ПЕЧЕНИ АГНЕШКИ ЧРЕВЦА НА ФУРНА

След четири дни е Великден, а както е прието, на Великден празникът трябва да се отбележи с агне. Аз лично имам приятел със стопанство в Родопите, който гледа овце от някаква каракачанска порода – агнетата не дават особено много месо, но пък за сметка на това месото им е божествено на вкус! А пък и кой ще ти изяде 20-килограмово агне? Но мисълта ми е днес е за друго – когато някой си поръчва агне от ферма, а не си го купува от магазина, му го карат по правило с всичко, което е годно за консумация – глава (божествен деликатес!!!), карантия (която ще чака дроб сърмата за гарнитура към самото агне), шкембе (малко като количество, има няма 2-3 порции, но пък от най-хубавото шкембе) и черва. Думата ми днес е за тях – много хора ги изхвърлят, което аз възприемам като 100%-ово кощунство! Е, някой ще каже, че през Страстната седмица се съблюдава изключително строг пост, а те не могат да се замразяват, нито могат да изтраят до след постите, и с това оправдават мерзкото си дело… Аз се имам за човек християнин и като такъм съм твърдо убеден, че на Господ повече не би му се понравило да се изхвърля храна, отколкото да се спази поста. Така че прегреших. Ето как:

Необходими продукти (за две порции):

агнешки черва – около 800-1000 грама сурови

30 гр. масло

сол

черен пипер

червен пипер

лют червен пипер

чесън на прах

За „гарнитурата“ (която впрочем не е задължителна, но ужасно върви с червата):

една средно голяма глава салатен червен лук

половин връзка магданоз

един лимон

Приготвяне:

Червата се нарязват на парчета с дължина около 80 см, след което се обръщат и измиват или се измиват директно отвътре, ако имате как да вкарате маркуч с вода. Гадно, сръткаво и неприятно занимание, отнемащо бая време, през което единствено мисълта за крайния резултат ви дава сили. След като се измият, всяко парче черво се сгъва на две и всички парчета се подреждат успоредно едно на друго. Разделят се на две (за двете порции), след което в единия край се връзват здраво с някое малко парче черво. Вързаните черва се разделят на три, след което се сплитат на плитка (това умение така и не успях да го овладея за 45 години, но пък след изпичането, дефектите в плитката не се забелязват ;) ). В другия край отново сплетената плитка се връзва здраво с парче черво. Плитките се овалват в изброените подправки (на вкус, аз лично ги предпочитам по-лютички), завиват се като суджуци в тавата (не е необходимо краищата да се връзват, не се разтварят) и се пекат около час и 20 минути на 200 °С на комбиниран режим грил и вентилатор. Като заапочнат да хващат коричка, се намазват с половината от маслото, което е предварително разтопено. След около 50 мин. се обръщат, намазват се пак с останалото масло и оставят за да се запекат през оставащите 20-30 мин. и от другата страна.

Гарнитурата се приготвя като лукът се нарязва на много тънки полумесеци, а магданозът – на средно ситно (добре е да се усеща като се дъвчи – на мен ми харесва). Върху тях се изсипва сока на половин лимон, след което се размесва (останалата половина от лимона се използва за изстискване направо върху изпечените чревца).

Да ви е сладко!