-4 парчета едновременно – не отнема време, тъй като крилата са предварителното сварени и трябват буквално 2-3 минути до добиването на златиста хрупкава коричка от панировката.

Ами това е… Жега е и се налага да се пие биричка. Отивам до хладилника… Наздраве!

САЛАТА „ЦЕЗАР“

Цялата тънкост на тази салата се състои в дресинга, който трябва да се уцели  на вкус и на консистенция. Останалото е едва ли не скубане на маруля (както твърдят, че е била в оригиналната рецепта) или айсберг. На мен повеече ми се връзва с айсберг…

Необходими продукти:

салата айсберг (маруля)

2 айца

2 ч.л. горчица

3-4 филенца маринована аншоа

150 мл. зехтин

1-2 скилидки чесън

1 ч.л. оцет

1 с.л. сос „Уорчестър“

150 гр. сирене „Пармезан“ (може да се замени „Гран Падана“)

2-3 филии стар хляб

сол на вкус

черен пипер на вкус

Приготвяне

Започва се с крутоните. За целта хлябът се нарязва на кубчета със страна около 1 см. 

Те се слагат в купа и отгоре се поръсват с малко зехтин. Разбъркват се ръка и се поръсва още малко зехтин. Продължава се докато по всички крутони попадне малко от зехтина, но в никакъв случай не трябва да са подгизнали или да капе от тях.

Аз използвах овкусен с подправки зехтин, в който си бях мариновал сирене – оказа се страхотно добро хрумване. Така получените съвсем леко мазни крутони се поставят в тава или върху хартия за печене и се запичат в предварително загрята фурна на 180 °С до добиването на приятно златист цвят.

Вадят се от фурната и се оставят да изстинат.

Пристъпва се към дресинга. В подходящ за пасатор съд или в блендер се слагат жълтъците на двете яйца (белтъците се запазват), които трябва да са обработени по начин, който гарантира в най-голяма степен елиминирането на вероятността за салмонелоза (виж рецептата за тирамису). Към тях се добавят горчицата, аншоата, 100 мл. зехтин, пресования чесън, оцета, соса „Уорчестър“, солта, черния пипер и около 50 грама настърган пармезан. Сместа се разбива с пасатора или блендера, като със сигурност консистенцията ѝ ще е твърде гъста за дресинг. За да се разреди се добавят по 1 с.л. от белтъците на яйцата, като се продължава до момента, когато тя стане малко по-течна от майонеза (обикновено отиват половината от белтъците). С това най-пипкавият етап от тази рецепта е приключил.

Същинската салата се приготвя като айсбергът се накъсва на едри парчета с ръце.

Към него се добавя останалото сирене „Пармезан“, което трябва да е настъргано на люспи. Добавя се и по малко от дресинга до момента, когато салатата ще е покрита с него, но той няма да се стича от нея,  като всичко се размесва много добре с ръце.

Сервира се в индивидуални порции, като най-отгоре се слага от крутоните.  

Ако човек не е любител на постния ѝ вариант, може да добави към салатата нарязани на ленти запечени на скара пилешки филета или пък направо панирани с корнфлейкс, както на мен ми харесва най-много.

ПАНИРАНИ ПИЛЕШКИ ФИЛЕНЦА С КОРНФЛЕЙКС

Това е рецепта за едно страхотно бирено мезе… Няма какво повече да говоря, така че преминавам директно към рецептата. Няма да работя с точни количества, тъй като не се знае колко души ще пият бира, нито колко бира ще изпият. Така че количествата в рецептата – според ситуацията и нуждата.

Необходими продукти:

пилешки гърди

брашно (за овалване)

яйца (за панировката)

корнфлейкс (за панировката)

сол

черен пипер

сос „Уорчестър“

Приготвяне

Гърдите се нарязват на продълговати парчета с дебелина около 1,5 – 2,0 см.

Поръсват се на вкус със сол и черен пипер, след което се заливат със соса „Уорчестър“ (от него се слага толкова, колкото да не протече, а да остане по филетата).

Хубаво е на този етап да се забравят за няколко часа в хладилника, като колкото по-дълго време - толкова по-добре. Приготвя се подходящ тиган с толкова мазнина, че да могат да потъват в нея (аз използвам висока касерола с малък диаметър, така че да се пържат „дийп фрай“ в малко олио, като ги правя по 3-4 наведнъж, което не е проблем, тъй като се изпържват бързо). Приготвят се три съда: 1 с брашно за овалване, втори с разбити яйца и трети с натрошен корнфлейкс (аз използвам найлонов плик, като го мачкам с ръка в него).

Филетата най-напред се овалват в брашното, след това в яйцето и накрая в натрошения корнфлейкс. Пържат се в предварително сгорещена мазнина до златист цвят. Добре е да се отцедят върху домакинска хартия преди сервиране.

Ами това е от мен… Всъщност нещо последно – дано имате изстудена бира, че следва наздраве!

СЛАДКИШ „БРАУНИ“

Хич нямах намерение да приготвям сладкиши, ама си купих мултикукър, който в момента разучавам. Изненадах се като видях, че има рецепта и за сладкиши. Е, какво пък, казах си аз – най-много да изхвърля продуктите или да ям с лъжица. А и ме глождеше любопитството как се приготвя тесто в тенджера под налягане… Разбира се, както очаквах, не се получи и като отворих уреда той си седеше с вид на нутела, така че го пъхнах директно във фурната, където резултатът ме изненада много приятно. Така че споделям преживяването, а следващия път – директно във фурната!

Необходими продукти:

220 гр. краве масло

340 гр. захар

4 яйца

150 гр. брашно

½пакет бакпулвер

2 течни есенции от ванилия

1 ч.л. сол

100 гр. какао

100 гр. ядки по избор (аз използвах 50 гр. суров шам фъстък и 50 гр. сурови кедрови ядки)

прясно настъргана кора от лимон

Приготвяне

Най-напред с миксер се разбиват яйцата със захарта и маслото (което е добре да е оставено навън, че да е омекнал). Отнема малко време докато се получи напълно хомогенна на вид смес. Към нея по малко се добавя брашното, като се бърка през цялото време. Добавят се бакпулвера и солта, последвани от ванилията. Бърка се до получаването на напълно еднородна смес. Накрая се прибавя какаото и се разбърква за последно с миксера. След като сместта е готова, към нея се добавят ядките и настърганата кора от лимон. Разбърква се с лаажица. Пече се в тава или форма (предварително намазана с масло и поръсена с малко какао, така че да не залепне и да може да се извади) във фурна на вентилатор на 180 °С, като се следи и след получаването на кора отгоре се проверява през 5 мин. с клечка за зъби (когато се извади по нея не трябва да има останало от сладкиша). Изважда се и се оставя да изстине. Обръща се върху подходящ поднос и за красота може да се поръси с малко пудра захар през цедка.